Решение № 372 от 07.08.2020, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- Гражданско дело 2261/2019
- Вид
- Решение № 372
- Подписан
- 07.08.2020
- В сила
- 16.10.2020
- Състав
- БОЯН ХРИСТОВ КОСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 1 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 256 гр.
Габрово, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ при секретаря РОСИЦА
НЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2261 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. № 8959/20.11.2019 г. предявена от "ВиК Йовковци" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Велико Търново срещу Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът излага, че Р.И.Д. е потребител на ВиК услуги с абонатен № 1227073, за обект, находящ се в град Велико Търново, ул. „*******" № 10, вх. Б, ап. 18. Твърди, че в периода 15.05.2014 г. – 21.02.2019 г. дружеството - ищец е предоставило на ответната страна за посочения обект услугите „водоснабдяване с питейна вода", отвеждане на отпадъчни води" и „пречистване на отпадъчни води". Въз основа на предоставените в рамките на исковия период услуги от страна на „ВИК" ООД били издадени съответните фактури, посочени в справката за задълженията на абоната.
Излага, че ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане цената на доставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране, определен в чл. 33, ал. 2 от общите условия на "ВиК Йовковци" ООД, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Ето защо депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. дело № 1395/2019 г. год. по описа на РС-Габрово и била издадена заповед за изпълнение, като длъжникът депозирал възражение, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозира искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане за сумата 362.12 лв.- главница, представляваща цена на ползвани от ответника В и К услуги за абонатен № 1227073 за недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. „*******" № 10, вх. Б, ап. 18, за периода 15.05.2014 г. – 21.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 112.36 лв. – обезщетение за забава за периода от датата, следваща падежа за плащане по всяка от фактурите до 21.03.2019 г., като претендира да му се присъдят и разноските за производството.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В подаденото срещу издадената заповед за изпълнение възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК е направено възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност, което възражение следва да бъде разгледано от исковия съд, съгласно приетото в т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил справка за формиране на задълженията за абонатен № 1227073, с административен адрес: град Велико Търново, ул. „*******" № 10, вх. Б, ап. 18 за претендирания период, видно от която до 21.02.2019 г. е начислено потребление на вода на обща стойност 362.12 лева, като върху това задължение е начислена и лихва за забава в размер на 112.36 лева.
За титуляр на партидата е записан Р.И.Д.. За процесния период 15.05.2014 г. – 21.02.2019 г. са издадени съответните фактури на обща стойност 362.12 лева, посочени в справката за задълженията на абоната.
От представения карнетен лист за абонаментен № 1227073 с адрес: гр. Велико Търново, ул. „*******" № 10, вх. Б, ап. 18 се установява, че от 17.08.2012 г. до 22.10.2019 г. е извършван ежемесечен отчет на водомера като са вписвани показанията на същия, като на 13.05.2014 г. е отчетено показание на водомера 499 м3, а на 21.02.2019 г. е с отчетено показание на водомера 896 м3.. За процесния период не е положен подпис от предоставилото достъп до жилището лице, като в графа код обр. е вписан код 1. Като титуляр на партидата е вписан Р.И.Д..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н. В. Н., показанията на която съдът кредитира в цялост, като вътрешно непротиворечиви и основани на преките й впечатления. От показанията се установява, че на посочения адрес водомерите са сменени с такива с радиоотчитане. Водомерите се отчитат от разстояние с устройство по абонаментен номер и номер на водомер, след това информацията се подава към отдел „Реализация” на външен носител – диск, след което софтуер разпознава абонаментния номер на водомера, който е заложен на абоната и по този начин се извършва отчета. Последният се извършва от служител на дружеството, на който е предоставено устройството без да има личен контакт с потребителя. Свидетелят сочи, че доставената вода се отчита на 100 %, като в случай, че им теч, водомерът е спрял, има манипулация или друго отклонение тогава самият софтуер дава грешка. В случая посоченият код 1 означава редовен водомер, който е отчетен.
С определение от 19.02.2020 г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор са обявени на сайта на "ВиК Йовковци" ООД на адрес: https://www.vik-vt.com/?mod=info&show=10 .
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на предявените установителни искове.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В случая, претенцията на "ВИК" ООД се основава на твърдение за осъществен фактически състав, пораждащ субективно право на вземане, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 362.12 лева и неизпълнение на задължението от страна на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.
В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставка на В и К услуги, реално доставени такива на ответника за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на претендираната сума.
В случая ответникът не оспорва, че има качеството потребител на В и К услуги, съответно че е страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет именно доставка на такива услуги. Ответникът не оспорва също, че е ползвател на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „*******" № 10, вх. Б, ап. 18, както и че имотът е водоснабден.
Няма съмнение, че сам по себе си фактът на съществуване на договорно правоотношение не поражда задължение за страната потребител да престира насрещно. Необходимо е да бъде установено изпълнение на задължение на доставчика на В и К услуги да предостави такива на претендираната стойност.
Въз основа на представеният от ищеца и неоспорен от ответника карнетен лист, съдържащ отчетени показания на водомера, показанията на свидетеля Н., съдът приема за доказана извършената от оператора доставка на ВиК услуги в отчетеното количество за процесния период. В тази връзка и при липса на оспорване от страна на ответника, че е потребявал В и К услуги съдът намира, че стойността им следва да бъде определена съгласно количествата, определени по показанията на водомера, вписани от служител на ВиК оператора в резултат на дистанционно отчитане на водомера.
Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. В частност е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 8, ал. 4 от наредбата.
Поради изложеното, съдът приема, че през исковия период страните са били обвързани от валиден договор за доставка на В и К услуги в процесния имот, с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и общите условия за предоставяне на ВИК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВиК Йовковци" ООД.
Съгласно чл. 32, ал.
1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като чл. 40, ал. 1 предвижда тези услуги да се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно ал. 2 на чл. 40 от Наредбата възражения срещу определено заплащане на изразходваното количество вода могат да се правят писмено пред оператора в 7-дневен срок от изтичането на срока за плащане. Съгласно чл. 23, ал. 4 от общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет. Потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимираните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери. Достъпът до помещенията, в които са монтирани водомерите, се осигурява от потребителя за времето, посочено в съобщението от В и К оператора по чл. 23, ал. 5. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане - чл. 24, ал.1 – 3 от общите условия.
При така действащата нормативна уредба и при липсва на оспорване от Р.И.Д., че е потребител на В и К услуги, съответно такива са отчетени и фактурирани, като не се установява да е депозирано възражение в 7-дневен срок от изтичане срока за заплащането им следва да се приеме, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата 362.12 лева – стойност на доставени му от ищеца услуги, която не се установява да е погасена чрез плащане или друг способ.
При извод в правната сфера на ответника да е възникнало главното задължение, съдът дължи да разгледа предявеното от него възражение това задължение да е погасено по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като по отношение на вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания, приложима е специалната 3-годишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Разпечатката съдържа 34 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9a3381a-8ce7-4227-b73c-12eae8415332