Решение № 124 от 02.05.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Разлог, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100966 по описа за 2022 година

Производството e образувано по ИМ, депозирана от „Б.х.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.

„Я.С.“39, представлявано от Й.И.К., ч/з адв. Р.К., против И.Г.М., с ЕГН*, с адрес: г.Р., у.

„А.С.“№5.

Ищецът твърди, че с ответникът са страни по договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване недвижим имот - „Двуспален ап. №ДТ6Б15, с адрес: г.Р., „Б.-Ц.“, к-с „П.г.к.к.“, бл.ДТ, вх.6Д, е.4, ап.15, с обща площ 104,14 кв.м. Сочи, че съгласно чл.2, ал.3 от този договор, наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя допълнително сметките за ел. енергия и вода съгласно показанията на измервателните уреди. Заявява се в ИМ, че за тези разходи била издадена ф-ра №*/01.12.2020 г., в която задължението било подробно описано и е на стойност 286,96 лв. с ДДС.

За тази претенция ищцовото дружество било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, а ответникът бил възразил.

Претендира се да бъде установено по отношение на И.Г.М. от г.Р., че дължи на „Б.х.“ООД, ЕИК*, г.Р., сумата от 286,96 лв. с ДДС (след направено уточнение, че е допусната техническа грешка при изписването на 289,96 лв.), представляваща дължима сума по ф-ра №* от 01.12.2020 г., ведно със законната лихва в/у нея за периода от подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати и сторените съд. разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва основателността на иска. Сочи, че не е ползвал обект на ищеца и в този смисъл не е разходвал ток и вода. Твърди също така, че не е ясно за кой период са начислените във фрата комунални разходи. Оспорва възможността ищецът да продава ток и вода, както и твърди, че отчитането на уредите не е извършено в негово присъствие, поради което и не може да бъдат установени реалните показатели на измервателните уреди.

В тази вр. ответникът моли искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски.

По делото са събрани писмени доказателства, включително и приложените към заявлението по чл.410 ГПК. В СЗ и след връчване на писмените доказателства, приложени към заявлението по ч. гр. д. №1300/2020 г. по описа на РС-Рг, ответникът допълва оспорванията си, като твърди, че не е подписвал договора за наем с ищеца, представен от последния в заповедното производство. В тази вр. и по искане на ответната страна съдът задължи ищеца 1 да представи в оригинал договора за наем от 02.10.2019 г., като изрично е указа последиците от непредставянето му, регламентирани в чл.183, ал.1, изр.2 ГПК. До приключване на съд. дирене, посоченият документ не е представен по делото, поради което и съдът го изключи от доказателствения материал по делото.

По искане на ищеца е допусната ССчЕ, ВЛ по която в писменото си заключение, поддържано и в съд. заседание, сочи че ф-ра №* от 01.12.2020 г. на обща стойност 286,96 лв., от която за ел. енергия 273,45 лв. с ДДС и за вода 13,51 лв. с ДДС, е осчетоводена от ищеца, като към датата на извършената справка от ВЛ – 20.11.2023 г. същата се отчита като изцяло неплатена в счетоводството на ищцовото дружество.

По делото са събрани писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност, във вр. с доводите и съображенията на страните в съответствие с правилото на чл.235 ГПК, дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. №1300/2020 г. по описа на РС -Рг, в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник, е издадена заповед №* от 14.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 286,96 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв., направени от заявителя разноски за заплащане на държ. такса. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от непогасено задължение по договор за наем на имот в к-с „П.Г.К.К.“ от 02.10.2019 г. и дължащите се въз основа на него суми за ел. енергия и вода, описани подробно във Ф-ра №* от 01.12.2020 г.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение и в срока по чл.414 ГПК, на 23.11.2021 г. е подал възражение с/у издадената заповед за изпълнение.

На 01.09.2022 г. заявителят по ч. гр. д. №1300/2020 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 ГПК.

При изричното оспорване от страна на ответника, че е подписал приложения към заявлението по чл.410 ГПК, договор за наем и непредставянето на последния в оригинал за доказване на оспорването му, съдът изключи от доказателствения материал по делото този документ.

С оглед на изложеното, съдът намира за изцяло неоснователно твърдението на ищцовата страна, че м/у страните е възникнало наемно правоотношение на посочения обект, както и задължение за И.М. да заплаща разходите за ток и вода, направени в периода на ползването му. В тази вр. съдът счита, че при изричното оспорване съществуването на сключен м/у страните писмен договор за наем (а за усто договаряне не се заявява от страна на ищеца), в тежест на ищеца бе да докаже съществуването му. Предвид непредставянето на оригинала на договора и поради това възпрепятстване възможността за провеждане на оспорване по реда на чл.193 ГПК, по искане на ответната страна, съдът счита че по делото остана недоказано сключването на писмен договор за наем на двуспален ап. №ДТ6Б15 в к-с „П.г.к.к.“, собственост на ищеца.

Други доказателства за сключване на твръдения договор за наем и реалното ползване на наетия обект от страна на ответника не бяха събрани по делото. Поради това и съдът счита за надоказано съществяването на твърдяното с ИМ наемно правоотношение м/у страните.

Това от своя страна е основание да се приеме, че за ответникът не е възникнало и задължение за заплащане на разходвани ел. енергия и вода в този обект, за заплащането на които именно е исковата претенция. Недоказване ползването на апартамента от ответника води до извод за липса на съпричастност на същия към разходваните в същия ток и вода, а оттук и недължимостта им да бъдат заплатени от него.

За пълнота съдът следва да отбележи, че основателно е възражението на ответника, че съставените документи по отчитане на измервателните уреди е извършено едностранно от представител на ищеца и нито при първоначалното засичане, нито при крайното отчитане на разходите, И.М. е присъствал. Наред с това издадената от ищеца ф-ра №*/01.12.2020 г. сама 2 по себе си не установява възникнало задължение за ответника да заплати посочената във фактурата сума. Фактурата е счетоводен документ и следва да е издадена въз основа на възникнало преди това облигационно/търг. взаимоотношение м/у страните. Същата не създава договорно отношение, а само отчита счетоводното уреждане на задълженията по съществуващо такова.

Следва да бъде отбелязано също, че в така издадената и осчетоводена от ищеца ф-ра е посочено, че задълженията са от 05.11.2019 г. за ел. енергия нетна цена 227,87 лв. без ДДС и 273,45 лв. с ДДС и за вода 11,26 лв. без ДДС и 13,51 лв. с ДДС. Издадената ф-ра по никакъв начин не установява да е свързана с представения по делото приемо-предавателен протокол от 09.10.2019 г., а още по-малко пък установява сключен м/у страните договор за наем и възникнало задължение за плащане на разходи за нает от ответника обект, собственост на ищеца.

В тежест на ищеца бе възложено да установи, че ответникът е ползвал обекта, индивидуализиран като „Двуспален ап. №ДТ6Б15, с адрес: г.Р., „Б.-Ц.“, к-с „П.г.к.к.“, бл.ДТ, вх.6Д, ет.4, ап.15, с обща площ 104,14 кв.м., за който се твърди, че е собственост на ищцовото дружество. В настоящия случай в хода на производството и въз основа на събраните по делото доказателства ищцовото дружество не установи по категоричен начин, че ответникът е ползвал описания недвижим имот, поради което и неоснователна се явява претенцията за признаването за устновено, че дължи заплащане на разходи за ток и вода.

Още повече, че липсват доказателства ответникът да е приел вписаните в приемопредавателния протокол показатели на измервателните уреди. Въпреки твърдението на ищеца, не бе установено И. М. да е присъствал при сочените отчитания, поради което и не е приел вписаните количества ел. енергия и вода. В тази посока са и част от наведените с отговора на ИМ и в СЗ оспорвания. Наред с това недоказан остана и размерът на претендираното задължение. Не е ясно на какво основание и при какви разценки е формирана стойността, начислена във ф-рата, тъй като ищецът не е дружество, имащо право да продава ел. енергия и вода.

Ето защо съдът намира за изцяло неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 286,96 лв. с ДДС - дължима сума по ф-ра №* от 01.12.2020 г.

Основателността на акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава предполага налично задължение, изпълнението на което не е изпълнено в срок. Неоснователността на главния иск поради недължимост на същия е предпоставка за неоснователност и на претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати и законната лихва в/у главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата.

Гореизложеното води на извода, че искането на ищцовото дружество за приемане за установено, че И.Г.М. му дължи сумата от 286,96 лв. с ДДС - дължима сума по ф/ра №* от 01.12.2020 г., ведно със законната лихва в/у нея за периода от подаване на заявлението до окончателното заплащане на сумата, е неоснователно.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноските, сторени в настоящото производство. С оглед изхода на спора, това искане следва да бъде отхвърлено.

Искането за разноски, заявено от ответника съобразно представен списък, съдът намира за основателно, предвид изхода на спора. В полза на ответника следва да се присъди сумата от 500.00 лева адв. възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.х.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Я.С.“№39, представлявано от Й.И.К., против И.Г.М., с ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„А.С.“№5, иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 286,96 лв. с ДДС - дължима сума по ф-ра №* от 01.12.2020 г., ведно със законната лихва в/у нея за периода от подаване на заявлението, до окончателното заплащане на сумата.

3

ОТХВЪРЛЯ искането на „Б.х.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Я.С.“№39, представлявано от Й.И.К., за присъждане на сторените разноски в производството по делото.

ОСЪЖДА „Б.х.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„Я.С.“№39, представлявано от Й.И.К., да заплати на И.Г.М., с ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„А.С.“№5, сумата от 500.00 лева – разноски, сторени в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4