Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 484 от 11.12.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 745/2019
Вид
Решение № 484
Подписан
11.12.2019
В сила
11.12.2019
Състав
ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.442а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115 буква"в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115, ал.1, буква "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 буква"в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.21 ал.1 · Търговски закон
  • чл.22 ал.1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 484 11.12.2019г. град

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№745 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №835 от 14.06.2019г. постановено по гр.д.№4116/2018г по описа на същия съд, по иска на Г.Л.В., с ЕГН **********

***, представляван от И.Н.Ц.,***, съдебен адрес:***, за адвокат И. Н. Ц. против „К.И.И. БГ“ АД, гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л. 6“, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П., с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.И.И.

БГ“ АД, ЕИК *********, че Г.Л.В., с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 448,00 лв. - договорна лихва за периода от 04.02.2011г. до 15.07.2011г. и сумата от 72,76 лв. - лихва за забава за периода от 25.02. 2011г. до 29.01.2012г. по изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012г. по ч. гр.д.№2920/2012г. по описа на PC-Пазарджик,представляващи задължения по изп.д. №521/2014г. по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Пазарджик, поради погасяването им по давност.

Със същото решение е отхвърлен иска на Г.Л.В., с ЕГН ********** *** против „К.И.И.

БГ“ АД, гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л. 6“, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П., с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК в останалата му част - за приемане за установено по отношение на „К.И.И.

БГ“ АД, ЕИК *********, че Г.Л.В., с ЕГН ********** не дължи сумата от 800 лева-главница, сумата от 36,78лв.-лихва за забава за периода от 29.01.2012г. до 09.07.2012г., както и разноски в размер на 127,15 лева по изпълнителен лист, издаден на 16.10. 2012г. по ч.гр.д.№2920/2012г. по описа на PC-Пазарджик.

Осъден е ответника „К.И.И. БГ“ АД, гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л. 6“, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П. да заплати на Г.Л.В., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 192,91 лева.

Осъден е ищеца Г.Л.В., с ЕГН ********** *** да заплати на „К.И.И. БГ“ АД, гр.С., район Л., бул.“П.В.“ №21, Бизнес център „Л. 6“, ет.2, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П. разноски по делото в размер на 97,39 лева.

Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция Г.В. чрез пълномощника си адв.Ц. в частта, с която е отхвърлена исковата претенция-отрицателен установителен иск по отношение на главницата по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№_2920/2012г. на РС-Пазарджик от 800лв, лихвата за забава от 36.78лв за периода 29.01. 2012г. - 09.07.2012г. и разноските от 127.15лв. Поддържа, че в отхвърлителните части решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. На първо място се твърди, че съдът е приел, че в писмената защита страната е направила възражение и е въвела обстоятелства, които са преклудирани, като вероятно съдът е имал в предвид довода на ищеца, че няма отговор на исковата молба. Коментирано е процесуалното представителство на ответника, за което според отразяванията в ТР дружеството се представлява винаги заедно от двама членове на Съвета на директорите или от един член на Съвета и прокурист, като в случая представляващия дружеството юрисконсулт Т. е била упълномощена само от прокуриста, но не и някой от изпълнителните директори.Предвид изложеното се поддържа, че при упълномощаването дружеството не е било надлежно представлявано тъй като прокуристът няма право сам да представлява дружеството, поради което и пълномощното не е произвело действие, което според жалбоподателя означава, че по делото не е постъпил отговор на исковата молба от надлежно упълномощено лице. Затова жалбоподателят счита, че предвид задължението на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия, и непреклудирането му до края на процеса, поради което възражението за липса на представителна власт при извършване на процесуални действия не може да се преклудира до края на производството във всички инстанции. Като второ процесуално нарушение се изтъква, необсъдените от съда доводи на ищеца, че задължението за главница е задължение за периодично изпълнение, поради което за него се прилага кратката погасителна давност предвидена в чл.111, буква „в“ от ЗЗД, като същото не е преклудрано доколкото е заявено още в исковата молба и че погасителната давност не е изключена от претенцията на ищеца. Неправилно съдът възприел налагането на запор върху вещ че представлява изпълнително действие при ненаправена от последния разлика на функциите на запора като обезпечение и като изпълнително действие, и че той има качеството на изпълнително действие, когато се налага запор за вземане с указание на третото задължено лице да превежда сумите по сметка на съдебния изпълнител, ако това трето лице не оспорва своето задължение, съгласно чл.508 ал.3 от ГПК.И че когато изпълнението е насочено върху вещ, запорът и възбраната имат само обезпечителна функция, а изпълнителното действие е описът и оценката, а след това извършването на проданта.Твърди се, че в термина „запор“ ВКС на РБ в ТР №2/2015г. използван като изпълнително действие не е имал в предвид и запорът, който има обезпечителна функция доколкото самият законодател прави разграничение между „обезпечителни мерки“ и изпълнителни способи-чл.442а от ГПК. Предвид изложеното жалбоподателят поддържа, че като първо изпълнително действие следва да се приеме молбата от 07.11. 2016г. подадена от първоначалния взискател за извършване на опис, но че към тази дата са били изтекли всички възможни давностни срокове, включително и петгодишния. Като последен довод за необосноваността на съдебното решение се излага приетото от съда, че с проверката по изпълнителното дело длъжникът и настоящ ищец по спора е бил надлежно уведомен за цесията, като при липса на договора за кредит и на общите условия, които са изключени от доказателствеия материал, ответната страна не е могла да установи, че е изпратила уведомление до длъжника за точния посочен от него адрес. Предвид изложеното се иска да бъде отменено решението в обжалваната му отхвърлителна част и се уважи иска и по отношение на процесните суми описани в жалбата.

В срока по чл.263 от ГПК са постъпили от насрещната страна „К.И.И. БГ“ ЕАД отговор на въззивната жалба както и е подадена насрещна въззивна жалба.

В отговора на въззивната жалба дружеството излага доводи за нейната неоснователност.Подробно се отговаря на всички твърдения изложени в жалбата, като се поддържа, че юрисконсулт К.Т. е надлежно упълномощена да представлява дружеството от прокуриста му З.Д., която от своя страна е упълномощена от представляващите двама дружеството поименно посочени лица П.П. и Я.О..

Коментира се липсата на основание да се приеме че заплащането на главницата представлява периодично плащане, доколкото вземанията по договори за заем не спадат към задълженията за периодично плащане. По отношение на коментираното в жалбата изпълнително действие по налагане на запор върху вещ се препраща към постановките на ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК и се коментира прекъсването на давността както с искане на взискателя за извършване на изпълнително действие, така и с предприемането му от съдебния изпълнител.По въпроса за уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземането на кредитора се препраща към т.7 от Общите условия на договора и се акцентира на уведомяването на страната с факта на доставянето на съобщението на адреса на лицето посочен в съответното поле на договора за кредит или с получаване на отговора на исковата молба.

В отговора на въззивната жалба ответникът „К.И.И. БГ“ ЕАД е инкорпорирал и насрещна въззивна жалба против решение №835 от 14.06.2019г. на Пазарджишки районен съд в частта с която е прието за установено, че ищецът Г.В. не дължи сумата от 448лв договорна лихва за периода от 04.02.2011г. до 29.01.2012г. и сумата от 72.76лв-лихва за забава от 25.02.2011г. до 29.01.2012г. поради погасяването им по давност.Твърди се, че в тази част решението е неправилно като необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон и несъобразяване с актуалната практика на съдилищата. Като неправилно се определя заключението на съда, че вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна давност, доколкото се касае за периодични плащания по сключен договор за заем,че е налице едно неделимо плащане, като уговорката за връщане на сумата на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, доколкото е налице съгласие на кредитора при условията на чл.66 от ЗЗД да приеме изпълнение от длъжника на части и че това не превръща договора за такъв с периодични платежи, а представляват частични плащания по договора. По отношение възнаградителната лихва се сочи, че същата е част от месечните вноски поради което не представлява задължение за периодични плащания по смисъла на чл.111, буква“в“ от ЗЗД доколкото се касае за предварително фиксирано окончателно оскъпяване на кредита под формата на възнаграждение за кредитора по договора за заем, а не за периодична лихва. Моли да се потвърди решението в обжалваната от ищеца част и се отмени в частта, обжалвана с насрещната въззивна жалба като се отхвърли предявения иск и за посочените вземания за договорна лихва и лихвата за забава.

Постъпил е и отговор на насрещната въззивна жалба, подаден от ищеца В. чрез пълномощника си адв.Ц., като се поддържа, че в обжалваната с насрещната въззивна жалба част от съдебното решение, същото е законосъобразно и обосновано.Коментира се, че към договора за кредит няма приложени Общи условия, доколкото тези документи са изключени от доказателствата по делото.

Коментира се значението на погасителния план като индиция за съществуване на неясна облигационна връзка и че от него следва да се изхожда за периодичността на парични вноски, като се отчита, че по отношение на лихвите съдът е коментирал единствено издадения изпълнителен лист за да приеме, че са недължими.

Предвид изложеното се иска да бъде потвърдено решението в обжалваната му с насрещната въззивна жалба част.

Няма направени доказателствени искания по реда на чл.266 от ГПК от страните пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 ал.1 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното от страните във въззивните жалби и в писмените отговори и прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.439 ал.1 от ГПК във връзка с чл.110 и чл.111, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата си молба против „К.И.И.

БГ“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., район „Л.“, бул.“П.В.“ №21,бизнес център „Л.“ 6“, ЕИК-*********, представлявано от изпълнителния директор П.А.П., ищецът Г.Л.В., ЕГН-********** ***, представляван от адвокат И.Ц.

***, се поддържа, че ищецът е получил покана за доброволно изпълнение от Частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ Г. Т. по изп.д.№521/2014г. за парично задължение към ответното дружество с приложен изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012г. по ч.гр.д.№2920 /2012г. на Районен съд –Пазарджик, според който В. дължал на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК №**********, сумата от 800лв главница, договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит в размер на 448лв за периода 04.02.2011г. до 15.07. 2011г., законна лихва за забава върху главницата по т.9а в размер на 109.54лв за периода 25.02.2011г. до 09.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.07.2012г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 127.15лв или общо сума по изпълнителния лист от 1484.69лв.Твърди ищецът, че до момента по това изпълнително дело не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което не можело да се приеме, че давността е прекъсвана по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Твърди се, че погасителната давност е започнала да тече от подаването на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение /ЗНИ/-12.07.2012г., доколкото тази давност не е била прекъсвана от подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело.Твърди се, че според т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от последното валидно изпълнително действия.Твърди се, че след като по И.Д.№521/2014г. на