Решение № 354 от 08.12.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. гр. Добрич, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДиА. Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500619 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба /приложена към предходно в.гр.д.№363/2023 г. на ДОС/ от „Агро-ММ“ ЕООД-гр.Д. срещу решение №26/01.03.2023 г. по гр.д.№325/2021 г. на Балчишкия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу ЕТ „Н.М.“ с ЕИК 124047995 със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Г.К.*** иск по чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да премахне за своя сметка построената масивна ограда в ПИ №***,находящ се в Стопанския двор на с.Д.,Б. община,респ. въззивникът е осъден да заплати на ЕТ сторени деловодни разноски,представляващи адвокатско възнаграждение,в размер на 250 лв.Въззивникът настоява за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на иска,респ. за присъждане на сторените от него разноски в двете инстанции.Навежда,че първоинстанционното решение е необосновано,постановено в противоречие на събраните доказателства и немотивирано.Подробно са обсъдени от въззивника събраните доказателства,като е обоснован извод,че са налице предпоставките на чл.109 от ЗС за уважаване на иска.Безспорно било 1 установено по делото,че ответникът бил изградил процесната ограда в имота на ищцовото дружество,която ограда съборил в хода на производството по делото.Налице било и признание на иска от стрА. на ответника,което повелявало съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.Въпреки това искът бил отхвърлен.

Писмен отговор на жалбата не е подаден от въззиваемия ЕТ „Н.М.“.В хода на въззивното производство същият изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирА. в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 21.03.2023 г.,а жалбата му е подадена по пощата на 24.03.2023 г. при изтекъл за стрА.та срок за въззивно обжалване на 04.04.2023 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /стрА. в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.РазгледА. по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим осъдителен иск.По същество е правилно,като съображенията за горния извод са следните:

Гр.д.№325/2021 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№705/11.06.2021 г.,с която е предявен негаторен иск на основание чл.109 от ЗС от „Агро-ММ“ ЕООД,ЕИК 124645028,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“*** срещу ЕТ „Н.М.“,ЕИК 124047995,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.“Г.К.*** за осъждане на ответника да премахне за своя сметка построената от него масивна ограда,разположена в собствения на ищцовото дружество поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Д.,общ.Б.,обл.Д. с административен адрес с.Д.,общ.Б.,Стопански двор,навлизаща с 11 кв.м в имота на ищцовото дружество откъм границата му със съседния ПИ с идентификатор 2

*** по кадастралната карта на с.Д.,общ.Б..

Изложено е в исковата молба,че процесната ограда е незаконно изградена от ответника-ЕТ в поземлен имот-собственост на ищцовото дружество,което се легитимирало като собственик по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя-ЧДС.Оградата била масивна с височина 22,20 м и била изградена в имота на ищеца без наличие на валидно облигационно или вещноправно основание за това.Ответникът не бил титуляр на право на собственост или право на строеж върху съседния ПИ с идентификатор *** и дори бил осъден от държавата да й предаде владението на последния имот.За изграждането на процесната ограда нямало дадено съгласие от собствениците на ПИ с идентификатори *** и ***-ищцовото дружество и държавата.Оградата била навлязла с 11 кв.м в имота на ищеца съгласно протокол за трасиране и означаване на гранични точки от 11.09.2019 г. и му пречела да упражнява пълноценно правото си на собственост върху ПИ с идентификатор ***.Поради горното се настоява за премахването й.

В отговора на исковата молба /вх.№1332/18.08.2021 г./ ответникът-ЕТ е оспорил иска като неоснователен.Изложил е,че през 2008 г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост върху съседния ПИ с идентификатор *** и на тази база му било издадено разрешение за строеж на оградата №25/25.03.2010 г.Впоследствие с решение на ВКС №75/16.07.2015 г. бил отменен констативният нотариален акт,като това съдебно решение влязло в сила след издаване на строителното разрешение и след приключване строителството на оградата.С тези факти ответникът цели да опровергае твърденията за незаконност на строителството.Същевременно посочва,че след получаване на препис от исковата молба предприел замерване от оторизирано лице,от което се установило,че действително част от процесната ограда попада в имота на ищеца.Била допусната грешка от фирмата-изпълнител,на която ЕТ възложил изграждането на оградата.Ответникът твърди,че към датата на подаване на отговора на исковата молба процесната ограда,разположена в имота на ищцовото дружество,вече е съборена от него и имотът на ищеца е освободен.

Фактът,че оградата е съборена в хода на производството по делото,е потвърден от ответника-ЕТ отново с молба вх.№1716/29.09.2021 г. /на лист 42 3 от делото на БРС/,към която са приложени договор за събаряне и изграждане на ограда от 02.08.2021 г.,сключен между ЕТ „Н.М.“-гр.Д. като възложител и „Агрострой Д.“ ЕООД-гр.Д. като изпълнител /лист 45 от делото на БРС/,както и протокол от 31.08.2021 г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР /на лист 44 от делото на БРС/,в който фигурира перо „събаряне на съществуваща ограда и почистване на строителни отпадъци“.С цитирА.та молба от 29.09.2021 г. ответникът-ЕТ е настоял за отхвърляне на иска поради настъпилото в хода на производството по делото обстоятелствосъбаряне на процесната ограда.

Разпитаните в съдебно заседание на 15.11.2021 г. пред БРС свидетели Д.М.П. /кметски наместник на с.Д./ и Н.Д.Ф. /механизатор при ответника-ЕТ/ еднопосочно потвърждават,че масивната ограда между стопанисвания от ЕТ поземлен имот с идентификатор *** и собствения на ищцовото дружество поземлен имот с идентификатор *** е била съборена от ЕТ „Н.М.“-гр.Д. през август 2021 г. и след това по-навътре в имота на ЕТ била изградена нова ограда от зелени метални колове и пА..

В последното открито съдебно заседание в първата инстанция,проведено на 07.02.2023 г.,ищцовото дружество чрез процесуалния си представител адв.М. М. признава факта,че процесната масивна ограда е премахната от ответника-ЕТ в хода на производството по делото непосредствено след получаване на препис от исковата молба.Сочи,че е изградена нова ограда /телена/,която обаче вече е разположена в имота,стопанисван от ответника,и не засяга имота на ищцовото дружество.Въпреки последното изявление и безспорния факт на премахване на процесната ограда в хода на делото ищецът е продължил да поддържа иска и да настоява за постановяване на решение по същество на спора.

По делото в крайна сметка не са били спорни фактите,че ищецът „АгроММ“ ЕООД-гр.Д. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Д.,общ.Б..Дружеството е придобило горния поземлен имот по силата на сключен на 16.07.2012 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот държавна земя-частна държавна собственост,сключен между Министерство на земеделието и храните като продавач и „Агро-ММ“ ЕООД-гр.Д. като купувач /договор на лист 54 от делото на БРС/.Не е спорно,че ответникът-ЕТ е построил в горния 4 имот на ищеца масивна ограда,целейки да огради стопанисвания от него съседен ПИ с идентификатор ***,при което е навлязъл в пределите на ищцовия имот и действията му по изграждане на оградата в чужд имот и по поддържане на противоправното положение са пречели на ищцовото дружество да упражнява пълноценно и спокойно правото си на собственост върху ПИ с идентификатор ***.Това противоправно положение обаче е продължило до август 2021 г.,когато в хода на настоящото висящо производство ответникът е премахнал оградата и доброволно е преустановил действията,с които е пречел на ищеца да упражнява правото си на собственост.Касае се за настъпил в хода на делото факт,който съдът на основание чл.235 ал.3 от ГПК е длъжен да зачете.С настъпването му иначе първоначално основателният иск се е трансформирал в неоснователен такъв поради осъщественото доброволно от ответника събаряне на процесната ограда.Така към датата на приключване на устните състезания в първата инстанция и към настоящия момент вече не се поддържа от ответника противоправно положение,срещу което ищецът да може да се защити успешно с иск по чл.109 от ЗС.Искът не може да бъде уважен,тъй като твърдяното неправомерно положение е преустановено и няма логическо и правно основание за осъждане на ответника да извърши действие /премахване на ограда/,което вече е осъществено от него в хода на производството по делото.Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,каквото е то в момента на приключване на устните състезания.Това задължава съда да вземе предвид и фактите,настъпили след предявяването на иска,ако те са от значение за спорното право,било защото го пораждат или защото го погасяват.Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания /а не в деня на предявяване на иска/,което може да стане,ако съдът вземе предвид и фактите,настъпили след предявяването на иска,както го задължава разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК /решение №178 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№984/2010 г.,III г.о.,ГК/.

С оглед изложеното първоинстанционният съд правилно е зачел настъпилия в хода на делото преди приключване на устните състезания в първата инстанция факт на доброволно осъществяване на действието /премахване на процесната ограда/,за извършването на което се настоява ответникът да бъде осъден,и е отхвърлил иска.Решението му е правилно и 5 следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника-ЕТ сторените в първата инстанция съдебноделоводни разноски.Ищецът не е претендирал изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ал.1 от ГПК при обосновка,че въпреки отхвърляне на иска не дължи разноски на ответника,а обратно ответникът му дължи разноски,доколкото ответникът е дал повод с поведението си за завеждане на делото и е извършил изискваното от ищеца действие едва в хода на производството.С разпореждане №835/07.08.2023 г. по гр.д.№325/2021 г. на БРС в изпълнение на указания на въззивния съд,дадени с определение №511/28.06.2023 г. по в.гр.д.№363/2023 г.,е указано на ищеца по делото „Агро-ММ“ ЕООД-гр.Д. да уточни инкорпорирА. ли е във въззивната му жалба молба по чл.248 ал.1 от ГПК,на което същият е отговорил,че не отправя такова искане /в този смисъл т.3 от уточняваща молба вх.№3798/29.08.2023 г. по описа на БРС-лист 9 от делото на ДОС/.При непроведено производство по чл.248 от ГПК,липса на определение на първоинстанционния съд по молба на основание чл.248 ал.1 от ГПК,което да е атакувано с частна жалба,въззивният съд не разполага в настоящото производство с правомощия да обсъжда въпроса дължи ли ищецът разноски на ответника за първоинстанционното производство или обратното дали ответникът му дължи такива въпреки отхвърляне на иска.При това положение първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в неговата цялост,както е постановено.