Решение № 291 от 01.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20251800500991 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 264 от 11.08.2025 г. по гр. д. № 1371/2023 г. по описа на РС – Ботевград „ЕВРОТРАНС ЛОДЖИСТИК БГ“ ЕООД е осъдено по предявен частичен иск с прано основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на А. М. Р. сумата от 1806.77 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 16.11.2021 г. в Република Румъния, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като частичният главен иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1806.77 лв. до пълния му предявен размер от 80000 лв. като частичен иск от 100000 лв. С решението е уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за имуществени вреди, като „ЕВРОТРАНС ЛОДЖИСТИК БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на А. М. Р. сумата от 295 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършен разход за превод на медицински документи от румънски на български език, претърпени вследствие на трудова злополука, 1 настъпила на 16.11.2021 г. в Република Румъния, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението са присъдени и разноски в полза на страните и на съда според изхода на делото, както и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищеца.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство в частта, в която предявеният от него частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1806.77 лв. до размера от 40000 лв. с оплаквания за неправилност в тази част, като се иска отмяната му в същата част и постановяване на друго решение, с което искът бъде уважен до размера от 40000 лв.

Ответникът в първоинстанционното производство е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата и излага съображения за правилност на решението в обжалваната част с искане за потвърждаването му в същата част.

Настоящият въззивин състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

В частта, в която главният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1806.77 лв. до размера от 2000 лв. решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца и сумата на тази разлика, която е в размер на 193.23 лв., тъй като съгласно ТР № 1 от 5.03.2026 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2023 г., ОСГК, когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ. В случая при съобразяване с цитираното ТР /приетото в което не само е задължително за настоящия съд, но и се споделя изцяло от настоящия въззивен състав/ сумата от 193.23 лв., представляваща получено от ищеца по реда на социалното осигуряване обезщетение за временна неработоспособност, е следвало да бъде приспадната от сумата на претендираните имуществени вреди /тъй като 2 плащанията на обезщетенията и паричните помощи по социалното осигуряване при трудова злополука и професионално заболяване се припокриват с част от имуществените вреди, за които работодателят дължи обезщетение при трудова злополука или професионално заболяване, а именно за пропуснатите ползи (нереализирано трудово възнаграждение) и за претърпени вреди (за належащ медицински преглед, за изследване и/или лечение, за санаторно-курортно лечение, а също така и за парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането), а в случая разходът за превод на медицински документи от румънски език е направен с цел последващо лечение в Република България/. В частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди обаче /и относно присъденото върху обезщетението за имуществен вреди обезщетение за забава от датата на злополуката, независимо от това, че се претендират имуществени вреди, изразяващи се в разходи, сторени в по-късен момент/ решението не е обжалвано и към момента е влязло в сила, поради което гореизложеното не е предмет на настоящата въззивна проверка на първоинсатнционното решение.

В останалата обжалвана част – частта, в която главният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над размера от 2000 лв. до размера от 40000 лв. решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да определи в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. /преди приспадането на полученото обезщетение за временна неработоспособност/, първоинстанционният съд е приел /в резюме/, че описаният в исковата молба инцидент представлява трудова злополука, в пряка причинна връзка с настъпването на която ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на получените телесни увреждания, поради което следва да бъде ангажирана имуществената отговорност за работодателя за репариране на тези вреди. При отчитане на принципа на справедливостта първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай справедливото и достатъчно за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди обезщетение е в размер на 20000 лв. Същевременно е приел за основателно възражението на ответника за съпричиняване в размер на 90 % на вредоносния резултат от страна на ищеца поради проявена от него груба небрежност, при което е редуцирал дължимата от ответника сума на обезщетението до 2000 лв.

3

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни, направени са въз основа на надлежната преценка на доказателствата по делото и при съобразяване с принципа на справедливостта, поради което се споделят от въззивния съд, съответно на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Следва с оглед изложените във въззивната жалба доводи да се добави и следното:

Неоснователно е оплакването за неправилно прилагане на принципа на справедливостта от първоинстанционния съд и съответно определяне на размер на обезщетението, който не е адекватен на характера и интензитета на търпените неимуществени вреди.

На първо място обстоятелството, че в обжалваното решение не е възпроизведено в цялост заключението по съдебно-медицинската експертиза не налага извод, че първоинстанционният съд не е отчел всички данни от същото относно действителното състояние на ищеца. Видно от решението, първоинстанционният съд е отчел всички коментирани от вещото лице факти, очертаващи вида и тежестта на получените телесни увреждания, търпените в резултат от тези увреждания болки и страдания за продължителен период от време, проведеното на ищеца лечение като вид и продължителност, търпените от него битови ограничения в рамките на възстановителния период и трайните последици за здравето му, т. е. отчел е всички факти, определящи характера и интензитета на търпените неимуществени вреди. По-конкретно отчетени са обстоятелствата, че хоспитализацията на ищеца не е била продължителна, след първоначалното обработване и зашиване на раните и имобилизирането на счупените крайници единствената провеждана интервенция е за лечение на възпалителен процес на раните на подбедрицата и същата се е изразявала в хирургичен разрез на травмираното място и щателно промиване, в нито един момент не е съществувала опасност за живота на ищеца, намаляването на болките и целият възстановителен процес не се характеризират с необичайна продължителност, както и не са настъпили усложнения, изискващи сложна и/или рискована операция или последващо лечение, свързани с риск, към момента е налице остатъчен дефицит в движението на левите крайници, но не е съществувал риск от ампутация на крайник, необратима загуба на чувствителност и/или пълна загуба на двигателни функции на крайник, по двата наранени крайника на ищеца са останали белези, но същите не водят до 4 загрозяване /следва да се добави, че тези белези не са локализирани на места, на които биха създавали неудобство от външния вид - такива места са предимно лицето и главата/, за в бъдеще при претоварване и промяна на времето се очаква ищецът да изпитва дискомфорт и болки в увредените крайници. Въз основа на обсъдените факти са направени правилни изводи относно справедливия и достатъчен размер на обезщетението за тези вреди.

Не е дискутабилен въпросът, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В случая обаче първоинстанционният съд е обсъдил именно конкретните релевантни факти, въз основа на които е направил и правилни изводи относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Неоснователно е и оплакването относно неправилно определеният процент на съпричиняване от страна на ищеца и приетото от първоинстанционния съд, че от ищеца е допусната груба небрежност.

На първо място следва да се отбележи, че понятията непредпазливост и груба небрежност не са противоположни, както е изложено във въззивната жалба. Вината е субективното психическо отношение на дееца към извършеното от него Д.ие и неговите последици. Непредпазливостта е форма на вина и общо понятие за гражданското и наказателното право (липса на умисъл). В гражданското право вината се разглежда не толкова като психическо отношение на дееца към извършеното от него Д.ие и неговите последици, а като отклонение от дължимото поведение. Грубата небрежност е най-тежката степен на непредпазливост в гражданското право. Тя се дефинира от Върховния касационен съд като ситуация, в която лицето не е положило дори онази минимална, елементарна грижа, която и най-небрежният човек би положил при същите обстоятелства. В случая в наказателното производство вече е доказано, че ищецът е нарушил правилата за движение по непредпазливост, а гражданският съд преценява конкретното поведение от гледна точка на дължимата грижа.

Както правилно е прието от първоинстанционния съд, според съдебната практика груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият не е изпълнил определени свои задължения по трудовото правоотношение във връзка с безопасността на труда, неполагайки дължимата 5 грижа при съзнаване на възможността от настъпване на вредоносен резултат.

Не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и найнебрежният би положил в подобна обстановка. В конкретния случай ищецът не е положил именно такава грижа, като се има предвид, че той е професионален шофьор и извършваната от него дейност принципно е източник на повишен риск, тъй като е свързана с управление на тежкотоварно превозно средство, съответно изисква повишено внимание, а в случая превозното средство е било натоварено с опасни продукти – химикали, управлявано по път, по който се движат и други тежкотоварни превозни средства, при това в натоварен участък в чужда държава, в който се е извършвал ремонт, поради което е имало съответната сигнализация и указателни знаци, както и ограничение на скоростта, т. е. изисквало се е повишено внимание в още по-висока степен от обичайната. Въпреки това ищецът е управлявал превозното средство със скорост, надвишаваща повече от два пъти разрешената такава и указана с пътен знак, не е спазил необходимата дистанция спрямо движещия се пред него товарен автомобил и е допуснал навлизане в лентата за насрещно движение. С това поведение ищецът е нарушил основни правила за движение по пътищата, спазването на които се явява негово съществено задължение по длъжностна характеристика.