Решение № 157 от 08.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Русе, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20254500100845 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ, и иск по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С. С. Д., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител П. П. Г. твърди, че на 20.12.2024 г., около 17:32 часа, в с.

Българене, обл. Плевен, РС Д., при управление на лек автомобил „Шевролет Круз“, с ДК № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел със скорост от 81,62 км/ч, при разрешена 50 км/ч за населено място, е навлязъл в насрещната пътна лента в нарушение на пътната маркировка и е предприел маневра, без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. В резултат на това е настъпило пътнотранспортно произшествие, вследствие на което е причинена смъртта на СР Д. – баща на ищеца.

Ищецът сочи, че смъртта на неговия баща е настъпила внезапно и неочаквано, като е довела до тежки и трайни неимуществени вреди за него.

Поддържа, че между него и починалия е съществувала изключително силна и близка връзка, изразяваща се в ежедневни контакти, взаимна подкрепа и споделяне. Двамата прекарвали значителна част от времето си заедно – 1 спортували, разхождали се и обсъждали бъдещето на ищеца, включително намеренията му да продължи образованието си в чужбина. Бащата го насочвал и съветвал, като за него представлявал авторитет и пример за подражание.

След настъпилата загуба ищецът изпаднал в тежко емоционално състояние, изразяващо се в изолация, липса на желание за общуване и продължително мълчание. Първоначалният шок довел до отричане на случилото се, като не можел да приеме загубата на баща си. С времето състоянието му се задълбочило – започнал да проявява резки промени в настроението, страдал от безсъние, изпитвал тревожност и несигурност относно бъдещето си, както и периодични гневни реакции, редуващи се с апатия.

Посочва, че по инициатива на майка му и с подкрепата на колеги на баща му е провел консултации с психолог към МВР – Русе, които са допринесли частично за преодоляване на първоначалния шок, но не са довели до пълно възстановяване. И към настоящия момент изпитва болка, тревожност и чувство за безнадеждност, трудно приема настъпилото събитие, продължава да мисли за баща си и да преживява загубата. Поддържа, че е лишен както от емоционалната подкрепа и сигурност от баща си, така и от материалната подкрепа, свързана с осигуряване на средства за неговите нужди и образование.

Твърди се, че във връзка с настъпилото ПТП е било образувано наказателно производство, приключило с постановена по НОХД № 235/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен присъда № 20 от 21.05.2025 г., влязла в законна сила на 06.06.2025 г., с която водачът РС Д. е признат за виновен за това, че при управление на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на СР Д..

За извършеното престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е отложено на основание чл.

66, ал. 1 НК за изпитателен срок от четири години.

Излага твърдения, че към датата на процесното ПТП за управлявания от Р Д. лек автомобил „Шевролет Круз“, с ДК№ ***, е била в сила валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застраховател ответното „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД.

Сочи, че на основание чл. 380 oт КЗ предявил пред ответното застрахователно дружество застрахователна претенция вх. № 3954/ 2

18.07.2025г. Ha 06.10.2025г. същото му изплатило по банков път сумата от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че така определеното обезщетение е занижено и не съответства на действително претърпените от него болки и страдания, причинени oт загубата на своя баща, настъпила при ПТП с участието на МПС, застраховано със застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество.

С оглед изложеното, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 170 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 20.12.2024 г., до окончателното изплащане, както и законната лихва върху сумата от 50 000 лв. за периода от 20.12.2024 г. до 06.10.2025 г., както и направените по делото разноски, включително възнаграждение за процесуален представител на основание чл.38 ал.2 от 3А, изчислено съобразно Наредба № 1/ 2004 г.

В постъпилия отговор на исковата молба ответното застрахователно дружество изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Признава се за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Шевролет Круз“ с ДК № ***, по силата на застрахователна полица „Гражданска отговорност“, действаща към датата на процесното пътнотранспортно произшествие.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – пасажер в процесния автомобил, като се твърди, че същият е пътувал без поставен, респективно неправилно поставен предпазен колан, което поведение според ответника се намира в пряка причинноследствена връзка с настъпилите увреждания, довели до смъртта му. С оглед на това се поддържа, че при евентуална основателност на исковата претенция, следва да бъде отчетен приносът на пострадалия и размерът на дължимото обезщетение да бъде съответно намален.

Признава се също, че в рамките на проведено рекламационно производство по предявена извънсъдебна претенция на ищеца ответното дружество е определило и изплатило сумата от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, като при определянето на размера е отчетен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в пътуване 3 без поставен предпазен колан.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер, като поддържа, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на принципа на справедлИ.стта по чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика. Счита, че твърдените неимуществени вреди и техният интензитет подлежат на доказване и не могат да се извеждат единствено от родствената връзка с починалия.

Оспорва се и механизмът на процесното ПТП, както и протИ.правният характер на поведението на водача и изключителната му вина за настъпилия инцидент. Оспорва се също началният момент на дължимост на законната лихва, като се поддържа, че същият следва да се определи съобразно разпоредбите на Кодекса за застраховането.

След преценка на ангажираните по делото доказателства- гласни, писмени и експертно заключение, в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети по делото доказателства се установява, като това обстоятелство не се оспорва между страните, че ищецът е син на починалия СР Д..

С влязла в сила Присъда № 20 от 21.05.2025 г., постановена по НОХД № 235/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, РС Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 20.12.2024 г., около 17:32 часа, в с. Българене, обл. Плевен, при управление на лек автомобил „Шевролет Круз“ с ДК № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, в т.ч. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се движел със скорост 81,62 км/ч в населено място, при разрешена 50 км/ч, както и правилата относно пътната маркировка и извършването на маневра, вследствие на което по непредпазлИ.ст причинил смъртта на СР Д..

По делото не е спорно, че на основание чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил застрахователна претенция № 3954 от 18.07.2025 г. пред ответното застрахователно дружество във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, по която в рамките на проведеното рекламационно производство ответникът е определил и изплатил на 06.10.2025 г. сумата от 50 000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

4

Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди в производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите НЙМ и ВТ П.

От показанията на свидетелката М се установява, че между ищеца и неговия баща е съществувала изключително близка и трайна връзка, характеризираща се с ежедневен контакт и чести срещи, независимо от факта, че родителите са живеели разделени. Двамата прекарвали значително време заедно, като бащата активно участвал в жИ.та и развитието на сина си. След настъпване на инцидента ищецът е преживял тежко загубата, затворил се е в себе си, отказвал е да общува и да посещава училище, като дълго време не е могъл да приеме смъртта на баща си. Свидетелката сочи, че и към момента той продължава да преживява загубата, като е запазил лични вещи на баща си и избягва да говори за него.

От показанията на свидетеля П се установява, че бащата е поддържал постоянна и активна връзка с ищеца, участвал е във възпитанието му и е бил значим авторитет в жИ.та му. Свидетелят потвърждава, че след смъртта на бащата ищецът е изпаднал в състояние на силен емоционален шок, затворил се е, ограничил е социалните си контакти и е проявявал трайна тъга и емоционална нестабилност. Посочва, че ищецът е потърсил психологическа помощ, но продължава да преживява загубата и към момента.

Съдът намира, че свидетелските показания, макар и от лица от кръга по чл. 172 от ГПК, следва да се кредитират изцяло, тъй като са безпротИ.речиви, логически свързани и отразяват известните на свидетелите факти.

Съгласно приетото по делото и неоспорено заключение на назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява механизмът на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, реализирано на 20.12.2024 г. в с. Българене, обл. Плевен, с участието на лек автомобил „Шевролет Круз“, управляван от Р Д.. В заключението се посочва, че произшествието е протекло в няколко последователни фази – първоначален удар в движещо се пред автомобила МПС, последван от преобръщане на автомобила и вторичен удар в насрещно движещо се МПС, при което върху телата на пътуващите са действали инерционни сили, довели до преместването им и контакт с вътрешни елементи на купето.

От заключението на вещите лица се установява, че автомобилът е 5 оборудван с триточкови предпазни колани на всички седалки. От събраните по делото доказателства, включително огледа на местопроизшествието и снимковия материал, се установява, че пострадалият е пътувал на предната дясна седалка без поставен предпазен колан, който е бил в прибрано положение. В резултат на инерционното преместване тялото му е осъществило контакт с деформираната предна част на тавана, като установената тежка черепно-мозъчна травма е в пряка причинно-следствена връзка с този контакт и е довела до настъпване на смъртта.

Вещите лица посочват, че при използване на предпазен колан движението на тялото би било ограничено и рискът от подобни увреждания – намален, но с оглед степента на деформации не може да се направи категоричен извод, че това би предотвратило леталния изход. Същевременно липсата на поставен колан е създала предпоставки за по-значително преместване на тялото и контакт с деформираните части на купето.

Съдът кредитира заключението на комплексната съдебноавтотехническа и съдебномедицинска експертиза като обективно, компетентно и съответстващо на останалите доказателства по делото, като го възприема в частта, в която дава отговор на поставените въпроси и е подкрепено от доказателствения материал, включително относно установеното пътуване на пострадалия без поставен предпазен колан и значението на това обстоятелство за движението на тялото му и настъпилите увреждания.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са преки искове за заплащане на застрахователни обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ, и акцесорни искове по чл. 86 от ЗЗД.