Решение № 252 от 15.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Пловдив, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20215001000756 по описа за 2021 година Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260273 от 22.06.2021 година, постановено по т. дело № 387/2020 година по описа на О.С. - П-, е осъдено „Д. - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** да заплати на М. Г. М., със съдебен адрес: ****, чрез адвокат Н.П., и на Т. Г. М., със съдебен адрес:

****, чрез адвокат Г.К., двамата от ****, суми в размер на по 50 000 лева за всеки от тях, освен изплатените до момента извънсъдебно по 70 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди – преживени душевни болки и страдания от смъртта на тяхния баща Г.Т.М., ЕГН **********, починал на 04.06.2018 г., вследствие на травми, несъвместими с живота, получени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на същата дата, в с. С., на кръстовище между ул. „Г.Д.“ и ул. „Б.“, причинено виновно от Д.Т.В., управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с ДРН ** **** **, със сключена застраховка

„Гражданската отговорност“ при „Д. - О.З.“ ЕАД с полица № BG/06/************, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 16.06.2020 г. до 1 окончателното плащане. Отхвърлена е акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от 04.06.2018 г. като неоснователна.

Осъдено е „Д. - О.З.“ ЕАД, да заплати на М. Г. М. и на Т. Г. М. деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на по 3 200 лева за всеки един от тях.

С определение № 261206 от 06.07.2021 година, постановено по т. дело № 387/2020 година на ОС - П. в производство по чл. 248 от ГПК, е допълнено решението в частта за разноските, като е осъдено „Д. - О.З.“ ЕАД да заплати по сметка на ОС - П. държавна такса в размер на 4000 лева.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Д. - О.З.“ ЕАД в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на двамата ищци обезщетение за неимуществени вреди в размера над по 14 000 лева до по 50 000 лева, или за по 36 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 16.06.2020 година. Оплакванията са за неправилност на решението в обжалваната част и за противоречието му с материалния закон и със събраните доказателства. Поддържа се, че със събраните по делото доказателства е установено, че починалият Г.М. също е допринесъл за настъпването на ПТП, като е предприел маневра за завиване на ляво с инвалидната си количка и по този начин е пресякъл траекторията на приближаващия се автомобил, навлизайки в опасната му зона за спиране, въпреки че е имал възможност да го възприеме като опасност и да го пропусне.

Посочено е, че инвалидната количка е ППС, за което са приложими разпоредбите на ЗДвП и че Г.М. е нарушил чл. 37 ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал насрещно движещо се МПС. Това поведение на Г. М. било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. било налице съпричиняване, което според жалбоподателя е в размер на 30%. Жалбоподателят не оспорва общия размер на обезщетението за неимуществени вреди на всеки един от двамата ищци от по 120 000 лева, от които по 70 000 лева заплатени извънсъдебно и по 50 000 лева определени с решението на първоинстанционния съд. Той обаче счита, че този размер на обезщетенията следва да бъде намален с 30% заради съпричиняването от страна на Г.М., при което общото дължимо обезщетение за всеки от ищците става в размер на по 84000 лева и след приспадане на заплатеното такова от 2 по 70 000 лева исковете им следвало да бъдат отхвърлени за разликата над по 14 000 лева до по 50 000 лева, ведно със законната лихва от 16.06.2020 година до окончателното изплащане на сумите. Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят исковете в тези части и да се присъдят на жалбоподателя разноски, включително юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на спора.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат Н.П. като процесуален представител на ищеца М. Г. М. и от адвокат Г.Г. като процесуален представител на Т. Г. М. с изразено становище за нейната неоснователност. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части и за присъждане на разноски за въззивната инстанция. В писмения отговор се поддържа, че единствената причина за настъпване на ПТП е противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който се е движел със скорост 95,17 километра в час вместо с 50 километра в час в населено място, в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което не е успял да спре и да предотврати ПТП. Твърди се, че ПТП е станало на кръстовище и че водачът на лекия автомобил при задължението си по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП е следвало да намали скоростта с оглед съществуващата опасност от появата на пешеходци, които имат право да пресичат пътното платно по продължение на тротоарите и банкетите.

Поддържа се и допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 193 от ППЗДвП, изискваща от водача на ППС да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, инвалидите, в частност кът слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора, част от които според писмения отговор на процесуалните представители на ответниците се придвижват с бастун, патерици, инвалидни колички и др. По тези причини ответниците по въззивната жалба считат, че не е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Твърди се също, че на мястото на ПТП не е имало знаци, които Г.М. да е нарушил, предприемайки маневра завиване на ляво, доколкото той се е намирал в кръстовището, когато е бил ударен от автомобила и че единствената вина е на водача на автомобила и избраната от него скорост на движение от 95,17 километра в час, тъй като при скорост от 74,63 километра в час или каквато и да е друга скорост пониска от тази, той би могъл да спре и да предотврати удара с инвалидната количка. Твърди се, че изводите на съпричиняване не могат да почиват на 3 предположения или вероятности, а е необходимо да бъде проведено пълно и главно доказване от страна на застрахователя на въведеното от него възражение за съпричиняване. В случая липсвали доказателства, установяващи възражението за съпричиняване, като било недопустимо позоваването от страна на застрахователя на мотивите на постановената присъда срещу прекия причинител на вредата.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадени е от лице, имащо правен интерес от обжалване, а именно от ответника срещу осъдителната част на първоинстанционното решение частично. При подаване на въззивната жалба е спазен предвидения в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, отнасящи се до неправилни изводи на съда за липса на съпричиняване от страна на пострадания

Г.М. и до незаконосъобразен отказ да се намали размера на обезщетенията на двамата ищци заради съпричиняването на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 387/2020 година по описа на О.С. - П-, ищците твърдят, че техният баща Г.Т.М. е загинал при ПТП, станало на 04.06.2018 година около 9,30 часа в село С., на кръстовището между ул. „Г.Д.“ и ул. „Б.“. Към момента на ПТП наследодателят на ищците се е придвижвал с електрическа инвалидна количка, когато бил блъснат от лек автомобил Ф. Г. с рег. № ** **** **, управляван от Д.Т.В.. При удара между автомобила и инвалидната количка, в 4 която се намирал Г.М., му били причинени травми, несъвместими с живота, в резултат на които той починал. В исковата молба се твърди, че виновен за ПТП е водачът на лекия автомобил, който нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движил в населено място със скорост 95,17 километра в час, вместо с разрешената 50 километра в час. Поддържа се, че водачът на лекия автомобил е нарушил и чл. 193 от ППЗДвП, задължаващ го да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора. Срещу него имало постановена и влязла в сила присъда по НОХД № 1359/2019 година на ОС - П., с която бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 373, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 58А, ал. 1 и чл. 54 от НК. Въз основа на така изложените обстоятелства и на наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за автомобила, с който е причинено процесното ПТП, ищците са претендирали неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на техния баща в размер на по 50 000 лева, ведно със законната лихва от 04.06.2018 година – датата на увреждането, като признават, че са получили от ответника извънсъдебно обезщетение в размер на по 70 000 лева и претендираните по делото суми са разликата до пълния размер на дължимото обезщетение, което според тях е по 120 000 лева за двамата.

В писмения отговор на исковата молба ответникът „Д. - О.З.“ ЕАД е оспорил исковете по основание и размер. Оспорването е мотивирано на първо място с извършеното извънсъдебно изплащане на обезщетение от по 70 000 лева на всеки един от двамата ищци на дата 20.05.2020 година по заведената от тях щета № ************* Посоченото е, че изплатеното обезщетение е съобразено със съпричиняването на вредоносния резултат от починалия Г.М., изразяващо се в предприемане на неправилна маневра завой на ляво с инвалидната количка. В тази връзка с отговора освен доводите, свързани със справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, които са извън предмета на въззивното производство, е посочено, че са налице предпоставките за намаляване на размера на дължимите от застрахователя обезщетения на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради съпричиняване от пострадалия.

Ищците чрез процесуалните си представители са оспорили въведеното 5 в процеса от ответника с писмения отговор възражение за съпричиняване от страна на Г.М.. Те сочат, че такова липсва, тъй като той се е движил с разрешената скорост в момента на ПТП за разлика от водача на застрахования при ответника лек автомобил, който е бил с превишена скорост, възприел е инвалидната количка и не е намалил скоростта си на движение, за да предотврати ПТП. Сочи се, че на процесното кръстовище липсват обозначения и сигнализации, които да са нарушени от Г. М. и че в същото време водачът на лекия автомобил е нарушил задълженията си да намали скоростта при наближаване на кръстовище, както и да бъде внимателен към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и инвалидите. Според ищците липсват обективни факти, въз основа на които да се приеме наличие на съпричиняване от страна на Г.М.. Сочи се, че съпричиняването не може да почива на предположения, а на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването му, каквито в случая липсват.

Със събраните по делото доказателства е установена следната фактическа обстановка, имаща отношение към предмета на спора във въззивното производство, свързан с наличието или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от Г.М.: