Решение № 55 от 28.09.2021, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Ямбол, 28.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова

Люцканова при участието на секретаря М. К. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20212300500154 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. В. С. от гр.***, подадена от особения представител адв. Г.Х., против Решение №260168/06.04.2021г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3754/2019г., с което е уважен предявеният от ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." клон България със седалище в гр.София, иск по чл.422 ГПК и е признато за установено по отношение на въззивницата, че същата дължи на ищеца сумите: 306,24лв. - главница по Договор за потребителски заем от 04.12.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.06.2019г. до окончателното изплащане, сумата 17,51лв. - възнаградителна лихва за посочен период и сумата 33,05лв.- мораторна лихва за забава за посочен период, като на ищеца са присъдени разноски в исковото производство в размер на 675лв. и разноски в заповедното производство в размер на 25лв. за ДТ и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Оплакването на въззивницата, представлявана от особения представител адв.Х., е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи, че решението е постановено при липса на материалноправна легитимация на ищеца, който не установил качеството си на кредитор - не доказал наличие на правоприемство между него и кредитора по договора "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, включително цедиране на вземането по договора по реда на чл.99 ЗЗД, за което да е бил уведомен длъжникът. Счита, че неправилно районният съд е приел сключване на договор за револвиращ потребителски кредит с издаване и ползване на кредитна карта, като по делото било установено само наличие на договор за потребителски кредит, който е свързан договор за кредит по см. на чл.27 ЗПК и §1,т.11 от ДР на ЗПК и същият е нищожен, тъй като подписването му е било объркващо и подвеждащо за кредитополучателя, като нищожността му следва и на основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като размерът 1 на шрифта е по-малък от 12; че кредитополучателят е бил заставен да сключи застрахователен договор, макар в стандартния европейски формуляр да е отразено, че застраховката не е задължителна; че неясно е останало как е изчислен лихвения процент и дали същият е фиксиран за договорния срок, като липсва яснота и как е определен ГПР в размер на 39,44%.

По тези съображения особеният представител на въззивницата моли за отмяна на решението на ЯРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемата страна "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." - Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А." клон България, действаща чрез юр.к.П., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, с подробно изложени съображения, според които процесният договор отговаря на изискванията за форма и съдържание, установени в ЗПК, а първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод за основателност и доказаност на предявения иск. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

В. о.с.з. особеният представител на въззивницата поддържа жалбата и пледира за уважаването й. Представя и подробна писмена защита.

Въззиваемата страна, чрез юр.к.П. депозира писмена молба с искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд ЯРС е сезиран с исковата молба на ищеца "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. Париж, Франция, чрез клона му "БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А. клон България, гр. София, с която против К. В. С. от гр.*** са предявени обективно съединени искове - с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на ищеца за главница в размер на 306,24лв., за възнаградителна лихва в размер на 17,51лв. и мораторна лихва за забава върху главното вземане в размер на 33,05лв. за периода от 20.05.2018г. до 11.06.2019г. - подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№2317/2019г. по описа на ЯРС.

В исковата молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответницата произтичат от договор за потребителски кредит от 04.12.2017г., по който на ответницата е предоставен кредит в размер на сумата общо 584,16лв. Ищецът е поддържал, че кредитополучателат - ответницата погасила само три месечни вноски и просрочила следващите две вноски, с което задължението й по кредита в размер на исковите суми станало изцяло предсрочно изискуемо, като кредиторът обвил предсрочната изискуемост с покана, изпратена на адреса, деклариран от ответницата, но независимо от това към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение бил настъпил и падежът на всички вноски по кредита, на което основание вземането на ищеца също било изискуемо.

От приложеното ч.гр.д. №2317/2019г. по описа на ЯРС се установява, че същото е образувано по заявление от 27.06.2019г. и с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.06.2019г. в полза на ищеца са присъдени процесните вземания за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва. Заповедта е била връчена на длъжника К.С. при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като същият е предявен в срок.

В настоящото исково производство ответницата отново не е намерена на нейния постоянен и настоящ адрес, който съвпада с посочения по делото адрес за призоваване, поради което в процеса е представлявана от назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен 2 представител адв.Г.Х..

С депозирания отговор на исковата молба особеният представител на ответницата е оспорил иска, като е направил възражения, че ищецът няма качеството на кредитор на ответницата, тъй като не е представил доказателства за правоприемство с кредитодателя дружеството "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, нито доказателства вземанията по договора за кредит да са предмет на цесия, за която длъжникът да е уведомен; че не е налице сключен договор за потребителски кредит - револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, а сключен договор за потребителски кредит, който е свързан договор за потребителски кредит по см. на чл.27 и сл. ЗПК и същият е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК за размер и формат на шрифта не по-малък от 12; че ответницата е била заставена да сключи застрахователен договор, макар в стандартния европейски формуляр да е отразено, че не е задължително сключването на такъв договор; че е неясно определен начина на изчисляване на лихвения процент, както и ГПР.

От фактическа страна по делото е установено, че на 04.12.2017г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД гр.София и К. В. С. от гр.*** е сключен договор за потребителски кредит, именуван в заглавната част "за отпускане на револвиращ кредит и ползване на кредитна карта", но от съдържанието на договора и доказателствата към него е видно, че същият е за стоков кредит по смисъла на чл.27 ЗПК и свързан договор за кредит съгласно дефиницията на §1,т.11 ДР на ЗПК, тъй като е отпуснат за закупуване на стокахолов ъгъл от продавача "Виденов Груп"ООД гр.Ямбол за сумата 559лв. Към договора страните не са приели и подписали Общи условия. Със Сертификат №CREX-15548310 от 04.12.2017г. и Общи условия за застраховката "Закрила на плащанията Плюс", застрахователите "Кардиф Общо застраховане, клон България" и "Кардиф Животозасраховане, клон България" и ответницата К.С. са сключили застраховка "Защита на покупката" и "Защита на стоката" в полза на ищеца, с размер на премията от 25,16лв. Или общият размер на отпуснатият на ответницата кредит е в размер на 584,16лв. със срок на погасяване 6 месеца - до 20.06.2018г., на 6 равни месечни вноски от по 108,75лв. всяка /съгласно погасителния план към договора/, при годишен процент на разходите - 39,44% и годишен лихвен процент - 33,71%, който в подписания от ответницата стандартен европейски формуляр изрично е посочен като фиксиран лихвен процент за целия 6-месечен период на олихвяване. В чл.3 от сключения договор страните са постигнали съгласие при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, като при просрочие на две или повече месечни вноски е уговорено кредитът да става изцяло предсрочно изискуем, без да е необходимо изпращане на съобщение за това от кредитора.

По делото от заключението на вещото лице-икономист А.Т., извършило назначената съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че ответницата е усвоила сумата по кредита, с която е била заплатена в полза на "Виденов Груп"ООД закупената от този търговец стока, като за плащането е издадена и ф-ра от 04.12.2017г. Експертът е установил, че в изпълнение на задълженията си по сключения договор за кредит ответницата е извършила плащане на три месечни вноски - на сумата общо 328,75лв., с която сума е погасена главница в размер на 277,92лв. и договорна лихва в размер на 50,83лв., като след 20.04.2018г. плащанията по кредита са били преустановени. Така остатъкът от задълженията по договора възлиза в размер на сумата 356,80лв., от която обща сума неплатената главница е в размер на 306,24лв., договорна лихва за периода 20.04.2018г.20.06.2018г. в размер на 17,51лв. и мараторна лихва за забава върху главницата от забавата на 20.05.2018г., до 11.06.2019г. - 33,05лв.

С писмена покана от 17.10.2018г. ищецът е уведомил ответницата, че обявява предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, като това негово волеизявление е получено лично от К.С. по пощата на 06.11.2018г. , към която дата е бил изтекъл падежа и на последната вноска по погасителния план по договора за кредит.

При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е приел, че като универсален правоприемник на дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД ищецът се е легитимирал като кредитор на ответницата по сключения договор за потребителски кредит от 04.12.2017г.; че договорът за кредит е действителен с оглед императивните изисквания, установени в Закона за потребителския кредит, както и че 3 ответницата е неизправен длъжник по договора, тъй като и след обявената от кредитора предсрочна изискуемост на кредита и при изтичане крайния падеж на договора, не е изпълнила задълженията си за заплащане на дължимата главница от 306,24лв. и възнаградителна лихва от 17,51лв., а за забавата в плащанията на тези суми дължи и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на сумата 33,05лв.

Решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.

Предявените установителни искове се квалифицират по чл.422, ал.1 ГПК, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че на 04.12.2017г. между ответницата К.С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, който попада в приложното поле на ЗЗД и ЗПК. Независимо, че договорът е наименуван като такъв за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, както се посочи и по-горе съдържанието на договора го разкрива като такъв за потребителски кредит, с който е финансирана продажба на стоки по смисъла на чл.27 ЗПК и същият договор на общо основание се регулира от разпоредбите на ЗПК.