Определение № 125 от 14.05.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 125 гр. Монтана, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело № 20241600200084 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

С Постановление на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА МОНТАНА от

25.03.2024 г. е ПРЕКРАТЕНО наказателното производство по пр. пр. № 1298/22 г. по описа на ОП Монтана, респ. ДП № 887/22 г. по описа на РУ на МВР Монтана, водено срещу И. Й. от гр. *за престъпление по чл. 343, ал.1, б.

„в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, на основание чл. 24, ал.1, т. 4 от НПК поради смърт на дееца.

Против горното Постановление е постъпила жалба от повереника на лицата от близкия семеен кръг на пострадалия с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност.Твърди се, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради отказа на прокуратурата да събере допълнително поисканите от повереника доказателства; че прекратителното постановление е необосновано, тъй като не е отразено конкретно кои доказателства установяват фактическата обстановка и че е прието заключение на тройна авто-техническа експертиза, за което е налице съмнение за предубеденост на вещите лица. Сочи се на липса на правни съображения за прекратяване на наказателното производство. Иска се отмяна на Постановлението и връщане на делото за доразследване със задължителни указания по приложението на закона.

Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и провери атакуваното с нея прекратително прокурорско постановление във връзка с изискванията на закона, приема следното:

Жалбата е допустима: подадена е от упълномощен от съпругата, действаща за себе си и като законен представител на малолетните деца на пострадалия, от родителите и братята на пострадалия адвокат; в срок и в съответствие с изискуемото от закона съдържание.

Разгледана по същество – жалбата е основателна.

1

Досъдебното производство е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК на 22.08.2022 г. за това, че на същата дата на изхода на гр. *в посока гр.

*на кръстовище с път* е възникнало ПТП между л.а. „*“ с водач И. Й. и мотоциклет „*“ с водач К.С., като са нарушени правилата за движението по пътищата и по непредпазливост е причинена смъртта на мотоциклетиста К.С. и телесни повреди на лицата Б. Д. и К.В. – пътници в лекия автомобил. След проведено разследване със събиране на писмени доказателства, разпит на свидетели и назначаване на експертизи, прокурорът приел за установена следната фактическа обстановка:

Около 20,00 ч. на 22.08.2022 г. И. Й. управлявал лек автомобил марка „*“ с ДК № *, собственост на св. Б. Д. от с. *, обл. *по път * с посока от гр. *към гр. *. На задната седалка на колата пътували св. Д. и малолетния й син К.В..

След надлеза непосредствено преди гр. *има кръстовище с път, който води към промишлената зона на града. Й. предприел завой на ляво в кръстовището, при което следвало да пресече двете ленти за насрещно движение / в посока от гр. * към гр. */ и да продължи пътя си към промишлената зона. Преди това водачът на автомобила се убедил, че няма движение в насрещните платна и предприел маневрата. През времето, през което Й. пресичал с управлявания от него автомобил лентите за насрещно движение, по тях се движел в посока *– *мотоциклет „*“, управляван от К.С. от гр. *. Мотоциклетистът се блъснал в задната дясна част на лекия автомобил, в резултат на което моторът отхвръкнал и се спрял в крайпътната мантинела, а мотоциклетистът С. излетял и паднал на около 80 м. от мястото на удара на пътното платно в посока *. Возещите се на задната седалка на лекия автомобил Б. Д. и синът й К. изпаднали на пътя в ляво от колата. Пръв на мястото на произшествието се озовал св. Б. И., който сигнализирал за станолото на ЕНН 112. Пристигналите медицински екипи констатирали смъртта на моториста К.С., а пострадалите Б. Д. и синът й К. били откарани в болницата.

Назначената и изпълнена на досъдебното производство съдебномедицинска ексепртиза / т.II, л. 2-6/ установила, че непосредствената причина за смъртта на моториста К.С. е острата вътрешна кръвозагуба, развила се на базата на тежка множествена / съчетана черепно-мозъчна, гръдно-коремна и на крайниците/ травма. Констатираните охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузни рани, счупваниятга на костите на черепа, гръдния кош и крайниците, разкъсванията на белия дроб / довели до вътрешните кръвоизливи/ са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителна сила, носят белезите на прижизнено получени и добре отговарят по характер и локализация да са получени в условията на ПТП при сблъсъка между мотоциклета и лекия автомобил. Преди настъпването на смъртта С. не е употребил алкохол, а между получените увреждания и настъпилата смърт има пряка причинноследствена връзка.

Назначената и изпълнена съдебно-медицинска експертиза / т. I , л. 184186/ установила, че пострадалата св. Б. Д. е получила травматичен шок, закрит частичен пневмоторакс и мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за 2 живота – или средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 от НК.

Назначената и изпълнена съдебно-медицинска експертиза / т. I, л. 175-177/ установила,че пострадалото дете К.В. е получил контузия на главата, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана и охлузване на главата, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота – или лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал. 1 от НК.

За изясняване механизма на станалото ПТП е изпълнена авто-техническа експертиза / т. I, л. 150-166/, съгласно заключението на която преди настъпването на катастрофата лекият автомобил се е движел със скорост над 25 км/ч, а мотоциклетът – със скорост над 160 км/ч въпреки, че на 50 метра преди кръстовището в платното за движение на мотоциклетиста е поставен пътен знак „В26“, задаващ движение със скорост до 50 км/ч.

Гореустановеното дало основание на 06.07.2023 г. с нарочно постановление водачът на лекия автомобил И. Й. да бъде привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал.1, б. „б“ и б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

При предявяване на материалите по делото, защитникът на обвиняемия и повереникът на пострадалите направили искания за събиране на още доказателства, които прокуратурата уважила. В резултат на това бил разпитан още един свидетел – Е. А., който се намирал в района на ПТП и който съобщил, че чул шум от форсиране на двигател, последван от силен трясък, след което видял летящо тяло на човек, който паднал на асфалта. Когато приближил, видял ударен в задната дясна част автомобил, забит в мантинелата недалеч мотоциклет и падналото тяло на човек на разстояние повече от 50 м. в посока *.

Повереникът на пострадалите предал на разследващите предоставени му записи от камери на авто-къща, находяща се в района около ПТП, с искане същите да бъдат изследвани от видео-техническа експертиза. Според прокурора, заключението на тази експертиза показва, че на 22.08.2022 г. около 20,00 ч. мотоциклет преминава по уличното платно в посока *, онагледено в приложен към експертизата фотоалбум.

След използване и на данните от видео-техническата експертиза, е изпълнена и разширена авто-техническа експертиза, според заключението на която / т.II, л. 129 и сл./: водачът на лекия автомобил не е могъл да възприеме идващия в насрещната лента за движение мотоциклет, защото не е виждал предна светлина / при огледа на ПТП не са установени налични счупени части от преден фар на мотоциклета, а каската на моториста е била черна/, а скоростта на движение на мотоциклета е била толкова голяма / над 240 км/ч/ , че същият не е имал техническа възможоност да спре при възникване на опасност. „ В момента, когато вероятно е възникнала възможност за възприемане на приближаващия мотоциклет от водача на лекия автомобил, същият вече е бил предприел маневра „ляв завой“ и вниманието му е било насочено към кръстовището“ – цитира прокорурът експертизата. Към момента на ПТП експертите изчисляват, че колата се е движела със скорост от 28,16 км/ч, а моторът – със скорост от 243 км/ч при налично за него 3 ограничение на скоростта до 50 км/ч от пътен знак „В26“. Според изпълнената допълнителна авто-техническа експертиза, водачът на лекия автомобил, при завИ.ето си на ляво, въобще не е възприел идващия насреща мотор, който се е намирал на 69 м. от мястото на удара и се е движел със скорост от 243 км/ч, на която скорост съответства опасна зона от 382,20 м.

При тези данни прокурорът приел, че обвиняемият – водач на лекия автомобил формално е нарушил правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП – да пропусне насрещно движещите се ППС преди да направи ляв завой за навлизане в друг път, но не е имало как и не е възприел идващият насреща му моторист, за да го пропусне, поради което поведението на водача на колата не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на мотористаи средната телесна повреда на пострадалата свидетелка. Причината е поведението на самия моторист, който е управлявал нерегистриран по надлежния ред мотоциклет, без да притежава нужната правоспособност и със скорост много над допустимата от 50 км/ч, а именно 243 км/ч.

При този извод по фактите, прокурорът счел, че са налице условията на закона за прекратяване на наказателното производство, тъй като именно поведението на пострадалия моторист е причина за станалото ПТП.

Проверявайки горното постановление по повод жалбата, в производството по чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК, съдът е овластен да прецени дали изводите в прекратителното постановление са обосновани и правилно ли е приложен закона за прекратяване на производството, т.е. проверка и за законосъобразност. При тази проверка съдът установи да е налице несъответствие на изводите в постановлението по фактите със събраните по делото доказателства. И това се дължи на пропуските при събирането на доказателставата и на недостатъчната обоснованост на авто-техническите експертизи, която поражда съмнения за тяхната правилност. А тази недостатъчна обоснованост се дължи не на евентуална твърдяна в жалбата пристрастност на вещите лица /,за каквато няма никакви данни по делото/, а на факта, че видео-техническата експертиза не е изследвала всички налични по делото записи от камерите на авто-къщата в района и резултата от това изследване не е взет предвид от разширената авто-техническа експертиза; на факта, че последната не е отговорила точно на всички поставени й от разследващите въпроси и на факта, че не са и поставени конкретни въпроси, имащи значение за установяване по несъмнен начин и на поведението на водача на лекия автомобил.

На л.89 от т. II от досъдебното производство е приложен Протокол за доброволно предаване на диск с видеозапис от собственика на авто-къщата в района на ПТП. На л. 92-93 – молба от повереника на пострадалите с приложена флаш-памет от записи на видеокамери, за които се твърди да са от същата авто-къща. На видео-техническата експертиза е предоставен за изследване само диска от протокола за доброволно предаване, видно от постановлението за назначаване на тази експертиза на л. 102, т. 2 от ДП, но не и записите, предадени от повереника на пострадалите. Записите от флашпаметта не са прегледани и обследвани и не е проверено дали съдържат нужна за изясняване на делото информация. Може само да се предполага, че 4 тройната авто-техническа експертиза е взела предвид и изображението на тези записи, като се има предвид различния ракурс на видеоизображението, отпечатано на л. 3 от заключението й – л. 110, т. 2 от ДП. Но това не е достатъчно за да се установи с категоричност от всички налични по делото видеозаписи дали мотоциклетът е бил в движение с включени предни светлини. Изясняването на това обстоятелство е от значение: на първо място, защото управлението на мотоциклет без светлини е нарушение на правилата за движение по пътищата, допуснато от моториста и нарушение, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат и на второ: защото е от значение за изясняване на обстоятелството от кой момент обективно водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме идващият в насрещното платно моторист като опасност за движението. На авто-техническите експертизи са поставяни некоректно въпроси / напр. дали скоростта на движение на мотоциклетиста непосредствено преди ПТП е определяща за случването на същото/, което е довело да неясноти и предпложения в заключението и от тук до констатираната необоснованост на заключенията, даващи съмнения за тяхната правилност. От изводите на тройната и допълнителната тройна авто-технически експертизи не става ясно в кой момент е възникнала опасността за движението по отношение на водачът на лекия автомобил и по отношение на мотоциклетиста, а конкретно по отношение на обвиняемия – кога той е имал обективната възможност да възприеме мотоциклетиста като опасност за движението, като се има предвид разстоянието, на което се е намирал мотоциклетиста от мястото на удара, с каква скорост се е движел и за какво време при тази скорост ще достиге до мястото на удара, както и създавала ли е пречки във видимостта монтираната между двете насрещни платна желязна мантинела. Авто-техническата експертиза не дава убедителен отговор нито за скоростта на движение на мотоциклета / предвид разликите в изчисленията от 160 до 240-250 км/ч/, нито защо приема, че водачът на лекия автомобил не е спрял на кръстовището преди да предприема маневрата „завой на ляво“ / при положение, че и обвиняемия, и свид. Д. сочат, че автомобилът е спрял на кръстовището преди да пресече насрещните ленти, за да направи маневрата/, а определя, че се е движил и навлязал в кръстовището със скорост от порядъка на 28,16 км/ч.