Решение № 2337 от 18.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2337 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100514107 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20158898 от 16.07.2021 год., постановено по гр.дело № 10305/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 58 състав, е допусната да се извърши съдебна делба между З. И. В.П., с ЕГН ********** и М. И. С., с ЕГН **********, по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 26 с идентификатор ***, разположен на шести етаж със застроена площ от 70,06 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, една спалня, баня с тоалетна, килер, входно антре и две тераси с площ от 25,72 кв.м., при граници: ул.“Дунав“, ул.“Родопи“, апартамент № 25, коридор, асансьорна шахта, стълбищна клетка и двор, заедно с 4,053% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ, върху който е построена сградата, целия с площ от 425 кв.м., находящо се в гр.София, местността“ГГЦ-Зона В-15“, при граници: ул.“Родопи“, ул.“Дунав“, УПИ-ХІV-16, УПИ-ХІІ-14, представляващо парцел ХІІІ-15 от квартал 45 по плана на гр.София, като съсобствен по силата на договор за замяна и по наследство, между съделители и при квоти: З. И. В.-1/2 ид.част; М. И. С.-1/2 ид.част.

Срещу решението на СРС, 58 с-в е постъпила въззивна жалба от М. И. С., подадена чрез пълномощника адв.Ф. Р., с искане същото да бъде отменено, като 1 неправилно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено при нарушаване на материалния закон и необосновано. Твърди се, че неоснователно съдът е приел, че представените от ответницата М. И. С. доказателства са неубедителни затова, че същата е владяла за себе си непрекъснато, явно и спокойно целия жилищен имот за времето от 2006 г. до 2019 г./ датата на образуване на делото за съдебна делба/. Твърди се, че в процесния случай е налице явно, необезпокоявано и непрекъснато владение за себе си, упражнявано от М. С., лично или чрез трети лица от 2006 г. до момента на завеждане на делото през 2019 г. С оглед на което, в резултат на допусната необоснованост на решението съдът е направил незаконосъобразен правен извод, че процесното жилище е съсобствено и е допуснал делбата, вместо да приеме, че е доказано, че апартамент № 26 е собственост на М. С., придобит чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение по чл.79 от ЗС и да отхвърли предявения иск за делба. В тази връзка съделителката- ответник моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения за делба, като неоснователен, с оглед на обстоятелството, че в полза на ответницата е изтекла придобивната давност по чл.79, ал.1 от ЗС и ищцата не е съсобственик на процесния недвижим имот. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец по делото М. Н. П./ конституирана с определение постановено в закрито заседание на 20.04.2022 г., като съделител на мястото на починалата в хода на делото съделителка- ищца З. И. В./, чрез пълномощника си адв.Е.

Н. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

2

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитиМ. страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Безспорно е по делото обстоятелството, че страните по делото З. И. В.- С. и М. И.

С., и тяхната майка и наследодател М.М. С./ починала на 02.03.2012 год., като вдовица/ са придобили през 2006 год. по силата на договор за замяна на недвижим имот процесния апартамент № 26, съгласно нот.акт за замяна на недвижими имоти № 135, том ІІ, рег.№ 3739, нот.дело № 303 от 2006 г. , сключен пред нотариус А.Г., рег.№ 031 на Нотариалната камара, при равни права по 1/3 ид.част от имота за всеки един от тях.

На 02.03.2012 год. е починала наследодателката на страните по делото и тяхна майка М.М. С. и е оставила за наследници по закон З. И. В.- П.- дъщеря и М. И. С.- дъщеря.

Т.е. след смъртта на М.М. С. притежаваната от нея 1/3 ид.част от процесния апартамент е наследена от дъщерите й/ страни по делото/ при равни права- по 1/6 ид.част от имота за всяка една от тях. Към момента на предявяване на иска за съдебна делба на процесния апартамент страните по делото са собственици при равни права на същия- по 1/ 2 ид.част, придобити за всяка една от тях по силата на договор за замяна на недвижим имот/ по 2/6 ид.части/ и по наследство/ по 1/6 ид.части/ на общия наследодател М.М. С.. Спорно е по делото обстоятелството дали ответницатасъделител М. И. С. е изключителен собственик на процесния апартамент, с оглед 3 направеното от нейна страна изрично възражение в тази насока в отговора на исковата молба, а именно, че е „ единствен собственик на имота, който го е придобила по давност, защото го е владяла явно, непрекъснато и необезпокоявано от майка си и сестра си от 2006 г. до 2019 г., т.е. повече от 10 години.“. С оглед данните по делото и събраните по делото доказателства съдът намира за изцяло неоснователен така изложеният във въззивната жалба и отговора на исковата молба основен довод, че ответницата М. И. С. е изключителен собственик на процесния апартамент, с твърдение, че същата го е придобила по давност, на основание чл.79, ал.1 от ЗС.

Неоснователно е така направеното възражение с отговора на исковата молба и поддържано, като основен довод във въззивната жалба.

Настоящият състав приема, че относно 1/3 ид.част/ придобит от ответницата М.

И. С. по силата на договор за замяна/ възражението за придобиване по основание давностно владение е неоснователно, доколкото не е спорно, че ответницата е придобила тази ид.част от имота на основание правна сделка - договор за замяна на недвижими имоти от 28.09.2006 г. Практиката на ВКС е непротиворечива по въпроса, че имот придобит чрез правна сделка не може да се придобие повторно на оригинерно основание давност.

В решение № 159 от 01.07.2014 г. по гр.дело № 1435/2014 г., Г.К., І г.о. на ВКС и решение № 161 от 14.12.2017 г. по гр.дело № 475/2017 г., Г. К., І г.о. на ВКС се приема, че правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота по давност, след като в е ч е го е придобил на основание договор, например. В този случай собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от вече придобитото от него право на собственост, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание /решение № 1220/02.12.2008 г. по гр.д ело 4730/2007 г. на ВКС, І г.о. /. Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това свое право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание. Недопустимо е собственикът да може да придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е придобил на валидно правно основание.

Следователно за тази процесна 1/3 ид.част от апартамента възражението на ответницата М. И. С. за придобиването й по давност е неоснователно.

По отношение на другата 1/3 ид.част от апартамента/ придобита от съделителката- ищца З. И. В. по силата на договор за замяна на недвижими имоти от 28.09.2006 г./, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на ответницата М. И. С. във въззивната жалба, че в нейна полза са се осъществили необходимите 4 според чл.79 ЗС предпоставки за придобиване по давност на тази част от имота.

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента.

Обективният елемент - упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.

В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/.

В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането.