Решение № 50 от 05.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖЕНЯ ИВАНОВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА К.А при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000240 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 47/06.08.2024 год. по търг.дело № 33/2024 год. по описа на Окръжен съд - Габрово е отхвърлен предявеният от „ГАЛЯ СПАЙС“ ЕООД против „МЕРКУРИЙ П и П“АД и „МЕРКУРИЙ ИНВЕСТМЪНТ“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 166, ал.1, във вр. с чл. 173, ал. 1 от ЗЗД, за установяване на несъществуване на ипотечно право, като неоснователен.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ГАЛЯ СПАЙС“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, против първоинстанционното решение, с оплаквания, че същото е нищожно, недопустимо и неправилно. Въззивникът сочи като основание за нищожност, респ. недопустимост, на съдебния акт нарушението на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК от съдията докладчик, който въпреки наличието на предпоставките на посочената норма и направените искания в тази насока от ищеца, не се е отвел от разглеждането на делото и постановил обжалвания съдебен акт, който бил доказателство за основателността на искания отвод. Дори да се приемело, че решението не било нищожно, респективно недопустимо, то същото било изцяло незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необосновано. Сочи, че ипотечното право, описано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижими имоти № 1

44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 2016 г. по описа на нотариус С. В., не съществувало. Ипотечното право било акцесорно и за да можело то да съществува, задължително условие било да съществува годно вземане, което да подлежало на обезпечаване. Развива подробни съображения за липсата на реално правно основание за сключването на споразумението от 28.04.2016г. между „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий Инвестмънт“ АД и анекса към него от 25.11.2016 г., послужили като основание за сключване на процесния ипотечен договор. Освен без основание, споразумението било нищожно, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, сключено при пряко противоречие на закона и накърнявало добрите нрави. С оглед естеството на споразумението от 28.04.2016г., подписването му от Б. П. от името „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий Инвестмънт“ АД било в пряко противоречие с императивните разпоредби на ТЗ, регулиращи ограниченията на органното представителство, при определени видове сделки и/или конфликт на интереси. Освен това, споразумението, анекса към него и ипотечният договор били подписани от Б.

П., при условията на чл. 40 от ЗЗД, което означавало, че същите били нищожни, както в отношенията между „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий Инвестмънт“ АД, така и в отношенията между двете дружества и ищеца „Галя Спайс“ ЕООД. Отделно от това, твърди, че парично задължение от 2 800 000 на „Меркурий П и П“ АД към „Меркурий Инвестмънт“АД било погасено по давност, като първоинстанционният съд не бил обсъдил това им възражение.

Решението на ОС - Габрово не съдържало никакви решаващи мотиви по предмета на делото и в него липсвали отговорите на всички най - основни въпроси, които били пряко свързани с правилното решаване на съдебния спор, а именно досежно нищожността на споразумението и анекса към него, с които бил уговорен обезпечения дълг. Първата инстанция била допуснала и множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в чл. 5, чл. 7, ал. 1, изр. последно, чл. 10, чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал.3 ГПК. Решението било и необосновано, тъй като първоинстанционният съд допуснал грешки при прилагане на правилата за логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, довели до неправилни фактически констатации, а от там и до неправилни правни изводи. Искането на въззивника до съда е да бъде прогласена нищожността на съдебното решение, респ. да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на ОС - Габрово, а в случай, че бъде прието за допустимо - да бъде отменено като неправилно и да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Меркурий Инвестмънт“ АД, чрез процесуалния му представител, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се твърди, че решението на ОС Габрово е валидно, допустимо и правилно. Формираният от съда извод за действителност на вземането, обезпечено с оспорената договорна ипотека, бил правилен и обоснован. Със сключването на споразумение от 28.04.2016г. в полза на „Меркурий Инвестмънт“ АД възникнало напълно валидно вземане в 2 размер на 2 800 000 лева срещу „Меркурий П и П“ АД, като било предвидено вземането да бъде обезпечено с учредяване на ипотека върху недвижимо имущество, собственост на „Меркурий П и П“ АД. Поради липсата на парични средства и неплащане в предвидените срокове съгласно споразумението, бил сключен Анекс от 25.11.2016г., с който падежът на задължението бил променен на 28.07.2017г. Сключването на споразумението и анекса към него не нарушавало никоя императивна правна норма и никоя морална повеля и било допустимо съгласно чл. 9 ЗЗД, като вземането било осчетоводено в счетоводствата и на двете дружества. Заявява се, че се поддържат направените в първоинстанционното производство възражения за нищожност на двата договора за покупко - продажби на имоти, като се излагат подробни съображения в тази насока. Оттам се извежда липсата на материална процесуална легитимация у ищеца за водене на настоящото дело. Твърди се, че не са били налице основания за отвод на съдията, разгледал делото. Моли се да бъде потвърдено съдебното решение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили два отговора от насрещната страна - „Меркурий П и П“ АД. Единият е подаден от законния представител С. П., в който се взема становище за основателност на въззивната жалба и се моли същата да бъде уважена по изложените в нея подробни съображения.

Допълнително се твърди, че Б. П., като втори представляващ „Меркурий П и П“ АД работил единствено и само за фамилната си фирма „Меркурий Инвестмънт“ АД и че споразумението от 28.04.2016г. не водило до създаване на редовно вземане от 2 800 000 лева срещу „Меркурий П и П“ АД. Другият отговор от името на „Меркурий П и П“ АД (въззиваем в настоящото производство), е подаден от другия му законен представител Б. П. П., с който се оспорва въззивната жалба и се моли да бъде потвърдено пъровинстанционното производство. Твърди се, че били извършени поредица от действия по изнасяне на бизнеса за производство и пакетиране на храни от „Меркурий П и П“ АД към друго дружество, свързано със семейство П., и при тази фактическа ситуация „Меркурий П и П“АД следвало да гарантира получаването от всеки акционер на дял от имуществото на дружеството, съответен на броя притежавани акции, което намерило израз в сключеното споразумение от 28.04.2016г. Заявява се, че се поддържат изцяло направените в първоинстанционното производство възражения за нищожност на двата договора за покупко - продажби на имоти, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Оспорва се да били налице основания по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията на въззивника за противното, поради нарушаване на чл.22, ал. 1, т. 6 ГПК. В случай на незаконосъобразен отказ на съда да се отведе от разглеждане на делото, решението е неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение, а не нищожно, респ. недопустимо /мотиви на т. 2 от ТР 1/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС/.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решение съобразно правомощията си.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неоснователен отказ за отвод, защото по делото липсват обективни данни, сочещи наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

Голословно е оплакването на въззивника за оказано каквото и да е политическо влияние върху съдия – докладчика по първоинстанционното дело. Несъгласието на страната с постановения от съда краен съдебен акт не е доказателство за основателността на направеното искане за отвод, какъвто аргумент се изтъква с въззивната жалба, а за обжалване на решението, което е сторено от ищеца и решението е предмет на въззивен контрол в настоящото производство.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „Галя Спайс“ ЕООД против „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий Инвестмънт“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 166, ал.1, ЗЗД, за установяване по отношение на ответниците несъществуването на ипотечно право, обективирано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижими имоти № 44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 28.11.2016 г. на нотариус С. В., рег. № 093 на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС - Габрово, вписан в Служба по вписванията – Габрово под вх. № 3832/28.11.2016 г., акт № 16, том II, дело № 2181.

Ищецът „Галя Спайс“ ЕООД в исковата молба и молбите – уточнения излага следните фактически твърдения, а именно: С договори за покупко – продажби, обективирани в нотариален акт № 47, том II, рег. № 2605, дело № 213/28.11.2016г. и нотариален акт № 70 том II, рег. № 2814, дело № 236/ 27.12.2016 г. ищцовото дружество закупило от „Меркурий П и П” АД, представлявано от законния му представител П., недвижими имоти. На 28.11.2016 г. „Меркурий П и П“ АД, представлявано от другия му законен представител П., ипотекирало същите тези имоти в полза на „Меркурий Инвестмънт” АД с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижими имоти № 44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 2016 г., за обезпечаване на задължение в размер на 2 800 000 лева, представляващо обезщетение за вреди съгласно споразумение от 28.04.2016г. и анекс към него от 25.11.2016 г., със срок за плащане на обезщетението 28.08.2017 г. Твърди, че ипотеката била вписана след вписване на нотариалния акт за покупко4 продажба от 28.11.2016г. Релевират се възражения за нищожност на процесните споразумение и анекс към него, тъй като били сключени в нарушение на добрите нрави и при начална липса на основание.

Накърняването на добрите нрави се изразявало в това, че „Меркурий П и П” АД се задължило да заплати на “Меркурий Инвестмънт” АД сумата от 2 800 000 лева за несъществуващи вреди. “Меркурий Инвестмънт” АД, като акционер в „Меркурий П и П” АД, не било, а и не би могло да бъде увредено по описания в споразумението начин и целяло облагодетелстване на “Меркурий Инвестмънт” АД, където единствено съсредоточени били интересите на фамилията П.. При условията на евентуалност, твърди липса на основание за подписването му – не съществувал такъв дълг. Липсвало причина и когато тя била лъжовна. Поради акцесорния характер на ипотечното право, след като липсвал дълг, то и ипотечното право не съществувало. С допълнителната искова молба ищецът оспорва релевираните от насрещната страна възражения за нищожност на договорите за покупко – продажба, с които „Галя Спайс“ ЕООД се легитимира като собственик на ипотекираните имоти и обоснова правния си интерес от предявяване на иска, като излага съображения, че същите са действителни, а и освен това - тези възражения били извън предмета на делото. Твърди още, че законът не допускал акционер да можел да обезпечава правото си на ликвидационен дял от работещо дружество, каквито били доводите на „Меркурий Инвестмънт”АД в отговора му за подписването на споразумението и анекса към него.