Определение № 307 от 16.05.2019, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е № 307 гр.

Пловдив, 16.05.2019 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова в.н.о.х.д. № 209 по описа на ПАС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството се развива по Глава XXI-ва НПК и е във връзка с чл.

302 вр. чл. 485 и сл. НПК вр. чл. 267 ДФЕС.

След като се оттегли на съвещание за решаване на делото, съдът прецени, че не разполага с достатъчно информация за неговото правилно решаване. Тази преценка беше провокирана от появилото се съмнение, че е възможно да е налице противоречие между националната норма на член 242, алинея 8 от Наказателния кодекс на Република България и някои съюзни норми, а именно чл. 17, § 1 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Процесуалният представител на подсъдимия адв. И. аргументира, писмено и устно, мнение, че предвиденото в посочената разпоредба от българския наказателен кодекс отнемане в полза на държавата на превозното или преносното средство, послужило за превозване или пренасяне на стоките, предмет на престъплението квалифицирана митническа контрабанда, включително в случаите, когато това средство не е собственост на дееца, може да доведе до дисбаланс между интереса на държавата да го отнеме и необходимата защита на правото на собственост върху това средство на трето неучаствало и несвързано по какъвто и да е начин с престъплението лице.

Процесуалният представител на прокуратурата противопостави възгледа, че не е налице неяснота при тълкуването на българското законодателство относно отнемането в полза на държавата на средството на престъплението, нито е налице съмнение, че противоречи на цитираните от адв. И. части от европейското законодателство, доколкото няма нито едно решение на ВКС на РБ, в което да се приема или намеква това.

След като внимателно обмисли становищата на защитата и обвинението, апелативният съд в настоящия състав счита, че наведеното опасение за дисбалансиране на интереса на собственика на превозното средство да го ползва за легитимни цели и интереса на държавата да го отнеме като средство на престъпление следва да се приеме за резонно, независимо от поставеното в ал. 8 на чл. 242 НК изискване да се търси съответствие между стойността на това средство и тежестта на контрабандата. Съдът констатира, че нито в ал. 8 на чл. 242 НК, нито на друго място в българското материално и процесуално наказателно законодателство се изисква да се изследва поведението или поне знанието на третото лице за престъплението преди неговото извършване, а освен това липсва предвидена процедура по изслушване на позицията му. Апелативната инстанция предполага, че тази национална уредба на проблема относно отнемането на средството за извършване на квалифицирана митническа контрабанда може да доведе до накърняване на изискванията на Хартата на основните права на ЕС, на ЕКЗПЧОС и на Допълнителния протокол № 1 към ЕКЗПЧОС за мирно ползване на притежанията и за задължително предоставяне на ефективни средства за защита (в случая на третото лице, собственик на отнетото имущество), включително на пряк достъп до правосъдие. Счита също, че за да формира своето вътрешно убеждение за решаване на висящия наказателноправен спор се нуждае от преюдициално заключение на СЕС по поставения проблем.

Апелативният съд не споделя мнението на представителя на Апелативна прокуратура, че тълкуване от страна върховната национална инстанция по наказателна дела на предпоставките за приложение на чл. 242, ал. 8 НК е достатъчно. Отделен е въпросът, че прокурорът не сочи акт на ВКС на РБ, в който тази норма да се осветлява в аспекта на съюзното право.

В тази връзка на Съда на ЕС в Люксембург трябва да бъдат зададени поставените от адв. И.И. (в допълнението към неговата въззивна жалба) въпроси, касаещи съответствието между чл. 242, ал. 8 НК на РБ и две от посочените от него норми от Хартата. Ще бъде отхвърлено искане му за запитване относно съответствие с чл. 42 от Регламент (ЕС) № 953/13 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, с чл. 49, § 3 от Хартата и с чл. 63, §1 от ДФЕС, доколкото поставените в тези норми изисквания не са пряко приложими към процесния случай. Няма да бъде уважена и претенцията да се изследва съответствието на чл. 253 от Наказателно-процесуалния кодекс на РБългария (в която разпоредба се изброяват страните в съдебното производство: прокурор, подсъдим и защитник, частен тъжител и частен обвинител и граждански ищец и граждански ответник) с чл. 47 от Хартата. Апелативният съд подходи така, преценявайки, че няма приложим нормативен акт в българското и европейското законодателство, който да приравнява правото на собственика на превозното средство да изложи своята гледна точка на право на участие в съдебното производство в качеството на страна.

Вероятността за несъвместимост на националното законодателство на Република България с правото на ЕС в посочените им части е отчетлива в аспекта на Решението от 13.10.15 г. на четвърто отделение на ЕСПЧ по делото ÜNSPED PAKET SERVİSİ SAN. VE TİC. A.Ş. срещу България по жалба 3503/08г. В това решение е коментиран случай на отнемане на камион, на основание чл. 242, ал. 8 от българския НК, собственост на жалбоподателя – посоченото юридическо лице с регистрация в РТ.. Заключено е, че отнемането, което е извършено без да е изследвана причастността на засегнатия собственик към извършеното престъпление, противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС. Нормата на чл. 1 съответства, от своя страна, на споменатата по-горе норма на чл. 17 от Хартата с наименование „Право на собственост“. В решението е прието също, че на дружеството-собственик на камиона е отказан достъп до правосъдие. Достъпът до правосъдие, като средство за осъществяване на ефективна защита, е прогласен в споменатата по-горе норма на 47 от Хартата. ЕСПЧ е обобщил в коментираното решение, че като последица от липсата на процедура, в която засегнатият собственик да защити своята гледна точка, властите не са могли да преценят пропорционалността на конфискацията, което на свой ред е компрометирало възможността за постигане на „справедлив баланс“ между всички засегнати интереси. Подчертано е, че въпросният баланс зависи от множество фактори, един от които е поведението на собственика, и следователно националните правораздавателни органи е следвало да вземат предвид степента на неговата вина или полаганите грижи за отнетото имущество, или най-малкото връзката между поведението му и престъплението. Заключено е, че засегнатото дружество е трябвало да понесе индивидуална и прекомерна тежест, като в тази връзка е препратено към решението по делото Sporrong and Lonnroth v.

Sweden, 23 септември

1982 г., §§ 69 и 73, Серия А, № 52.

При преценка на разискваната вероятност следва да се спомене и съображение № 33 на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.14 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС. В това съображение е фиксирана необходимост да се предвидят специални гаранции и правни средства за защита, за да се гарантира спазването на основните права и на третите лица, които не са обект на наказателно преследване. Посочено е, че гаранциите включват правото на третите лица, които твърдят, че са собственици на имущество, предмет на конфискация, да бъдат изслушани.

Предвид на изложеното искането на адв. И. следва да се уважи в посочените му части, като се отправи преюдициално запитване до съда на Европейския съюз по следните преюдициални въпроси: 1. Дали член 17, § 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска, заради компрометиране на точния баланс между обществения интерес и изискването за защита правото на собственост, национална правна уредба като тази по чл. 242, ал. 8 от НК на РБългария, предвиждаща отнемане в полза на държавата на превозното средство, собственост на трето лице, което не е знаело, нито е трябвало и можело да знае за извършване на престъплението от страна на свой служител; 2. Дали чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази по чл. 242, ал. 8 от НК на РБългария, даваща възможност да бъде отнето превозно средство за извършване на престъплението, собственост на лице, което не съвпада с лицето, извършило престъплението, без на лицето собственик да бъде осигурен пряк достъп до правосъдие с цел излагане на своята гледна точка.

*

Съобразно изискванията за форма на преюдициалното запитване е необходимо същото да се оформи отделно от настоящото определение като пакет документи (който да се изпрати на СЕС с копие до Министерството на външните работи, отдел „Процесуално представителство на РБългария“ в Люксембург), както следва:

ДО секретариата на Съда на Европейския съюз

Rue du Fort

Niedergrunewald, L-2925 Luxemburg

Език на производството: български

ЗАПИТВАЩА

ЮРИСДИКЦИЯ:

Апелативен съд гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ***, тел.

*** и ***, e-mail : *********@***.**

СТРАНИ ПО

ГЛАВНОТО ПРОИЗВОДСТВО:

Обвинител:

Окръжна прокуратура – Хасково с наблюдаващ по делото прокурор г-жа Валентина Радева-Ранчева.

По въззивното дело по описа на запитващата юрисдикция прокуратурата е представлявана от прокурор Иван Перпелов от Апелативна прокуратура – Пловдив Подсъдим: М.Т., роден на *** год. в гр. Е., Република

Т., турчин, турски гражданин, женен, неосъждан, с начално образование, шофьор, с паспорт № ***, издаден на 03.09.2013 г. от Република Т., с местопребиваване в гр. И., ул. „***“ *** и адрес за призоваване – адреса на неговия защитник адв. И..

Защитник: адвокат И.А.И. със служебен адрес: Република България, пощенски код ***, град С., улица „***“ № ***, тел: ***

ПРЕДМЕТ НА

НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО И ОТНОСИМИ ФАКТИ:

Производството пред запитващата национална юрисдикция Апелативен съд гр. Пловдив е по повод жалба на защитата срещу присъдата по наказателно дело от общ характер № 709/18 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта относно постановено отнемане в полза на държавата на средството на престъплението квалифицирана митническа контрабанда, за което подсъдимият Т. е осъден. В случая апелативният съд действа като редовна, въззивна, инстанция и упражнява правомощие по инстанционен контрол върху атакувания обжалваем съдебен акт на долустоящата инстанция.

Относно направените от долустоящата инстанция фактически констатации по делото не се развива спор между обвинението и защитата. Тези констатации са следните:

През месец юни 2018 год. подсъдимият

М. Т. работел за турското транспортно дружество „***“, като осъществявал международни превози с товарна композиция, включваща влекач, марка „Мерцедес” с рег. № *** и прикачено към влекача ремарке, марка „Тирсан“ с рег.№ ***.

На 11.06.2018 г. той трябвало да замине за поредния си курс от турския град И. до град Д. на Федерална република Г., за да превози лешникова паста. Дни преди да отпътува с него се свързало неустановено по делото лице, което му предложило срещу възнаграждение да пренесе контрабандно до Г.2940 броя антични монети. Г-н Т. се съгласил и приел монетите, които се оказали с общо тегло 24,850 кг., разпределени в три пластмасови бутилки от „Кока кола“ с обем от по литър и половина, срязани в горната си част. За да бъде прикрито съдържанието на бутилките, те били увити с черен плат и облепени с тиксо. Той поставил трите бутилки във фабрична кухина под шофьорската седалка, предназначена за багаж, инструменти и други принадлежности. Кухината представлявала долап с врата, задвижвана чрез натискане на бутон до седалката на водача (достъпът до бутона бил възможен само от вътрешността на шофьорската кабина).

Подсъдимият укрил бутилките с монети между други вещи в долапа и не уведомил никого за своя престъпен план.

Сутринта на 12.06.2018 год. безпроблемно преминал през турския граничен пункт „***“ и навлязъл на територията на Република България през ГКПП “***“, където се установил за гранична и митническа проверка на трасе „Входящи товарни автомобили“.