Решение № 3847 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3847 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. П. при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. П. Въззивно гражданско дело № 20251100511484 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10957 от 09.06.2025 г. по гр. д. № 60428 от 2023 г. Софийският районен съд е признал за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, че „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, дължи на „Армеец“ АД, ЕИК 121076907, сумата от 4047,04 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 10021030124215 за възстановяване на претърпените имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 09.11.2021 г. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, ведно със законната лихва от 22.12.2022 г. до окончателното плащане, както и по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 225,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.04.2022 г. до 21.12.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70090/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски.

Ответникът „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал въззивна жалба, с която оспорва решението на СРС. Неправилни били изводите на районния съд, че водачът на застрахования при ищеца л.а. марка „Опел“, с рег. № ******** не е съпричинил процесното ПТП. Счита, че този водач също има вина за настъпване на произшествието, поради което моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен или да бъде присъдено обезщетение в по-малък размер. Претендират се разноски.

Ищецът „Армеец“ АД не е подал отговор на въззивната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

СРС е сезиран с искова молба на „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, срещу 1

„ДаллБогг: живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, с която са предявени по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните вземания: на основание чл. 411 КЗ сумата от 4 047,04 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за възстановяване на вредите по лек автомобил „Опел Адам“ с рег. № ******** – застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, причинени при ПТП на 09.11.2021 г. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ с посока към бул. „Александър Малинов“, срещу № 25, от водача на лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2022 г. до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 225,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 23.04.2022 г. до 21.12.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70090/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.

Ищецът твърди, че на 09.11.2021 г. около 21:45 в град София лек автомобил „Опел Адам“ с рег. № ******** се е движел по бул. „Цариградско шосе“ в посока бул.

„Александър Малинов“, когато срещу № 25 внезапно е бил ударен от лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ********, в резултат на което се е отклонил от посоката си на движение и е ударил автобус на Столичен градски транспорт. За настъпилото произшествие бил съставен протокол за ПТП № 1780230/09.11.2021 г. Поддържа, че между него и увреденото лице е съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ с обект процесният автомобил „Опел Адам“, като по инициатива на застрахования е заведена преписка по опис на щета № 10021030124215, като бил извършен ремонт на автомобила, за което било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4074,04 лева. Навежда твърдения, че за виновния водач на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А5“ към датата на ПТП е имало валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/30/121001610566 с ответника ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“, АД предвид което и на основание чл. 411 КЗ последният следвало да отговаря за претърпените от увреденото лице имуществени вреди. Твърди се, че на 23.03.2022 г. ответникът е получил регресна покана за плащане, но не извършил такова, поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава в размер на 225,27 лв. за периода 23.04.2022 г. – 21.12.2022 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между твърдените вреди и процесното ПТП. Оспорва вината на водача на автомобил „Ауди А5“. Твърди, че причинените имуществени вреди на автомобила са в причинно-следствена връзка единствено с виновното поведение на водача, застрахован при ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат при твърдения, че водачът на застрахованото при ищеца МПС „Опел Адам“ не се е движил със съобразена скорост и че при предприемане на маневра наляво за изпреварване не се е съобразил с правомерно движещия се в съседната лента автомобил „Ауди А5“.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ – регресна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка 2

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за платеното обезщетение на увреденото лице.

Съгласно горепосочената разпоредба в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 411 от КЗ срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на прекия причинител на вредата, ищецът следва да докаже наличието на следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника за управлявания от виновния водач автомобил; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – противоправно деяние съобразно изложеното в исковата молба, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; 4) плащане от ищеца - застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.

Задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е вторично, функционално обусловено от задължението на застрахования да обезщети вредите на увреденото лице – застрахователят дължи обезщетение само доколкото застрахованият има задължение към претърпялото вреди лице за обезщетяване на тези вреди.

При установяване на тези факти ответникът следва да установи плащане, респективно възражението си за съпричиняване съобразно наведените фактически твърдения.

Безспорни във въззивното производство са следните факти: към датата на процесното ПТП – 09.11.2021 г. е било налице действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Опел“, модел „Адам“, с рег. № ********; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил „Ауди“, модел „А 5“, с рег. № ********; изплащане от ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие и причинените от него вреди на МПС „Опел“, модел „Адам“ в размер на 4074,04 лв.; получаване от ответника на регресната покана на ищеца на 23.03.2022 г.

Спорът се концентрира върху това, налице ли е изключителна вина или съпричиняване на процесното ПТП от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил „Опел“ „Адам“, което да обосновава намаляване на дължимото обезщетение.

От представения протокол за ПТП, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, показания на свидетеля Р.М.Х. и заключение на съдебна автотехническа експертиза се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 09.11.2021 г. в гр. София водачът на МПС „Ауди А5“, рег. № ********, се е движел в крайна лява лента по бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение от Орлов мост към бул.

„Александър Малинов“, при четири ленти в посока, и достигайки района срещу блок 25 предприема маневра за навлизане от лява в дясна пътна лента, като не пропуска 3 попътно движещия се в дясната лента л.а. „Опел Адам“ и реализира ПТП със същия, вследствие на което последният се отклонява от посоката си на движение от ляво на дясно и реализира удар в намиращия се от дясната му страна автобус „Ютонг“ с рег. № ********. При тези факти съдът приема, че процесното ПТП е настъпило поради виновното и противоправно поведение само на водача на л.а. „Ауди А5“, който е нарушил чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като при отклоняване надясно за преминаване в съседна пътна лента не се е съобразил с положението на намиращия се в същата лента л.а. „Опел Адам“ и е реализирал ПТП с него.

Неоснователно е основното оплакване на въззивника, че изключителна вина за произшествието има водачът на л.а. „Опел Адам“, или че е съпричинил инцидента.

Според заключението на съдебната автотехническа експертиза водачът на МПС „Ауди А5“, рег. № ******** е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако е управлявал автомобила с по-голяма концентрация и внимание и е предприел маневрата за престрояване при по-голяма дистанция спрямо движещия се в съседната дясна лента л.а. „Опел Адам“ с рег.№ СА ********, като съобрази видимостта на страничното дясно огледало и на вътрешното огледало за обратно виждане, а водачът на л.а. „Опел Адам“ с рег. № CA ******** е могъл да избегне ПТП чрез намаляване на скоростта само ако е възприел на по-ранен етап действията на водача на л.а. „Ауди А5“. По делото обаче е установено, че св. Х., която е управлявала л.а. „Опел Адам“, се е движела правомерно и е възприела „Ауди А5“ едва след удара, като следва да се посочи, че тя не е имала задължение да очаква, че другият водач ще наруши правилата за движение и ще я изблъска надясно.

Показанията на св. П., който е управлявал л.а. „Ауди А5“, не следва да се кредитират, тъй като са изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото, поради което от тях не може да се изведе извод, че другият водач е съпричинил произшествието. Освен това свидетелят си противоречи, като първо заявява, че е бил засечен от водача на л.а. „Опел Адам“, но не е спрял аварийно, а го е заобиколил отляво, като се е преместил в съседната лява лента и при връщането обратно в дясна лента го е засякъл, в резултат на което последният е изгубил контрол и се е ударил в автобуса, впоследствие твърди, че е имал съприкосновение с този автомобил, а накрая посочва, че когато е бил засечен е намалил скоростта, като е останал да се движи зад него. Същевременно, по делото се установи от САТЕ и протокола за ПТП, че в процесния пътен участък има четири ленти за движение в посока, като водачът на л.а.

„Ауди А5“ се е движил в крайна лява лента, а водачът на л.а. „Опел Адам“ - в съседната дясна лента. Тези противоречия разколебават достоверността на изнесената от свидетеля информация и неговата добросъвестност, поради което съдът не кредитира показанията му и намира, че възражението на ответника за съпричиняване или за изключителна вина на водача на л.а. „Опел Адам“ е неоснователно. Ето защо, не следва да се намалява и дължимото обезщетение от 4047,04 лв.