Решение № 221 от 05.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. С.З., 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова в присъствието на прокурора Юл. Ст. като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело № 20225500100255 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 336 и сл. от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по искова молба на СН. СТ. П. от гр.С.З. срещу Р. П. П. от гр.С.З., с която е предявен иск за поставяне на ответника под запрещение.

Ищцата твърди, че е майка на ответника, който от раждането си страда от Синдром на Даун, във връзка с което с ЕР № 90116 от 6 зас./12.01.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – гр.С.З. на Р. П. П. е била призната 100 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ, пожизнено, с диагноза тежка умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.

Здравословното състояние на ответника препятствало възможността му да се грижи сам за себе си и още от ранна детска възраст грижите за него били полагани от родителите му, а след смъртта на баща му на 26.04.2013 г. – единствено от неговата майка и ищца.

Претендира се за уважаване на иска.

В срока за отговор на исковата молба не е постъпил такъв от ответника.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – С.З. е представил писмено 1 становище, с което не оспорва иска.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез пълномощник-адвокат поддържа исковата молба и пледира за уважаване на иска.

Ответникът не изразява становище.

Прокурорът не оспорва иска и пледира за поставяне на ответника под запрещение.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените от ищцата в заверен препис удостоверение за раждане № 0020836/23.08.2002 г., издадено въз основа на акт за раждане № 1295/23.08.2002 г. на Община С.З. се установява, че СН. СТ. П. е майка на ответника Р. П. П..

С ЕР № 90116 от 6 зас./12.01.2022 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – гр.С.З., на Р. П. П. е призната 100 % трайно намалена работоспособност пожизнено, с чужда помощ, поради заболяването му от синдром на Даун, довело до тежка умствена изостаналост и значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.

Видно от клинико-психологично изследване от 10.11.2021 г. на клиничен психолог Х.К., Р. П. П. е с когнитивни, невропсихологически и личностни дефицити, кореспондиращи с интелектуална инсуфициентност в рамките на тежка умствена изостаналост. Тези дефицити значимо нарушават цялостното личностно и социално функциониране и са предпоставка за изразена социална дезадаптация. Налице е потребност от системни грижи, подкрепа и контрол. При проведеното изследване е установена недоразвитост на речта и езика, затруднена комуникация висока отвлекаемост на вниманието, двигателна оживеност, импулсивност, които не позволяват провеждането на психометрично изследване на когнитивните функции. Р. П. П. е много грубо ориентиран аутопсихично, дезориентиран алопсихично за време и място.

Налице са клинични данни за изразено снижение на внимание и памет. Има неразвито абстрактно-логическо мислене; конкретно-образно мислене; без данни, кореспондиращи с налудни идеи и/или сетивни измами. Невъзможност за извършване на надеждна психометрична оценка на интелект, отчитайки изразения когнитивен дефицит, неразвитостта на речта и езика /неразвитата 2 експресивна и силно недоразвитата рецептивна реч/, значимите комуникативни и интеактивни дефицити, значимите затруднения при самообгрижването и самообслужването, значимите дефицити в личностното и социално функциониране и значимите адаптационни нарушения, кореспондират с интелектуална инсуфициентност в рамките на тежката умствена изостаналост.

От показанията на разпитаният свидетел СТ. ХР. П. се установява, че е баба по бащина линия на ответника и има преки впечатления от Р. П. П. и бита му, т.к. живеят в едно домакинство. Сочи, че раждането си внукът й има заболяване, препятстващо състоянието му да се грижи сам за себе си. Поради заболяването си Р.П. е можел сам да се храни, да се грижи за личната си хигиена, да се облича, всичко ставало с помощта на близките му. С него не можело да се проведе разговор, не можел да чете и пише. Знаел отделни прости думи и можел да казва числата от едно до десет, но рядко, т.к. вниманието му лесно се отвличало. В ежедневието си основно си играел със списания, играчки, балони. Посещавал дневен център за деца с умствена изостаналост, където имал подходящи занимания.

При разпита на ответника по реда на чл.337 , ал.1 от ГПК съдът констатира, че лицето не е ориентирано за място, обстановка и време. В невъзможност е да проведе разпит, т.к. вниманието на Р.П. е изцяло съсредоточено върху вещи, които държи в ръцете си /балон и разлистено списание/. Постоянно пристъпя от крак на крак и периодично поднася балона към носа си или го показва на пълномощника на ищцата. Нечленоразделно се обръща към своите майка и баба, но по никакъв друг начин не реагира на заобикалящата го среда, като поведението му е изцяло несъобразено с обстановката.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.5, ал.1 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС/, който намира за допустим, т.к. е предявен от лице, на което процесуалният закон в разпоредбата на чл.336, ал.1 от ГПК е признал правото на иск, предявен е срещу надлежен ответник, и при наличието на правен интерес за ищцата.

Разгледан по същество съдът приема иска за основателен, т.к. намира, че 3 са налице предпоставките на материалния закон, обуславящи поставянето на Р. П. П. под пълно запрещение.

Налице са доказателства за обстоятелствата, че лицето страда от форма на слабоумие, а именно тежка умствена изостаналост, довела до когнитивни, личностни и социални дефицити, възпрепятстващи в пълна степен възможността му да участва самостоятелно в социалния живот, поради което се нуждае изцяло от чужди грижи и контрол.

Съдът счита, че ответникът следва да бъде поставен под пълно, а не под ограничено запрещение, т.к. съобразно събраните по делото доказателства интелектуалните, мисловните и поведенческите възможности и социалната компетентност на Р. П. П. са сравними с идентичните възможности на малолетно дете в ранната си детска възраст.

С оглед на това съдът приема, че Р. П. П. е в обективна невъзможност сам да се грижи за своите работи и да извършва валидни правни действия, т.к. за осигуряване на ежедневното си съществуване се нуждае от подкрепа и чужда помощ и не е в състояние да изразява самостоятелно воля, която да е резултат от нормално протичащ интелектуално-волеви мисловен процес.

Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен като Р. П. П. бъде поставен под пълно запрещение.

По изложените мотиви и на основание чл.339 от ГПК, Окръжен съд – С.З.

РЕШИ:

ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от Закон за лицата и семейството Р. П.

П., ЕГН – **********, роден на *** с адрес: *** под пълно запрещение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните и на Окръжна прокуратура - С.З. пред Апелативен съд- Пловдив.

След влизане в сила на решението заверен препис от него да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община С.З. за учредяване на настойничество/попечителство над поставеното под запрещение лице.

Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________ 4