Определение № 171 от 03.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600189 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 345 вр. с чл. 440, ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода К. А. С. против определение № 252/10.04.2023 г., постановено по ЧНД № 451/2023 г. по описа на ОС - Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата за негово условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. От изнесеното в допълнението към жалбата се извлича оплакване за допуснати от окръжния съд процесуални нарушения, тъй като се твърди да не е било представено цялото досие на лишения от свобода, както и поради неудовлетворяване на исканията на жалбоподателя за събиране на относими към предмета на делото доказателства. Възразява се срещу изграждането на вътрешното убеждение на съда въз основа на изготвените за нуждите на производството становище на Началника на Затвора- * и експертна оценка за актуално психично и емоционално състояние на осъдения, тъй като изразеното в тях не отговаря на истината. Отправено е искане за постановяване от въззивния съд на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

За постъпилата жалба са били уведомени Окръжна прокуратура- * и Началника на Затвора- *. Възражение срещу жалбата е депозирано от Началника на Затвора- *, който сочи наличие на устойчиви престъпни и асоциални навици у осъденото лице, пасивно отношение към заложените в плана на присъдата цели, непостигнат резултат по отношение формирането на нагласа за законосъобразен живот. Прокурорът не е депозирал становище за основателността на жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата и допълнението към нея оплаквания, възражението на Началника на Затвора- * и материалите по приложеното дело, за да се произнесе, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода К. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказание лишаване от свобода, тъй като макар да е изтърпял повече от две трети от наложеното му наказание, липсват доказателства, които в достатъчна степен да установяват, че са изпълнени неговите цели, насочени към поправянето на осъдения. Приел е в тази насока, че не са налице доказателства за формиране на извод за трайно поправяне на осъдения.

Прочитът на материалите по делото дава основание на въззивния съд да се солидаризира с изводите на първостепенния относно липсата на доказателства за поправянето на осъдения К. С..

Възражението на лишения от свобода в допълнението към въззивната жалба за постановяване на определението при дефицит на значими според предмета на делото доказателства е неоснователно.

Видно е, че към молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване е приложено цялото затворническо досие, състоящо се от материали, обособени в четири тома. Съдържанието на досието сочи пред съда то да е представено в цялост, включая и представените лично от осъденото лице в проведеното съдебно заседание 2 бр. съдебни решения по административни дела. Действително, искането на осъдения за събиране и проверка на доказателства относно поведението му, за което са били издадени санкциониращи го заповеди на Началника на Затвора- *, е намерено за неоснователно.

Изложените от първостепенния съд аргументи са правилни и поради това- споделяеми. В допълнение следва да се изтъкне, че в досието на осъдения С. са приложени съответните заповеди за санкционирането му, а в случаите на обжалване по съдебен ред пред съответния административен съд- и постановените решения. Производството, уредено в раздел І на глава ХХХІІІ от НПК сочи реда за установяване на обстоятелствата, относими към наличието на основания за условно предсрочно освобождаване. То няма контролен характер спрямо налагани на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието дисциплинарни наказания. Актът за налагане на такова наказание е индивидуален административен акт, издаден в кръга на правомощията на органите по управление на местата за лишаване от свобода, доколкото поддържането на дисциплината е част от управлението и като такива подлежат на съдебен контрол, но по реда на чл. 111 от ЗИНЗС. Направените именно в тази насока искания пред първостепенния съд- да провери законосъобразността на наложените дисциплинарни наказания, отправени и като упреци към дейността му пред настоящия, са не само неоснователни, но и недопустими.

Неоснователно е и възражението срещу дейността на контролирания съд по оценка на доказателствата за включените в предмета на делото факти. Значимите факти са изведени от подлежащи на кредитиране доказателства.

Към настоящия момент К. А. С. изтърпява поредно ефективно наказание от седем години лишаване от свобода, наложено му с присъда № 57/18.12.2019 г. по НОХД № 68/2019 г. на Окръжен съд- Пазарджик за извършено престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4 от НК. От изтърпяване на наказанието на осн. чл. 59 ал. 1 от НК е било приспаднато времето на предварителното му задържане от 30.05.2018 г. -24.02.2021 г. Присъдата е влязла в сила на 23.02.2021 г.

Няма спор по делото относно наличието на първата предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК за предсрочно условно освобождаване на С.. Осъден за престъпление, извършено при 2 условията на опасен рецидив, той е изтърпял фактически повече от 2/3- ти от наложеното му наказание лишаване от свобода. Към 21.03.2023 г. фактически е бил изтърпял 4 години и 9 месеца и 23 дни, а от работа 3 месеца и 7 дни. Остатъкът за изтърпяване на наказанието към тази дата е бил 1 година и 11 месеца.

Пазарджишкият окръжен съд е констатирал отсъствието на втората задължителна предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК- доказателства, от които да се установява настъпил поправителен за дееца ефект. Този извод съответства на наличните по делото доказателства и при оценката им не са допуснати нарушения, каквото неоснователно възражение се съдържа във въззивната жалба.

В приложеното по делото становище на Началника на Затвора- *( л. 1 и л.3-8 съд. дело) се сочи осъденият С. по характер да е импулсивен, ситуативен, повърхностен и самонадеян, с беден житейски опит, претенциозен към останалите осъдени и режимните ограничения. Той се стреми да доминира над останалите лишени от свобода, на моменти е груб и невъздържан, със склонност да отправя закани и заплахи за саморазправа, често е влизал в словесни разправи със служителите и трудно приемал чуждо мнение. Във връзка с оценката на поведението и риска от рецидив в становището е посочено, че при преоценката рискът от рецидив е определен като висок - 84 т. Незначителното занижение (предходната оценка е била 87 т.) се дължи на трудовото устройване на осъдения. Отчетени са проблемни зони: криминално минало (осъждан многократно за престъпления против собствеността, постъпва за пореден път в затвора *); отношение към правонарушенията (не е самокритичен относно извършените престъпни деяния и не отчита вредите които е нанесъл, отношението към присъдата е негативно, счита, че е осъден несправедливо, показва утвърдени криминални убеждения); управление на финанси и доходи (извършил е престъплението за набавяне на средства без полагане на труд); умения за мислене (липсват умения за разпознаване и разрешаване на проблемите, не осъзнава последствията от действията си); междуличностни отношения (претенциозен във взаимоотношенията, конфликтен и агресивен към околните). Рискът от сериозни вреди е определен като среден, със склонност към извършване на насилствени действия, физическа и вербална саморазправа, включително и регистриран суициден опит в условията на МЛС. В становището е акцентирано, че при изтърпяване на настоящото наказание лишаване от свобода осъденият С. е системен нарушител на вътрешния ред, заради което е наказван многократно. Описани са двадесет и пет заповеди за наложени дисциплинарни наказания в периода 26.02.2019 г. – 01.03.2023 г. .

Следва да се констатира, че за една от сочените- Заповед № Л-1547/13.11.2020 г., се установява да е отменена с Решение №1012/16.12.2020 г. по адм. дело № 1379/2020 г. на Адм. съд- Пазарджик. Сочи се, че осъденият влияе деструктивно на останалите лишени от свобода. Режимът му на изтърпяване на наказанието не е заменян в следващия по-лек, не е настаняван в ЗООТ и не е предлаган за УПО. Прогнозата за живот на свобода на този етап е определена като неблагоприятна, поради изградените му криминални нагласи.

Идентично е и изложеното в експертната оценка за актуалното психично и емоционално състояние на осъдения (л.11-13 съд. дело), в която също е отразено, че рискът от агресивно поведение е завишен; отчетено е наличие на враждебни нагласи, които С. трудно контролира; склонен е към гневни реагирания с прояви на вербална и физическа агресия. Той трудно понася външна критика или опити за ограничаване на неговите намерения. Не е склонен да премисля много своите действия и евентуалните последствия, като често пъти действа емоционално и импулсивно. Негативните поведенчески тенденции не са преодолени, не се наблюдава значима конструктивна поведенческа преориентация.

Със запазени високи нива на агресивно недоверие е спрямо служебни авторитети.

Въз основа на обсъдените становища, които съответстват на изводимото от наличните документи в досието на осъдения, Пазарджишкият окръжен съд правилно е заключил, че осъденият С. не е дал доказателства за своето поправяне, у него не е налице настъпила 3 трайна и необратима положителна промяна по време на изтърпяване на наказанието, поради което молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание е оставена без уважение.

Възражението срещу цененето от съда на становището на Началника на Затвора- * относно изпълнението на плана на присъдата и на експертното становище за актуалното психично и емоционално състояние на осъдения е неоснователно. Съобр. чл. 439а, ал. 2 от НПК основните доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл. 155 от ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС.

Фактическите и правни изводи на решаващия съд в тази насока са съобразени с данните, установени по делото от тези именно източници. В конкретния случай изразените от затворническата администрация становища съответстват на изводимото от приложените в затворническото досие материали. Лишеният от свобода е наказван многократно- 24 пъти, все за нарушения на правилата за поведение в мястото, в което изтърпява наказанието си.

Допуснатите от него дисциплинарни провинения формират извод, че осъденият явно не проявява самокритичност към противоправното си поведение, не спазва установените в затвора норми на поведение. Прилаганите спрямо него корекционно-възпитателни мерки не са постигнали основната им цел, а именно да се поправи и превъзпита към спазването на закона и добрите нрави в обществото. Необходимо е продължаване на работата за коригиране на наличните проблемни зони, осъзнаване тежестта на деянието, формиране на критично отношение към извършеното закононарушение.

Поради тези съображения въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70а, ал. 1, предл. 1 от НК за условно предсрочно освобождаване на осъдения С. от изтърпяване на остатъка от наказанието. Цялостното му поведение по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да се направи извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него. Жалбата е неоснователна. Атакуваното с нея определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.