Определение № 421 от 23.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. Пловдив, 23.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500460 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№7771/07.07.2026г. от И. К. И. и К. И.

К. против Определение № 340/06.07.2026 г., постановено от Окръжен съд Хасково по гр.д 1012/2025 г. по описа на същия съд, в открито съдебно заседание на 29.06.2026 г., с което е прекратено производството по делото. В жалбата се излагат се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което са изложени конкретни доводи, като се иска същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу определение на първоинстанционния съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото.

За да постанови атакуваното определение, с което е прекратено производството по делото, ОС-Хасково е приел за основателно заявеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на иска, поради наличието на влязло в сила съдебно Решение № 90/02.08.2021 г., постановено по гр.д. № 772/2020 г. по описа на ОС – Хасково, с което е отхвърлен предявен от ищците иск за установяване правото им на собственост по отношение на 1 същия имот, предмет на предявения в първоинстанционното производство ревандикационен иск и по което е формирана сила на присъдено нещо относно спора за собственост между страните, явяващо се процесуална пречка за повторното му предявяване, съгласно чл.299 от ГПК.

От приложеното за послужване гр.д. № 772/2020 г. по описа на ОС – Хасково действително се установява, че с постановеното по делото Решение № 90/02.08.2021 г., влязло в сила на 03.04.2025г., се отхвърлят предявените при условията на евентуалност от ищците И. К. И., ЕГН: ********** и Е. К.а И.а, ЕГН: ********** и при условия на обективно и субективно и кумулативно съединени искове по чл.124 от ГПК, за признаване по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37, че И. К. И., ЕГН: ********** и Е. К.а И.а, ЕГН: ********** в СИО са собственци на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *****.***.***.*.** по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК-Х., с адрес: гр. Х., ул. "К. Д." № *, вх. *, ет. *, ап. *.

Видно от исковата молба по гр.д 1012/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково, подадена в съда на 04.12.2025г., предмет на делото е предявен от ищците И. К. И., ЕГН: ********** и Е. К.а И.а, ЕГН: ********** ревандикацинонен иск по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: 831094393, че ищците са собственици на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *****.***.***.*.** по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-1863/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК-Х., с адрес: гр. Х., ул. "К.

Д." № *, вх. *, ет. *, ап. * и за осъждането на банката да им предаде владението върху имота. Поради настъпила по време на първоинстанционното производство смърт на ищцата Е. К.а И.а, на нейно място като ищеца е конституиран синът й К. И. К., наред със съпруга й И. К. И., който вече е бил страна по делото (ищец).

Съпоставката на твърденията в ИМ по горепосоченото гр.д 1012/2025 г. с изложените факти в ИМ по гр.д. № 772/2020 г. по описа на ОС – Хасково, на които е основан предявеният по това предходно дело от същите ищци иск по чл.124 ГПК, сочат, че в ИМ по първоинстанционното гр.д 1012/2025 г. по 2 описа на Окръжен съд Хасково, подадена в съда на 04.12.2025г., от ищците не са наведени нови основания за собственост на горепосочения имот, различни от тези, релевирани по приключилото с вл. в сила решение предходно дело (гр.д. № 772/2020 г. на ХОС), по което установителният им иск за собственост срещу „Първа инвестиционна банка“ АД е отхвърлен с влязло в сила на 03.04.2025г. решение. Това означава, че предявеният по гр.д 1012/2025 г. по описа на Окръжен съд Хасково иск по чл.108 ЗС е недопустим, на основание чл.299 ГПК, тъй като спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Няма спор в теорията и съдебната практика, че предмет на положителния установителен иск за собственост, както и на ревандикационня иск (при който, освен установяване правото на собственост на ищците, се иска и осъждане на ответника да предаде владението върху спорния имот) е установяване съществуването на правото на собственост на ищцовата страна, но само на заявеното основание. Тоест, ако ищецът твърди, че е собственик на имота на основание покупко-продажба, съществуването на твърдяното право се преценява единствено по така заявеното основание. Съответно, ако искът се отхвърли, страната не може да предяви отново иск за собственост на това основание, предвид забраната, установена в чл.299 ГПК. Може обаче да предяви нов иск за собственост на имота на друго придобивно основание, напр. по наследяване, изтекла придобивна давност и т.н. Тоест, няма преклузия на незаявените основания за претендираното право на собственост, тъй като законът не задължава ищецът да изчерпи всички основания, на които претендира да е собственик на имота, за което няма спор в съдебната практика. Такава преклузия в практиката обаче се приема, че има при предявяване на отрицателен установителен иск, с който се оспорва изобщо съществуването на правото на собственост на ответника, като последният следва в образуваното съдебно производство да изчерпи всички възможни основания, на които твърди да е собственик на имота, тъй като ако не стори това, с уважаването на ОУИ, правото му на собственост се отрича на всички възможни основания, без ответникът да има възможност да ги релевира в последващ процес, в качеството си на ищец.

От материалите както по приключилото с влязло в сила решение гр.д. № 772/2020 г. по описа на ОС – Хасково, така и по първоинстанционното гр.д 3

1012/2025 г. по описа на същия съд, е видно, че ищците са твърдели, че са съпрузи и съсобственици в режим на СИО на имот с идентификатор *****.***.***.*.** по КККР на гр. Хасково, който представлява тяхно семейно жилище. Останалата фактология, изложените в исковите молби и по двете дела, е свързана с пороци на процедурата по придобиване на имота от ответника „ПИБ“АД, като взискател по изп. дело ****/****г. на ЧСИ П., че банката е привиден кредитор, че ЧСИ не е имал компетентност да извършва действия спрямо имота им, тъй като ищците не са длъжници на банката и срещу тях няма изпълнителен титул, респ. че проданта на чужд имот без титул е нищожна, а въвод без титул е недействителен, че към датата на възлагане на имота с постановление от 07.04.2020г., банката не е имал качеството на кредитор и взискател по изпълнителното дело, тъй като е цедирала вземанията си на трето лице – „С.Г.Груп“ЕАД, съответно че поради изгубването на качеството на взискател от банката, извършената публична продан на имота на ищците е нищожна поради липса на основание и недействителна на основание чл.496, ал.3 ГПК поради невнасяне на обявената продажна цена от купувача „ПИБ“АД, съответно, че постановлението за възлагане няма вещен ефект и транслативно действие. С други думи, в подадената ИМ, по която е образувано гр. дело №1012/2025г. по описа на ОСХасково, ищците не са навели нови основания за собственост на имота, различни от тези, на които са се позовали по гр. дело № 772/2020 г. по описа на ОС – Хасково.

Неоснователни са възраженията в частната жалба за липса на обективен и субективен идентитет на пъровистанционното дело и предходното производство. Без значение е, че по гр. дело № 772/2020 г. по описа на ОС – Хасково са участвали и други лица като ищци, тъй като предмет на иска им е бил друг имот, а не процесния. Факт е, че предмет на иска за собственост на настоящите ищци по въпросното предходно дело е същия имот, което е видно от отхвърлителния диспозитив на решението. Другите участници по това дело (Д. К. и М. К.) са защитавали правата са на собственост по отношение на друг имот. Наличието на трето лице помагач по предходното дело, което не участва по настоящото, пък е без значение относно идентитета на предприетата от ищците искова защита по двете дела и ответника по предявения от тях иск.

Ето защо, неоснователен е доводът в жалбата, че са налице разлики в предмета и субективния състав (чл. 298 от ГПК) изцяло изключват приложението на чл.

4

299 от ГПК.

Неоснователно е възражението в жалбата за настъпване на нов обективен юридически факт (Владение), признат от самия ответник. В ИМ изобщо не са навеждани твърдения, че ищците са придобили имота по давност въз основа на упражнявано от тях владение за определен период. Наведеният в Им факт, че купувача „ПИБ“АД е въведен във владение на процесния имота от ЧСИ на 07.11.2025г. не е свързан с такива твърдения, а с изложеното в ИМ за неправомерни действия на ЧСИ при провеждане на публичната продан на имота и за възлагането му на привиден кредитор

Доводите в жалбата за липса на транслативен ефект на проданта, тъй като прехвърляйки вземането си (заедно с активите, пасивите и отговорностите), Банката е изгубила материалното си право и се явява привиден кредитор и приложимост на ТР № 4/2017 г. на ВКС, не касаят ново основание за собственост на ищците, а са свързани с оспорване на правото на собственост на банката. Твърдението, че извършването на въвод през 2025 г. от субект, който е прехвърлил вземането си, съставлява злоупотреба с право (чл. 8, ал. 2 ГПК) и представлява ново основание, което не е обхваното от предходната сила на пресъдено нещо, също очевидно не касае ново основание на предявения от ищците по първоинстанционното иск за собственост, доколкото с това твърдение се оспорва придобиването на имота от банката. А въз основа на направените от ищците уточнения на ИМ по първоинстанционното дело, предмет на предявения от тях ревандикационен иск е признаване по отношение на ответната банка, че ищците са собственици на имота и осъждането й да им предаде владението върху същия. Следва да се отбележи, че при уточняването, ищците отново са посочили и че наред с установяването на правата им по отношение на банката, се иска да се признае и че последната не е собственик, но съдът отдава това уточнение единствено на непрецизност в изразяването и евентуално на неразбиране, че ревандикационният иск не може да бъде с отрицателен установителен елемент, т.е не може да се иска едновременно отричане съществуването правата на ответника и осъждането му да предаде владението на имота на ищците. В тази връзка, пределна яснота е внесена по въпроса относно предмета на иска по чл108 ЗС в споменатото и от ищците ТР №4/2014г. на ВКС, ОСГК, т.2А, където е разяснено, че предмет на делото по този иск е 5 правото на собственост на ищеца и че искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.

В частната жалба се съдържат доводи за нарушение на правото на ЕС и липса на задължителен съдебен контрол за неравноправни клаузи и за ипотека, но такива твърдения в ИМ, на които да основан предявеният от ищците иск по чл.108 ЗС, не са направени, поради което и тези доводи са ирелевантни при преценката относно допустимостта на иска и съответно правилността на постановеното от първоинстанционния съд прекратяване на производството Изложените в частната жалба доводи за липса на субективен изпълнителен титул спрямо ищците и превишаване на компетентност от ЧСИ вече са били наведени при предходното дело, по което искът за собственост на ищците е отхвърлен, поради което несъмнено не могат повторно да се разглеждат, на основание чл.299 ГПК.