Определение № 11938 от 25.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11938 гр. С., 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110169418 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Л. Е. С. срещу „Т.С.“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 604,29 евро (с левова равностойност 1181,88 лв.), заплатена без основание, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че до м. 11.2019 г. е бил собственик, а след това ползвател на недвижим имот в гр. С., район „Л.“, ул. „С.Н“ № 43, вх. Б, ет. 2, апартамент без номер по документ за собственост, като апартаментът му не е присъединен към топлопреносната мрежа, но въпреки това е заведен в ответното дружество с абонатен № 4000262801 и му се начислява топлинна енергия. Ищецът оспорва да има качеството на клиент на топлинна енергия, доставяна до имота. Сочи, че с влязло в сила решение № 660/26.06.2024 г. по гр. д.

№ 1476/2023 г. по описа на Районен съд – К., XV състав, са отхвърлени исковете за признаване за установено, че Л. Е. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от общо 1181,88 лв., от които 1004,58 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, 128,22 лв. – мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 13.02.2023 г., 41,70 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 01.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, и 7,38 лв. – мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. – 13.02.2023 г. върху главницата за дялово разпределение, като исковете са отхвърлени като неоснователни.

Въпреки това, в производството било установено, че сумата е заплатена. Ищецът счита, че плащането на сумата от 1181,88 лв. е недължимо - с влязло в сила съдебно решение е установено, че „Т.С.“ ЕАД не е имало основание да получи тази сума. С допълнителна молба от 19.12.2024 г. ищецът пояснява, че сумата от 1181,88 лв. е заплатена от жената, с която живее при условията на фактическо съжителство, но с негови средства и без негово знание.

Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва извършеното плащане, в която връзка се позовава на процесуалното поведение на ищеца в хода на гр. д. № 1476/2023 г. по описа на Районен съд – К., XV състав, участвал по него като ответник, в което е твърдял, че няма плащане. Сочи, че в заключението на ССчЕ по другото дело погрешно са разчетени счетоводните книжа, като в системата на дружеството няма отразено плащане от тази дата по конкретния абонатен номер. Исковите претенции са отхвърлени като неоснователни, а не поради плащане. Счита, че не е налице получаване на сумата без основание. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

1

Разпределение на доказателствената тежест:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че е заплатил (лично или чрез трето лице) сумата от 1181,88 лв., от които 1004,58 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, 128,22 лв. – мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 13.02.2023 г., 41,70 лв. – главница за дялово разпределение за периода м.

01.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, и 7,38 лв. – мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. – 13.02.2023 г. върху главницата за дялово разпределение, в полза на ответника, за което не сочи доказателства, а ответникът следва да докаже, че има основание за получаването й, респ. за задържането й.

СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК обстоятелството, че с влязло в сила решение № 660/26.06.2024 г. по гр. д. № 1476/2023 г. по описа на Районен съд – К., XV състав, са отхвърлени исковете за признаване за установено, че Л. Е. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от общо 1181,88 лв., от които 1004,58 лв. – главница за топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, 128,22 лв. – мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 13.02.2023 г., 41,70 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 01.2020 г. – м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, и 7,38 лв. – мораторна лихва за периода 05.03.2020 г. – 13.02.2023 г. върху главницата за дялово разпределение, като неоснователни.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото, тъй като същите са допустими, относими и необходими за изясняване на спора.

Искането по чл. 190 ГПК на ищеца за задължаване на ответника да представи платежните нареждания, с които са заплатени сумите, предмет на настоящото производство, следва да се остави без уважение – на първо място, ответникът не твърди да разполага с посочените документи, които следва да са в държане на ищеца, комуто е доказателствената тежест да докаже плащането, а на следващо място за установяването на този факт е допусната ССчЕ.

Искането по чл. 190 ГПК на ответника за задължаване на ищеца да представи доказателства за извършеното плащане следва да се остави без уважение, тъй като ищецът твърди, че не разполага с такъв документ, а и негова е доказателствената тежест да докаже плащането.

Искането да се изиска гр. д. № 1476/2023 г. по описа на Районен съд – К., XV състав е основателно и следва да бъде уважено.

Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е необходимо за изясняване на спора и следва да бъде уважено.

Не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 13.05.2026 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори на формулираната в отговора на исковата молба задача, при депозит в размер на 230 евро, вносим от ответника по сметка на СРС за депозити в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

УКАЗВА на ответника в посочения срок да представи по делото доказателства за внесения депозит.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ю. И. Н., тел. **********, специалност: счетоводна отчетност, която да се уведоми за възложената експертиза и да се призове за откритото съдебно заседание след представяне на доказателства за внасяне на депозита.

ДА СЕ ИЗИСКА гр. д. № 1476/2023 г. по описа на Районен съд – К., XV състав за послужване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните по чл. 190 ГПК.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3