Решение № 546 от 30.04.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3582/2025
- Вид
- Решение № 546
- Подписан
- 30.04.2026
- Състав
- Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл.2, предл.3 и ал.2, предл.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.28 · Закон за наследството
- чл.28, ал.1 · Закон за наследството
- чл.29 · Закон за наследството
- чл.30 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 546 гр. П., 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20255220103582 по описа за 2025 година
Производството е образувано по повод искова молба от Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, ет.3, ап.7, чрез адвокат Т. В. от АК П., с адрес: гр. П., ул. „Ц.
Ш.” № 2, ет.2, против Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, ет. 2, с която се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна сделката, инкорпорина в Нотариален акт № 128, т. II, рег. № 3667, дело № 324/2003г., на нотариус Н.
Х. с район на действие РС П. до размера от ½ ид.ч..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че страните са брат и сестра, с родители Г.
Д. К., ЕГН **********, починал на 21.01.2024 г. и А. И. К., ЕГН **********, починала на 29.11.2021 г..
Сочи, че през 2024 г., след смъртта на родителите му установил, че на 10.09.2003 г., с Нотариален акт № 128, т. II, рег. № 3667, дело № 324/2003 г., родителите му са прехвърлили чрез покупко-продажба на сестра му - ответницата Р. С. собствеността на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 112 кв.м., находящ се в гр. П., ***, ет. 2, ведно с 1/2 ид. ч. от таван и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение гараж, с площ от 39.19 кв.м., находящ се в гр. П., ***, ет. 2 и 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 383 кв.м..
Твърди, че през 2012 г. с мотариален акт № 57, т. II, рег. № 3643, дело № 210/2012 г., Р.
Г. С. и Б. И. С. продават на единствения си наследник /дъщеря си/ А. Б. С. описаните имоти.
Смята, че процесната сделка от 2003 г. е нищожна, поради заобикаляне на закона, тъй като е извършена като покупко-продажба, за да няма никаква възможност да получи част от 1 имотите като наследство занапред. По този начин се заобикаляла разпоредбата на запазената му част от наследството, предвид качеството му на наследник на прехвърлителите.
Счита, че е налице и накърняване на добрите нрави, тъй като договорената продажна цена на сделката е многократно занижена и е налице нееквивалентност на престациите. В случая продажната цена от 7634 лева е била многократно по-ниска от цената на имотите през 2003 г., в т.ч. и от данъчната оценка, която била в размер на 7634,70 лева.
Смята, че е налице и привидност на договора, като извършената покупко-продажба всъщност прикрива истинската сделка - дарение. Целта е била да се създаде привидност пред третите лица, но не и между страните, за това какви са действителните отношения между тях. В случая волята на страните е била въобще да не са обвързани от последиците и да не си дължат престация, а само да създадат привидност за съществуващите между тях правоотношение и за тяхното съдържание, като по този начин била налице абсолютна симулация. Сочи, че страните са целели настъпване на прехвърлителния ефект на сделката, но волята им е била това да стане по безвъзмездна сделка, а именно - чрез дарение. Така сделката прикрива истинската такава - дарение.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощника си адвокат Т. Василиев от АК П., като молят съда да уважи в цялост исковата претенция.
Депозира писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответната страна чрез адвокат Е. Левичров от АК П., в който изразява становище за допустимост и неоснователност на иска.
Твърди, че от 1998 г. отношенията между ищеца и неговите родители са приключили.
Счита, че процесната сделка е действителна. Сключена е между дееспособни лица, отговаря по форма и съдържание на всички законови изисквания. Има възможен предмет, както от фактическа (съществуващ имот), така и от правна страна (няма нормативно уредени правни забрани за разпореждането с такъв имот). Задълженията на страните по сделката са изпълнени и тя е произвела търсения от тях правен резултат. До смъртта на продавачите, съответно през 2021 г. и 2024 г. никой от тях не е оспорил продажбата, не е правил постъпки за развалянето и или е правил изявления, които да дадат повод някой да се съмнява в действителните им намерения да продадат този имот.
Твърди, че не е налице заобикаляне на закона, тъй като имаме една единствена сделка и страните не са сключвали поредица от сделки или друга, различна от продажбата сделка, чрез които да постигнат резултат, който е забранен от закона. Те са сключили една сделка покупко-продажба, която отразява действителната им воля и постигнатото от тях съгласие, и чрез нея пряко са постигнали законосъобразен резултат, който е и действителният желан от тях резултат - прехвърлянето на собствеността върху процесния имот и получаването на справедлива цена, съобразена със стойността на имота, специфичните клаузи на договора и трайните отношения между страните, както преди, така и след сключването на сделката.
2
Смята, че не е налице и накърняване на добрите нрави, тъй като между страните е уговорена продажна цена, която е съобразена с факта, че страните са близки роднини.
Твърди, че процесната сделка не прикрива дарение, тъй като е сключена като продажба, произвела е ефект като продажба, цената по сделката е платена в брой преди изповядването и пред нотариус. По тази причина не е имало и нужда от някакво странично удостоверяване или плащане по банков път, тъй като сумата е била такава, че е било допустимо плащането и в брой, а точният и размер и начинът на плащане са записани в нотариалния акт, който сам по себе си представлява един официален удостоверителен документ.
В условията на евентуалност посочва, че ако се приеме, че атакуваната сделка е нищожна твърди, че ответницата е владяла процесния имот като добросъвестен владелец в продължение на девет години на базата на официален и неоспорен от никого документ, и като такава тя би станала собственик на имота дори само по давност.
По изложените съображения се иска от съда да отхвърли исковата претенция с цялост.
Сочи доказателства. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ответницата се явява лично и с адвокат Е. Л. от АК П., като молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че са брат и сестра с родители Г. Д. К., ЕГН **********, починал на 21.01.2024 г. и А. И. К., ЕГН **********, починала на 29.11.2021 г.. Горното се установява и от представените по делото удостоверения за наследници с изх. № УН-486/07.03.2024 г. и УН-293_001/12.02.2024 г. на общ. П..
От приложения по делото нотариален акт от 10.09.2003 г. № 128, т. II, рег. № 3667, дело № 324/2003 г. на нотариус Н. Х. с район на действие РС П. се установява, че родителите на страните - Г. Д. К. и А. И. К., са прехвърлили чрез покупко-продажба на ответницата и сестра на ищеца Р. С. собствеността на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилище, апартамент, с площ от 112 кв.м., находящ се в гр. П., ***, ет. 2, ведно с 1/2 ид. ч. от таван и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение гараж, с площ от 39.19 кв.м., находящ се в гр. П., ул. „И.
С.“ № 42, ет. 2 и 1/3 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 383 кв.м. за сумата в размер на 7634 лева, която сума продавачите са получили напълно и в брой от купувача. Посочено е, че данъчната оценка на имота в размер на 7634,70 лева.
От приложения по делото нотариален акт от 12.09.2012 г. № 57, т. II, рег. № 3643, дело № 210/2012 г. на нотариус Петкана Минева с район на действие РС П. се установява, че 3 ответницата и съпруга й прехвърлят гореописаните недвижими имоти на дъщеря си - А. Б.
С..
От приложените по делото удостоверения от ТП на НОИ гр. П. се установява каква пенсия са получавали А. К. и Г. К. общо по години в периода от 1994 г. до 2021 г. за А. К. и от 1994 г. до 2024 г. за Г. К..
По делото е приложена справка от НЗОК, от която се установява, какви лекарства за изписани, какви прегледи са били извършени и какви пролежавания в болнични заведения има лицето А. К. в периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2006 г..
За изясняване фактическата страна на спора в качеството на свидетели са разпитани лицата – Д. Н. К., М. Т. Т., М. Л. Й., Л. Д. Й. и Д. Д. К..
От показанията на свидетеля Д. К. – братовчед на ищеца се установява, че след 1990 г. ищецът се завърнал да живее в гр. П., ***, ет.2, като тогава започнал да прави и ремонт, в т.ч. и парна инсталация. Споделя, че е разбрал от баща си и от леля си, че между ищеца и баща му имало проблеми и затова през 1994 г. напуснал процесното жилище, което до 2002 г. било необитаемо. Знае, че ответницата поискала от ищеца да й позволи да живее в жилището, както и направила. Споделя, че е чул от на ищеца баща му да заявява на бащата на свидетеля, че най-вероятно е щял да лиши ищеца от наследство, като уточнява, че това е било около 2014 г. – 2015 г.. Свидетелства, че поддържа отношения само с ищеца, а с ответницата не. Споделя, че не знае дали страните са говорили за срок за ползване на жилището, но знае, че на 40 на чичо му, ищецът е разбрал, че жилището е било прехвърлено на друго лице.
От показанията на свидетеля М. Т. се установява, че е бил комшия на ищеца, когато е живял в процесното жилище. Посочва, че след като ищецът се нанесъл, първо започнал с парното, след това и други ремонтни дейности. Свидетелства, че през 1994 г. ищецът се изнесъл от жилището, тъй като го принудили неговите родители. В последствие се нанесла ответницата да живее в жилището, за което ищецът й бил разрешил. Посочва, че е разбрал, че апартаментът е бил прехвърлен на ответницата.
Свидетелката М. Й. заявява, че е кума на родителите на страните и доста често са си ходили на гости. Посочва, че преди около 20-тина години ответницата я помолила да й даде 6000 лева в заем, за да може да купи процесното жилище, тъй като нейните родители щели да го продадат, защото им трябвали пари, тъй като майка й я налегнали болести.
Свидетелства, че ответницата щяла да й върне парите след като продаде своя апартамент, в който живеели, но бил доста тесен. Свидетелката уточнява, че разбрала, че бащата на страните бил отишъл при ищеца да му каже за продажбата, но последният заявил, че не го интересува и да не ходи повече в работата, за да не му прави неприятности. Посочва, че синът й я докарал в гр. П. и дали на ответницата сумата в размер на 6000 лева, през 2003 г., за да може да събере парите и да купи процесното жилище. Споделя, че на следващата година ответницата й върнала парите, след като продала стария си апартамент. Заявява, че ответницата се е грижила за родителите си, а ищецът не поддържал никакви контакти с тях.
От показанията на свидетеля Л. Й. – син на свидетелката Й. се установява, че през 2003 г. ответницата се била обадила на майка му, за да поиска 6000 лева в заем, за да може да закупи процесния имот. Свидетелства, че ги имали налични, поради което на следващия ден закарал майка си и баща си да предадат на ответницата паричната сума. Уговорката била да им се върнат след една година, когато ответницата продаде старото си жилище. Посочва, че причината ответницата да иска да закупи жилището е била, че старото й жилище било доста по-тясно, а нейните родители имали здравословни проблеми. Свидетелят споделя, че не знае дали родителите на страните са имали и други имоти, както и дали родителите на 4 страните са заявявали как ще разпределят наследствените си имоти.
От показанията на свидетелката Д. К. – леля на страните се установява, че отношенията между ищеца и неговите родители били влошени. Споделя, че родителите на страните оставили процесния апартамент на дъщеря си и внучката си, като им го продали.