Решение № 448 от 07.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000502080 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С решение № 672/03.02.2026г., постановено по гр.д.№ 8951/2023г. на Софийски градски съд, ГО, І-20 състав е осъдил ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със съдебен адрес гр. София, р-н Слатина, ул.

„Кадемлия“ № 1 – чрез адв. Х., да заплати на И. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, вляво – чрез адв. Д., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 45 000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 12.02.2023 г. в гр.

София, с. Долни Богров, причинено виновно от водача на застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Форд Фокус“, с рег. № ********, ведно със законната лихва от 03.05.2023г. до окончателното плащане, като иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен; както и сумата от 3 969 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в медицински разходи за лечение вследствие горното ПТП от 12.02.2023г., ведно със законната лихва от 03.05.2023г. до окончателното изплащане.

С решението ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със съдебен адрес гр. София, р-н Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1 – чрез адв. Х., е 1 осъдено да заплати на адв. Я. Д. Д. - САК с адрес гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, вляво, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 4 250 лв., а И. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, вляво – чрез адв. Д., е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК 121265177, със съдебен адрес гр. София, р-н Слатина, ул.„Кадемлия“ № 1 – чрез адв. Х., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 643,43 лв.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2 412,44 лв.

Недоволни от така постановеното Решение са останали и двете страни в производството.

Ответникът в първоинстанционното производството –ЗАД“ОЗКЗастраховане“АД обжалва решението в ЧАСТТА, в която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 30 000лв. до присъдените 45 000лв., и в ЧАСТТА, в която искът за имуществени вреди е уважен за сумата над 2 778.30лв. до присъдените 3 969лв. Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в обжалваните му части е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Наведено е и оплакване по отношение определеният от първоинстанционният съд процент на съпричиняване от страна на пострадалият на процесното ПТП, като жалбоподателят счита, че същият следва да се определи на 30%.

Релевирани са доводи за нарушение на чл. 52 ЗЗД, доколкото първоинстанционният съд не е съобразил фактът, че ищецът не е провел необходимата рехабилитация при такъв тип увреждания, както в конкретния случай.

Ищецът в първоинстанционното производството – И. П. С. депозира насрещна въззивна жалба, срещу решението в ЧАСТТА, в която исковата претенция за обезщетение на претърпените неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 45 000лв. до пълният претендирания размер от 50 000лв. Наведени са оплаквания, че извода на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И. С. е неправилен.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззивникът-ответник е депозирал писмен отгово, с който оспорва насрещната жалба, като неоснователна по развитите в нея доводи.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Въззивните жалби са подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

2

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г.о.) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Софийски градски съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите си за основателността на предявените искове, които са в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата се установява, че на 12.02.2023г. в с. Долни Богров ищецът е претърпял ПТП, при което бил ударен, докато се намирал на пътното платно, от л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ********, който се движел по ул. „2-ра“ с посока на движение от ул. „1-ва“ към „Ботевградско шосе“. Вследствие ПТП-то му били причинени тежки травматични увреждания. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-78/12.02.2023г.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че към деня на произшествието ответникът е обвързан от Договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Форд Фокус“ с рег. № ********, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и 3 неимуществени вреди.

Установява се, че ищецът е завел претенция за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 03.05.2023 г. пред ответното застрахователно дружество, която не била уважена, т.е. спазена е процедурата по чл. 380 от КЗ.

Единственият спорен въпрос по делото за размера на неимуществените вреди, които са претърпени от страна на ищеца и са в пряка причинно – следствена връзка с инцидента.

Относно механизма на инцидента , по делото са представени и приети следните релевантни писмени доказателства: Констативен протокол с пострадали лица № К -78 от 12.02.2022 г., съставен от дежурен полицай ПТП – Отдел “Пътна полиция“ при СДВР. По случая е било водено досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като до приключване на устните състезания няма данни същото да е приключило или да е било образувано НОХД. Прилипсата на влязла в сила осъдителна присъда /включително решение по чл. 78а НК/ по въпросите визирани в чл. 300 ГПК - извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, настоящият съд следва да извърши самостоятелна преценка на събраните в производството доказателства.

По делото е допусната, изготвена и приета Съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/. От експертното заключение се установява механизмът на реализиране на ПТП, а именно: инцидентът е настъпил около 11:30 часа на 12.02.2023г . в светлата част от денонощието, при облачно врече, суха пътна настилка и добра видимост в с. Долни Богров, на ул. „2-ра“ в района на № 31.

Лекият автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ********, управляван от Д. Д. Д., се движил по ул. „2-ра“ с посока от ул. „1-ва“ към бул. „Ботевградско шосе“ и скорост около 17 км/ч. По същото време пешеходецът И. П. С., на 53 г. се е намирал в района на № 3, на пътното платно, на около 1,20 м вляво от десния край, с лице към шатра и маса с животински продукти. По неизвестни причини водачът не е възприел пешеходеца и с предна лява гума е ударил и преминал през долен ляв крайник на пешеходеца. Вследствие на съприкосновението тялото на пешеходеца е паднало на терена. Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ няма данни за технически причини за настъпване на произшествието. Причините са от субективен характер.

Водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца в района на пътното платно и да спре преди мястото на удара.

Пешеходецът е имал техническата възможност да не престоява в района на пътното платно.

Настоящият въззивен съд изцяло кредитира заключението на Съдебноавтотехническата експертиза, което е компетентно изготвена, като не противоречи на останалите събрани по делото доказателства, а напротив – основава се на тях. Вещото лице е обсъдило същите във връзка с притежаваните от него специални знания, като с това е дало обосновани 4 заключения за механизма и техническата причина за инцидента от 12.02.2023 г.

Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на инцидента от 12.02.2023 г. по делото е приета медицинска документация, въз основа на която е приета като неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), установяваща, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: закрита многофрагментна метадиафизарна фрактура в дисталната (долна) трета на лявата подбедрица, обхващаща и двете кости – тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял) и засягаща дисталната ставна повърхност на тибията, т.нар. пилон фрактура (Fractura cruns sinistri in partis distalis intraarticularis multifragmentosa - pylon).

Фрактурата на лявата тибия на ищеца се класифицира като: метадиафизарна (от топографско анатомична гледна точка) и 43-С2 тип според АО класификацията. От гледна точка на фрактурната морфология, тя може да се характеризира като прясна, закрита, многофрагментна, раздробена, метадиафизарна фрактура на лявата тибия в дисталната й трета с абревация (скъсяване), дислокация на фрагментите в трите пространствени равнини и със засягане на дисталната ставна повърхност на костта (една фрактурна линия в сагиталната равнина, отделяща медиалния малеол като самостоятелен фрагмент). Фрактурата на лявата фибула на ищеца се класифицира като: метадиафизарна (от топографско анатомична гледна точка); тип С по класификацията на Danis-Weber и 4F-3A по АО класификацията. От гледна точка на фрактурната морфология, процесната увреда може да се характеризира като прясна, закрита, двуфрагментна фрактура, локализирана в дисталната метадиафизарната част на фибулата на границата диафиза - метадиафиза, с абревация (скъсяване) и дислокация на фрагментите в трите пространствени р а в н и н и . Според вещото лице счупването няма никаква връзка с предшестващата фрактура на фибуларния малеол, като е настъпило в зоната на най-проксималния (найгорния) винт на плаката, където завършва старата остеосинтеза и започва само костта,което представлява точка на концентриране на силите на стрес (т.нар. stress riser) имясто на най-слабото съпротивление на костната тъкан {locus minoris resistenciae). При такъв механизъм на травмата, а именно директно преминаване на гумата на лек автомобил през дисталната трета на подбедрицата, счупване на малкия пищял ще настъпи задължително, независимо от това дали е имало или не предходно увреждане в същата област. Това се обуславя от голямата маса и сила на травматичния агент, чиято кинетична енергия се предава изцяло към засегнатата зона. В конкретния случай според вещото лице може да се каже дори, че плаката от предшестващата остеосинтеза е действала протективно, в резултат на което фрактурата е само двуфрагментна. При липсата на имплант, със сигурност счупването на фибулата би било полифрагментно, подобно на това на големия пищял и със засягане на дисталната тибио-фибуларна става.