Решение № 176 от 11.11.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Попово, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Д. Н. Б. като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №

20233520100470 по описа за 2023 година

Ищцовата страна „Йеттел България“ ЕАД гр. С., чрез пълномощник: адв. З. Ц. от САК, твърди в исковата си молба, че предявява настоящия иск за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 211/2023 г. по описа на ПпРС, на основание чл. 415 от ГПК.

Твърди, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги № ***/17.01.2020 г.

Съгласно договора на клиента били предоставени мобилен телефонен номер **** със стандартна месечна абонамента такса в размер на 49.99 лв. и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A30s 64 GB Dual Black.

Твърди, че ответникът не изпълнил свои парични задължения по договора, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в периода м. декември 2020 г. – м. март 2021 г., подробно описани в исковата молба.

След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, операторът издал и последна фактура от 20.06.2021 г., включваща освен задълженията за минал период от предходните фактури, още и задължение за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.

Претендираната неустойка в общ размер 254.05 лв. включвала сумата от три стандартни месечни абонаментни такси по чл. 11 от договора за мобилни услуги, ведно с добавка, представляваща разликата между стандартната цена на мобилния телефон, получен от ответника без отстъпка съгласно актуалната към 17.01.2020 г. ценова листа на оператора и преференциалната цена на телефона при сключването на договора.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 673.13 лв. – общо задължение по договор за мобилни услуги № ***/17.01.2020 г. за мобилен № **** по 1 горепосочените фактури, в това число незаплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги и неустойка при предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 211/2023 г. по описа на ПпРС. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения особен представител на ответника С. С. Б. – адв. Р. Д. Р. от ТАК, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.

Ответникът чрез особения си представител възразява, че е уведомен за предсрочното прекратяване на договора, във връзка с което оспорва изискуемостта на претендираните от ищеца задължения.

Възразява и конкретно по дължимостта на претендираната неустойка, като счита за нищожна, тъй като накърнява добрите нрави, като излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание за ищеца не се явява процесуален представител, но предявените искове се поддържат изцяло с писмена молба – становище, подадена от пълномощник.

В съдебно заседание дза ответника се явява назначеният му особен представител: адв. Р. Р. от ТАК, поддържа отговора и пледира за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено „Йеттел България“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 211/2023 г. по описа на Районен съд – Попово, по което е издадена Заповед № 83/13.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. С. Б. да заплати на кредитора „Йеттел България“ ЕАД сума в общ размер 673.13 лв., включваща неизплатени задължения за ползвани услуги и неустойка по договор за мобилни услуги от 17.01.2020 г., подробно описани, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2023 г. до изплащане на задължението, както и сумата 505.00 лв. – разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка с което и на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК е даден едномесечен срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда и в срока по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че между С.

С. Б., ЕГН **********, от гр. П. и „Йеттел България“ ЕАД – гр. С., е бил сключен договор за мобилни услуги № ***/17.01.2020 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер **** със стандартна месечна абонаментна такса в размер на 49.99 лв. месечно, както и му е предоставен мобилен апарат SAMSUNG Galaxy A30s 64 GB Dual Black с цена в брой или обща лизингова цена на абонаментния план: 249.99 лв., като в договора е посочено, че стандартната цена на устройството без абонамент е в размер 679.90 лв.

За потребените от ответника услуги в периода 20.01.2021 г. – 20.03.2021 г. от ищцовото дружество са издадени следните фактури:

2

- фактура № 7315078242/20.01.2021 г., издадена за отчетния период 20/12/2020 г. – 19/01/2021 г., включваща месечна абонаментна такса и услуги на обща стойност 252.59 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 230.47 лв.;

- фактура № 7316428515/20.02.2021 г., издадена за отчетния период 20/01/2021 г. – 19/02/2021 г., включваща месечна абонаментна такса и услуги на обща стойност 138.62 лв.;

- фактура № 7317743843/20.03.2021 г., издадена за отчетния период 20/02/2021 г. – 19/03/2021 г., включваща месечна абонаментна такса в размер 49.99 лв.

Поради неплащане на задълженията по фактурите от ищцовото дружество до ответника е отправена последна покана за доброволно плащане от 20.04.2021 г., в която е посочен дължимият размер на задълженията му и е посочено, че при неплащане на дължимата сума договорът ще бъде прекратен, ще бъде добавена неустойка и всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Няма данни по делото посочената покана да е връчена на ответника или поне да е направен опит за връчването й (с оглед липсата на пощенско клеймо, разписка на куриер и др.).

Впоследствие е издадена фактура № **********/20.06.2021 г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в размер на 254.05 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.

422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.

Исковете са предявени от легитимирано лице, разполагащо с интерес от предявяването им и в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същите са допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира за частично основателни по следните съображения:

Ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от договор за мобилни услуги, посочен по-горе.

С доклада по делото в тежест на ищеца бе разпределено да докаже качеството си на кредитор; фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен договор за мобилни услуги, по който са издадени процесните фактури; че кредиторът е изпълнил точно договорните си задължения и че е предоставил на длъжника твърдените услуги и устройство; че между страните е постигнато съгласие, че при неизпълнение на договорни задължения се дължи неустойка за определен период и/или в определен размер; че е налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника; прекратяването на този договор поради виновно неизпълнение задълженията на ответника и уведомяването му за това.

На ответника бе разпределена тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения против правата на ищеца, в т.ч. и че е заплатил сумите по фактурите.

В настоящия процес няма спор, че между страните е сключен процесният договор за мобилни услуги и лизинг. Със сключването на договора абонатът е поел задължението да заплаща уговорените месечни абонаментни такси за предоставените мобилни услуги. Цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мобилната мрежа на оператора, предоставено чрез активирането на съответната СИМ карта с уникален телефонен номер, чрез който потребителят се 3 разпознава от останалите участници в мрежата като абонат, като за доказването на това вземане в полза на оператора е достатъчно позоваването на подписания от потребителя договор за съответния абонаментен план. При това положение съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да предостави посочените в него услуги и устройство.

Размерът на задълженията а заплащане на дължимите мобилни услуги по фактурите не е оспорен от ответника и тъй като същият не е представил доказателства за извършено плащане на сумите по фактурите, то следва да се приеме, че претендираните с исковата молба суми за потребени и незаплатени мобилни услуги в общ размер 419.08 лв., са дължими и следва да бъдат заплатени, във връзка с което в този размер искът за установяване съществуване на вземане на ищеца по отношение на ответника се явява основателен и следва да бъде уважен.

Що се отнася до предявения иск за установяване съществуване на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора и добавена разлика между стандартната цена на предоставеното устройство без отстъпка и тази с отстъпката от оператора, в общ размер 254.05 лв., съдът приема, че този иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Настоящият състав на съда приема, че неустойката не е дължима по следните съображения:

Макар и в чл. 19б, б. „в“ от ОУ да е предвидена възможност за едностранно прекратяване на договора (респ. на предоставяните услуги) от оператора в случай на неплащане от потребителя на дължими суми по индивидуалния договор, за да бъде реализирана тази възможност и да бъдат претендирани последиците от нея – в случая възникване на задължение за потребителя да заплати предвидените в индивидуалния договор неустойки, операторът е следвало да уведоми потребителя, че упражнява правото си на едностранно прекратяване на договора. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявления в същата форма.

В конкретния случай няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договорите. Представената едва с писмената молба – становище по делото последна покана за доброволно плащане не може да бъде приета за доказателство, че чрез нея ищцовата страна надлежно е упражнила правото си на предсрочно прекратяване на договор, тъй като няма данни нито към датата на подаване на заявлението, нито към датата на подаване на исковата молба в съда същата да е връчена на ответника или най-малкото – да е направен опит за връчването й. Поради изложените причини съдът счита иска за неоснователен в тази му част и го отхвърля.

Тъй като от направената справка в НБД „Население“ е видно, че бащиното име на ответника е С., а не С., този факт следва да бъде отразен в диспозитива на съдебното решение.

По разноските:

Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС съдът следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В заповедното производство от заявителя са направени разноски за заплатена държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер 505.00 лв.

В исковото производство от ищцовата страна са направени разноски за заплатена държавна такса, за заплатено адвокатско възнаграждение и за заплатено възнаграждение на особен представител на ответника в общ размер 785.00 лв.