Решение № 93 от 14.11.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. гр.Велинград, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА Н. ПЕТРОВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА Н. ПЕТРОВА Административно наказателно дело № 20245210200213 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 166 от 09.05.2024 г., издадено от Директор РДГ - Пазарджик - В.В., с което, на основание чл.53 от ЗАНН, на Ц.Е.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева - за осъществяване на административно-наказателния състав на чл.86, ал.2, т.2 от ЗЛОД.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се отрича санкционираното лице да е извършило посоченото в постановлението нарушение. В съдебно заседание се развиват доводи, че извършеното нарушение не е по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча, а е по реда на чл. 86, ал. 1 от закона, тъй като И. В. не е ловец.

В писмено становище въззиваемата

1 страна счита жалбата за неоснователна, при твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.02.2024г. в „База за интензивно стопанисване на дивеча-2“ в м.

„Мацанов равник“, в района на ТП ДГС - Ракитово се осъществява организиран групов лов на диви прасета. Един от участниците в лова горският стражар Ю. Р., забелязва, че в огражденията на базата са влезли без разрешение и няколко външни за лова лица, сред които И. Г. В., като с тях има 4 кучета. Р. вижда как тези 4 кучета улавят и разкъсват малко диво прасепориплод, и безрезултатно търси обяснение от напусналите базата стопани на кучетата. На мястото пристига и неговия колега Л. К., който също вижда разкъсаното от чуждите кучета диво прасе. С оглед установеното - на 15.03.2024г. горският стражар Ю. Р. съставя на И. Г. В. в негово присъствие и му предявява АУАН Серия ЮЦДП бл. № 006352, в който посочва като нарушена от последния разпоредбата на чл. 86, ал.2 от ЗЛОД. На база изготвения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което установеното също е описано и квалифицирано като нарушение на чл. 86, ла.2 от ЗЛОД, въпреки предварително изисканата и налична при административнонаказващия орган информация, че И. Г. В. не е ловец и не притежава ловен билет и членска карта.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП № 166 от 09.05.2024 г., АУАН № 006352 от 15.03.2024 г., Рапорт от Ю. М. Р. от 15.03.2024 г., Писмо от ЮЦДП - ТП ДГС - Ракитово до директора на РДГ -Пазарджик за изпращане на 4 бр. АУАН, Становище от инж. Цвятко Водев - зам. директор на РДГ - Пазарджик, Писмо изх. № 165/166/РДГ09-3922 от 19.04.2024 г. от директора на РДГ - Пазарджик до директора на ДГС - Ракитово , Писмо изх. № В-21-375#4/26.04.2024 г. на ТП ДГС - Ракитово до директора на РДГ - Пазарджик, Допълнително трудово споразумение към трудов договор № К-222/10.03.2022 г. на Директор РДГ Пазарджик, Заповед № РД-49-795 от 16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и горите, показанията на свидетелите Ю. Р., Л. К., И. Т. И., както и обясненията на И. Г. В..

При така приетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.

2

42, ал. 1, респ. чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЛОД - Който убие или улови дивеч, без да притежава редовно заверена членска карта и билет за лов, или с билет за лов и редовно заверена членска карта, но без разрешително за лов, или извън определените в него дата, място на ловуване, брой и вид дивеч, се наказва с глоба: 1. за дребен дивеч - от 300 до 1000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета; 2. за едър дивеч - от 2000 до 5000 лв.. но не по-малко от трикратния размер на причинената щета.

А според чл. 86, ал.2 от ЗЛОД - Който убие или улови дивеч в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства или методи, се наказва с глоба: 1. за дребен дивеч - от 600 до 2000 лв., но не по-малко от трикратния размер на причинената щета; 2. за едър дивеч - от 1000 до 10 000 лв.. но не по-малко от трикратния размер на причинената щета.

Систематичната подредба на тези норми и размерът на предвидените във всяка от тях наказания логично сочи, че разпоредбата на чл. 86, ал.2 от ЗЛОД се отнася единствено за нарушителите, които притежават заверена членска карта, билет и разрешително за лов, но не се съобразяват със определените за лов периоди, места, средства и методи.

Ето защо, доколкото от приложеното като доказателство по делото писмо с изх. № В- 21-375#4/26.04.2024 г. на ТП ДГС - Ракитово до директора на РДГ - Пазарджик, както и от показанията на свидетеля Ю. Р. се установява, че И. Г. В. не е ловец и не притежава ловен билет и членска карта - то въпреки приемане за доказано ловуване от страна на В. с кучета по смисъла на чл. 43, ал.2 вр. с чл. 56, ал.5 от ЗЛОД -той е извършил нарушение не по чл. 86, ал.2, т.2 от ЗЛОД, а по чл. 86, ал. 1 т.2 от ЗЛОД, за което минимално предвидената глоба е 2000 лв. (а не 1000 лв.)

С обжалваното наказателно постановление обаче, е описано (по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН) като извършено нарушение - ловуване с кучета „в забранено за лов време“, и е посочена за нарушена (по смисъла на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН) гореобосновано неприложимата в случая разпоредба на чл. 86, ал.2, т.2 от ЗЛОД. Ето защо съдът нито може да даде различно описание на нарушението, нито да преквалифицира извършеното в съответно нарушение по чл. 86, ал.1, т.2 от ЗЛОД, влошавайки положението на жалбоподателя, налагайки му по-тежка минимална санкция.

Освен това гореописаната несъобразителност на административнонаказващият орган при описанието и квалификацията на 3 извършеното, е предпоставила и фактическа липсва и обективен елемент от състава на конкретно описаното в постановлението нарушение по чл. 86, ал.2, т.2 от ЗЛОД. Съгласно чл. 54, ал.1 от ЗЛОД - Сроковете за ловуване на дивеч обект на лов, са определени по видове в приложение № 4.. А според Приложение № 4 към чл. 54, ал. 1 - т.3.3 - Групов лов в ловни дворове към бази за интензивно стопанисване на дивеча - мъжки и приплоди (дива свиня - едър дивеч съгласно Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 - I бозайници, А.

Едър дивеч т.4 - Дива свиня^ може да се извършва „от 1 октомври до последния ден на февруари “. Така, предвид обстоятелството, че макар и неправомерното ловуване на Дангов и съучастниците му е извършено именно в База за интензивно стопанисване на дивеч преди последния ден на февруари (на 25.02.2024г.) - се оказва и че на практика той не е ловувал в забранено за лов време - както се сочи в постановлението.

Предвид изложеното НП № 166 от 09.05.2024г., издадено от Директор РДГ - Пазарджик - В.В. следва да бъде изцяло отменено.

При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 800лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в брой от жалбоподателя на 28.06.2024г., според представен по делото Договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 166 от 09.05.2024г., издадено от Директор РДГ - Пазарджик - В.В..

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Пазарджик, да заплати на И.

Г. В. с ЕГН ********** сумата от 800 /осемстотин/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4