Решение № 810 от 29.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Бургас, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100500729 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две въззивни жалби, предявени от ,,ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД, ЕИК 175062433, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Неофит Рилски“№55, ет.1, ап.12, представлявано от Мирослав Михайлов, чрез Адвокатско дружество ,,Данков и Георгиева“, със съдебен адрес:гр.Варна, ул.,,Бдин“№21А, ет.3, офис 7 и от М. З. К., гражданин на ***, роден на *** в ***, с постоянен адрес: ***, чрез адв.Нели Гюмова-БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Сливница“№26, ет.2, срещу Решение №260001 от 12.01.2021г. по гр.д. №1055/2020г. по описа на Районен съд- Несебър.

С посоченото решение, съдът е признал за установено на основание чл.422 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М. З. К. дължи на ,,ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ООД, представлявано от Весела Николаева Асенова, чрез адв.Радослав Данков, сумата в размер на 1546.14лева, представляваща неплатено възнаграждение по Договор за поддръжка и управление на ,,Курортен апартаментен комплекс „Емералд Резорт Равда“ №ЗММС-ЕН/085-08.2011, сключен на 31.08.2011г. за 2018г., за която сума е издадена Заповед№178 от 22.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№163/2020г.по описа на Районен съд- Несебър, като е отхвърлил иска над уважения размер до претендирания такъв от 4638.41 лева, като недоказан.

Със същото решение, съдът е отхвърлил иска на ,,ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ООД 1 против М. З. К., за признаване на установено, че ответникът К. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 4638.41 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за поддръжка и управление на ,,Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда“№ММС-ЕН/085-08.2011, сключен на 31.08.2011г. за 2017г., като погасено по давност.

Съдът е осъдил страните да заплатят съдебно- деловодни разноски съобразно уважената /отхвърлена част от иска.

С въззивна жалба вх.№260270/11.02.2022г., подадена от

,,ЕМЕРАЛД

ХОСПИТАЛИТИ“ООД, ЕИК 175062433, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.,,Неофит Рилски“№55,ет.1,ап.12, представлявано от Мирослав Михайлов, чрез адв.Радослав Данков, срещу Решение№260001/12.01.2022г. по гр.д.№1055/2020г.по описа на НРС, се изразява недоволство от решението в отхвърлителните части. Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Твърди се, че съдът не обсъдил в пълнота изложените от страните доводи, направените възражения, както и ангажираните по делото доказателства. Излага се становище във връзка с извода на районния съд за погасена по давност претенция за заплащане възнаграждение за поддръжка за 2017г. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и заключенията на вещото лице по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Развиват се съображения относно претенцията за заплащане възнаграждение за 2018г. за задължения, произтичащи от сключения между страните договор за поддръжка и управление.

Направено е подробно изложение на фактите и обстоятелствата, свързани с процесния договор, като се подчертава, че срокът на същия бил продължен по силата на клаузата на чл.ІV,т.9. Оспорва се възражението на ответната страна (въззиваем) за нищожност на клаузата за автоматично подновяване на договора. Навеждат се доводи в тази насока.

Цитира се съдебна практика (Решение№89 от 30.09.2020г.по гр.д.№3827/2019г. на ВКС,ІVто г.о.; Решение№7 от 19.04.2017г. по т.д.№53312/2015г. на ВКС, І-во г.о.). Посочва се, че в настоящия случай условието за продължаване на договора не било поставено в зависимост от изпълнителя, а от волята на възложителя, доколкото страните имали общ интерес от изпълнението. Твърди се, че договорът следвало да бъде анализиран в съответствие с правилата на ЗУЕС. Пояснява се, че разходите за поддръжка и ремонт на сградата се явявали необходими и дължими за запазване доброто й състояние и вид, като в случая не се касаело за имуществен спор, по който едната от страните е потребител по смисъла на §13 от ЗЗП.

Излагат се аргументи досежно надлежното изпълнение договорните задължения на въззивното дружество (ищец). Направен е анализ на събраните по делото доказателства.

Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваните части и уважаване изцяло на исковите претенции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. З. К., чрез адв.

Гюмова-БАК, с който се оспорват наведените от въззивника доводи. Въззиваемият намира, че решението е правилно и законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци.

2

На първо място се посочва, че съдът достигнал до правилни изводи относно възражението за погасителна давност. Излагат се подробни съображения. Посочва се, че погасителната давност за задължението за плащане такса ,,поддръжка“ за 2017г., изтекла на 15.02.2020г., а исковата молба била подадена на 20.11.2020г. Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства (гласни и експертиза), като се твърди, че от същите не се установило по категоричен начин, че въззивното дружество (ищец) изпълнило договорните си задължения. Навеждат се доводи в тази насока. Твърди се, че ищецът не извършил съответната услуга по поддръжка за 2018г., нито се отчел за осъществените дейности съгласно задължението, предвидено в раздел ІІ- ри, т.10 от договора. Подчертава се, че процентното или пълното отнасяне на съответните разходи към конкретната ведомост, не удостоверявали изпълнение на договорните задължения.

Иска се потвърждаване на постановения съдебен акт и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Въззивна жалба вх.№260225 от 03.02.2022г. срещу Решение №260001/12.01.2022г. по гр.д.

№1055/2020г. по описа на НРС, е подадена от М. З. К., чрез адв. Гюмова БАК. С жалбата се изразява недоволство от обжалвания съдебен акт в частта, в която са уважени предявените искове и са присъдени разноски в тежест на ответника. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост. Изразява се несъгласие с изводите на съда относно последиците от неравноправността на клаузата на раздел ІV-ти, т.9 от процесния договор.

Навеждат се доводи за нищожност на посочената клауза, като се твърди, че същата не пораждала права и задължения между страните.

Излага се становище във връзка с правната природа на договора за поддръжка и управление.

Посочва се, че същият съдържал елементи на договор за поръчка и такъв за изработка.

Твърди се, че изпълнителят се задължавал да извършва целогодишна техническа поддръжка и провеждане на организационно и административно управление на комплекса срещу заплащане на възнаграждение от възложителя (т.1, раздел 1 ). Направено е подробно описание на поетите от изпълнителя задължения, като се цитират отделни клаузи. Твърди се, че неправилно съдът приел, че въпреки нищожността на клаузата, договорът е продължен автоматично. Заявява се, че разпоредбата на чл.145 ,ал.5 от ЗЗП относно нищожността на неравноправните клаузи следвало да се тълкува съобразно с практиката на СЕС по преюдициални запитвания (Директива 93/13). Позовава се на съдебна практика (Решение№146/01.11.2017г. по т.д.№2615/2016г. на ВКС, І-во т.о.; решение по дело С-26/23; решение по дело С-26/13).

Навеждат се доводи, че от заключението на вещото лице по извършената съдебносчетоводна експертиза и от свидетелските показания не можело да се установи по категоричен начин, че ищецът (въззивник) изпълнил задълженията си по договора в пълен обем. Твърди се, че по делото не било проведено пълно и главно доказване на подлежащите на доказване факти и обстоятелства. Излагат се аргументи, че след като задълженията за извършване на поддръжка през 2018г., не били изпълнени, не следвало да се заплаща въз награждение за 3 съответната услуга. Пояснява се, че изпълнителят не представил отчет за извършените дейности съгласно задължението, предвидено в раздел ІІ- ри, т.10 от договора. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ,,ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ“ ООД.

Процесуалният представител на въззивника поддържа подадената жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.

Въззиваемият дружество чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Поради това са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.422, ал.1 ГПК.

Ищецът "ЕМЕРАЛД ХОСПИТАЛИТИ" ООД е предявил искове за приемане за установено по отношение на ответника М. З. К., че същият дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 9276,82 лв., представляваща неплатено възнаграждение за поддръжка в размер на сумата от 4638,41 лв. за 2017 г. и сумата от 4638,41 лв. за 2018 г., дължими по сключен помежду им договор за поддръжка и управление на "Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/085- 08. 211, сключен на 31.08.2011 г., за които вземания ищцовото дружество се е снабдило със заповед № 178 от 22.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 163/2020 г. по описа на РС- Несебър. Твърди се в исковата молба, че ищецът е изпълнявал в цялост поетите задължения по договора, като ответникът не заплащал дължимите по договора такси.

Въпреки проведените редица разговори с цел извънсъдебно разрешаване на спора, изпълнение от страна на ответника не последвало.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответникът е оспорил исковете като неоснователни, като е изложил съображения за недължимост на претендираните суми.

Оспорил е наличието на валидно договорно правоотношение, като е направил възражение че не дължи претендираните такси за поддръжка за 2017 г. и 2018 г., тъй като петгодишния срокът на действие на договора, сключен на 31.08.2011 г. е изтекъл, т. е. счита, че същият е бил прекратен. Направено е и възражение за нищожност на клаузата, посочена в раздел ІV т.

9 от договора, съгласно която срокът на договора се подновява автоматично на всеки пет 4 години и за същия период от време, поради противоречието й със закона, на основание чл.

26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и че клаузата е нищожна по смисъла на ЗЗП. Оспорена е и дължимостта на претендираната с исковата молба сума освен по основание и по размер, като се твърди, че за 2018 г. ищецът не е изпълнявал задълженията си, тъй като през тази година е била учредена Етажна собственост в комплекса и всички дейности по поддръжката и управлението на комплекса са били извършени от ЕС, а не от ищцовото дружество.

Отправено е и възражение за изтекла погасителна тригодишна давност на основание чл. 111, б. "в" от ЗЗД по отношение задължението за плащане на такса поддръжка за 2017 г., като се твърди, че давността е изтекла на 15.02.2020 г., преди датата на подаване на исковата молба, входирана на 20.11.2020 г.

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за поддръжка и управление на "Курортен апартаментен комплекс Емералд Резорт Равда" № ММС-ЕН/085-08.2011 от 31.08.2011 г., по силата на който по възлагане на ответника в качеството му собственик на самостоятелен обект в к. к. "Емералд" в с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургаска ищецът като мениджър се е задължил да извършва целогодишна поддръжка и да провежда годишно организационно и административно управление в комплекса срещу задължението на ответника да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 1. 21 евро/кв. м. без ДДС от общата площ на притежавания от ответника в комплекса недвижим имот, който представлява апартамент № И105 с обща площ 136,11 кв.м., платимо авансово до 15. 02 на текущата година, за която се отнася задължението. Съгласно клаузата на раздел V, т. 2 договорът е сключен за срок от 5 години, считано от въвеждане на ответника във владение на собствения му имот в комплекса, за който момент страните не спорят, че съвпада с датата на сключване на процесния договор. Съгласно клаузата на раздел ІV, т. 9 е предвидена възможност за автоматичното подновяване на договора всеки пет години и за същия период от време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен срок от собствениците, притежаващи повече от 3/4 идеални части от общите части за неподновяването му.