Определение № 140 от 14.02.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 67/2024
- Вид
- Определение № 140
- Подписан
- 14.02.2024
- В сила
- 22.04.2024
- Състав
- Мария Янева Блецова Калцова, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Гергана Огнянова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.234, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 140 гр. Сливен, 14.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:
Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500067 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М. Г. чрез пълномощника адв. П.
Н . против Определение №87/09.01.2024г. по гр.д. №4001/2022г. по описа на СлРС, с което е отхвърлено като неоснователно искането на Д. Г. за изнасяне на недвижимите имоти, предмет на съдебна спогодба на публична продан.
Жалбоподателката намира определението за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като вместо него съдът обезсили решението за възлагане на имота в нейна полза и имота да бъде изнесен на публична продан или възложен на другия съделител. Моли съда да обезсили и издадения поделото изпълнителен лист №437/28.11.2023г. Намира изводите на районния съд за неприложимост на разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК в производството, приключило със съдебна спогодба, за немотивирани. Посочва, че липсвали законови норми, които да разграничават по правна същност и последици сключена съдебна спогодба със съдебно решение по същия казус. Съдебната спогодба не се различавала от последиците на съдебното решение и разпоредбата на чл. 349, ал.6 от ГПК била приложима. Позовава се на разпоредбата на чл.234, ал.3 от ГПК относно приравняване значението на спогодбата на влязло в сила решение.
В законоустановения срок насрещната страна – Х. В. М. чрез адв. Е. П., е депозирала становище по частната жалба, като я оспорва като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че към момента вече е образувано изпълнително производство и предстои насрочване на публична продан, каквото е 1 желанието на Д. Г.. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
С влязло в сила съдебно решение №1010/19.12.2022г. по гр. д. №4001/2022г. на Сливенски районен съд е допусната съдебна делба между Д. М. Г. и Х. В. М. по отношение на поземлен имот с идентификатор №***, с площ 280кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда – апартамент с идентификатор №*** със застроена площ от 170,85кв.м. и прилежаща част – мазе №2 от 12,25кв.м. и 37,97% от общите части на сградата и гараж, разположен в ПИ с идентификатор №***, със застроена площ от 35кв.м., с административен адрес на имота: гр. Сливен, ********* при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
С протоколно определение от проведено на 03.05.2023г. открито съдебно заседание по гр.д. №4001/2022г. на СлРС е одобрена от съда съдебна спогодба между двете страни, по силата на която в дял на Д. М. Г. са поставени и тя става техен едноличен собственик недвижимите имоти, допуснати до делбата, а за уравнение на дела на Х. В. М., Д. М. Г. е следвало да му заплати на сумата от 108750лв. в срок до 02.10.2023г. Страните се съгласили, че така се прекратява съсобствеността върху недвижимите имоти, като за в бъдеще няма да имат претенции за друго уравняване на дяловете.
На 20.10.2023г. Х. В. М. е подал молба до СлРС, с която посочва, че уравнението на дела му не е заплатено и моли имота да бъде изнесен на публична продан.
С Разпореждане от 23.10.2023г. по гр.д. №4001/2022г. СлРС отхвърля искането като неоснователно, като приема неприложимост на разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК.
По искане на Х. В. М. СлРС на 28.11.2023г. е издал изпълнителен лист за сумата от 108750,00лв.
На 02.01.2024г. поделото е поддадена молба от Д. М. Г. чрез адв. Н. за обезсилване на съдебната спогодба, на основание чл.349, ал.6 от ГПК, защото не успяла да изплати сумата по спогодбата.
С обжалваното Определение №87/09.01.2024г. по гр.д. №400182022г. СлРС е отхвърлил искането, поради неприложимост на разпоредбата на чл.349, ал.6 от ГПК в производство, приключило със съдебна спогодба. В определението съдът не е указал възможността за обжалване и срока за това.
Определението е връчено на Д. М. Г. чрез пълномощника адв. Н. на 2
11.01.2024г.
Н а 22.01.2024г . Д. М. Г. е подала частна жалба против определението от 09.01.2024г.
Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. По отношение на срока, тъй като нито в определението, нито в съобщението, с което определението е връчено на Г., е указан срока за обжалване, то макар и подадена след едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, въззивният съд я приема за подадена в срок и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При неподеляем недвижим имот съделителите имат правна възможност да се споразумеят, като поставят имота в дял на някой от съделителите, както са и направили страните по делото. Доколкото спогодбата има характер на договор и в производството по съдебна делба, съделителите определят начина на заплащане и разпоредбата на чл.
349, ал.6 от ГПК е неприложима. Съгласно чл. 234, ал.3 от ГПК, съдебната спогодба има значение на влязло в сила съдебно решение, тъй като има сила на пресъдено нещо и препятства възможността разрешените с него въпроси да бъдат преразглеждани и пререшавани, но за нея не може да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 349, ал.6 от ГПК в частта относно обезсилване по право на решението за възлагане на имота при неплащане на паричното уравнение. Този извод се налага именно от обстоятелството, че спогодбата има договорен характер. Поради това, не може да се иска обезсилване на спогодбата поради неплащане на паричното уравнение, респ. тя да се счита обезсилена по право. Именно защото има характер на договор, ако съделителят не изплати в уговорения срок сумите за уравнение на дяловете, другият изправен съделител може да иска разваляне на спогодбата по реда на ЗЗД. Съдебната спогодба може да бъде развалена само по исков ред, на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, но не и обезсилена по право или със съдебен акт в делбеното призводство, тъй като е договор между страните. Само по реда, предвиден в ЗЗД, може да се иска развалянето на съдебната спогодба поради неизпълнение.
Освен това, следва да се посочи, че възлагателното решение по чл.349 от ГПК /естествено ако са налице предпоставките по ал.1 или ал.2 на разпоредбата/ има отлагателен ефект. Основание за придобиване правото на собственост е изплащането на сумата и то в законоустановения срок, в противен случай вещно-.прехвърлителния ефект на решението за възлагане не настъпва. При съдебната спогодба в случая, от момента на постигане на съгласието между страните /спогодбата е договор/, обективирано в полагане на подпис под спогодителния протокол и постановеното одобрение от съда, настъпва конститутивния й ефект, тя поражда уговорените вещноправни и облигационни /по отношение заплащане на уравнението/ последици.
Уговорки, отлагащи вещно-правния ефект на спогодбата страните не са включили в 3 настоящата спогодба. Поради това, наред с факта, че е договор и изложените по-горе съображения, нейното обезсилване не настъпва по право с неплащане на цената, а поражда възможността за принудително реализиране на неизпълненото облигационно задължение, поето с нея. Поради това направеното от жалбоподателката Г. искане е изцяло неоснователно.
С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед неоснователността на частната жалба, частната жалбоподателка следва да заплати на насрещната страна сторените от нея разноски в настоящото производство в доказания размер от 1000лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Д. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ********* ** чрез адв. П. Н. против Определение №87/09.01.2024г. по гр.д. №4001/2022г. по описа на Сливенски районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д. М. Г. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ********* ** да заплати на Х. В. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Сливен, ********* чрез адв. Е.
П. сумата от 1000лв., представляваща направени по дело разноски.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС на Р. България в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4