Решение № 2648 от 30.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2648 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20263110100582 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

143 СК и чл.149 СК от П. С. Д. в качеството на майка и законен представител на детето Р. С. С. срещу С. Р. С. за осъждане на ответника да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер от 250 евро, считано от датата на предявяване на иска 26.01.2026г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката и издръжка за минал период- една година назад, считано от 26.01.2025г. до датата на предявяване на иска 25.01.2026г. в общ размер на 3067.80 евро, ведно със законната лихва до датата на изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето Р. р.***г., като не живеят заедно отдавна. Малко след раждане майката се е върнала в дома на баба си и дядо си по бащина линия, като за детето се грижи единствено тя, а бащата не е проявявал интерес и не посещава дъщеря си. Детето не познава баща си, тъй като той не контактува с него. Ищцата сочи, че не работи, тъй като се грижи за детето, като получава от държавата единствено месечна помощ в размер на 25 евро. Не разполага със странични доходи и разчита изцяло на помощта на баба си и дядо си, от които се налага да взема пари на заем, без да може да ги върне, за да осигурява средства за издръжка на детето и за себе си. Бащата не предоставя никакви средства за детето от самото й 1 раждане, а майката не е в състояние да се грижи за нея и да я издържа без абсолютно никакви средства.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК оспорва основателността на иска относно високия размер на издръжка, който се иска.

Сочи, че работи на 4 часов работен ден и то сезонно. От 1 януари 2026г. минималната месечна издръжка за дете в България е в размер на 303,25лв. /155.05 евро/. Тази сума представлява 1/4 (25%) от новата минимална работна заплата, която става 1 213 лв. Това е задължителният минимум, който родител без родителски права трябва да заплаща, покриващ основни нужди като храна, облекло и образование. Исканата от ищцата издръжка е неоснователно висока, визирайки възрастта и нуждите на детето, както и податните му възможности.

Моли, да се постановите решение, съгласно което да заплаща издръжка в размер на 156 евро месечно до 10-то число на текущия месец. С оглед искането за издръжка в минало време, същият да бъде оставен без уважение, тъй като ще докаже, че е носил пари и подаръци на детето, които ищцата е приемала, но не му е позволявала да прекарва време с него, поради страх от намеса и конфликти на мъжа, с когото понастоящем живее.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

Видно от приложеното по дело Удостоверение за раждане, издадено на 30.07.2024г. от Община Добрич е, че родители на детето Р. С.

С. са страните по делото.

Съгласно постъпилата информация от ТД на НАП-Варна С. С. е в трудово правоотношение с „Аб инвест груп“ към 03.04.2026г. от представения трудов договор от 04.03.2026г. на ответника се установява, че същият получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 621 евро за длъжността Кофражист.

Съгласно постъпилата информация от ТД на НАП-Варна няма данни за получени и изплатени доходи за периода 01.01.2025г. за П. Д..

Съгласно постъпилата информация от КАТ П. Д. не разполага с МПС.

Съгласно постъпилата информация от КАТ С. С. е собственик на л.а.

Фолксваген Венто с рег.№ ТХ 8767 АР, придобит на 14.09.2023г.

Представено е медицинско заключение от Очна клиника Света Петка за извършен преглед на детето Р. С., при който е изписана оптична корекция като съгласно представения касов бон от 23.12.2025г. е заплатена сумата от 41.93 евро за преглед и изследвания.

2

Ответникът е представил разписки за извършени преводи на парични суми на П. С. чрез Изипей от 07.11.2024г. за сумата от 500 лева на 07.11.2024г.;

300 евро на 23.11.2024г. и 200 евро на 01.12.2024г.

Свидетелката Славяна М. С. / майка на ищцата/ излага, че дъщеря й заедно с детето отишли да живеят при бабата на ищцата преди около година.

Преди това С. бил давал издръжка на детето в периода, в който бил в Германия около три пъти. П. не работела и получавала пари от нея, от свекървата на свидетелката и от баба си. Тя нямала средства, получава детски около 25 евро.

Р. боледувала много, имала и алергии. Разходите по лечението й се поемали от свидетелката. Наложило се да й сложат очила, за което свидетелката и бабата на ищцата дали парите. За прегледа платила свидетелката.

Свидетелката П. В. С. / баба на ищцата/ излага, че П. заедно с детето живеят при нея в едно домакинство, когато детето било на 20 дни. С. идвал два три пъти и дал по 20 - 30 лева, един път 100 евро и дрешки. П. не работела, защото гледала детето и получавала 25 евро детски. Не получавала пари. Издържали я, пари давали и майката на П. и другата прабаба на детето.

Детето било постоянно по болници, не било добре, не се родило здраво.

Повечето лекарства ги купувала майката на П.. С. не бил идвал да вижда детето. Разказва за отношенията на П., С. и неговите родители.

Свидетелят К. Г. И./ баща на ответника/ излага, че П. и С. се разделили през месец август миналата година, когато детето било на 25 дена. Двамата се скарали и оттогава свидетелят не я бил виждал, имали забрана да нямат допир до П. и детето на 200 метра. Сочи, че С. постоянно пращал средства, всяка седмица отивал и носел пари, подаръци, дрехи, пари, които пращали след забраната, но те вземали дрехите и ги хвърляли в контейнера. Жената на свидетеля изпратила пари 50 лева за детето по нейна колежка, която била от тяхното село, но те П. връщала парите и казвала, че не й трябват мръсни пари.

С. пращал пет-шест месеца по два пъти в месеца пари по Изипей. За рождения ден на детето подарил златни обеци и дрехи, но дрехите П. хвърлила в контейнера. Това го видели хора от селото, които им разказали и тя лично казала на сина му. С. ходил да вижда детето, носел му храна. Знае, че Р. боледувала от гърло и била в Майчин дом.Тогава С. бил в Германия и пратил пари. Не минали 20 дена и С. казал, че пак ще прати пари, защото Р. е болна.

Пращал постоянно пари. Пращал преди лекуването, след лекуването пак. За 3

Димитровден пак пратил пари, два пъти в месеца. Всеки месец пращал по 200350 евро, когато бил в Германия и можел. От рождения ден на детето не бил давал пари.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

При определяне размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи от правилото на чл. 142 от СК, поставящо зависимост между нуждите на децата и възможностите на родителя, дължащ издръжка. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, здравословното им състояние и всички обстоятелства, които са от значение за случая.

Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява, че родителите на Р. С. се разделят, когато детето е било на 20-25 дни от раждането си, като фактическите и непосредствените грижи за отглеждането й са поети от нейната майката П. Д., която живее в едно домакинство заедно с баба си и дядо си.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК се установява на минимална такава в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната. ПМС № 243/13.11.2025г. определя за минимална работна заплата сумата от 620.20 евро, съобразно което минималната издръжка към датата на постановяване на решението възлиза в размер от 155.05 евро.

По делото е установено, че бащата е в трудоспособна възраст, не са налице данни за влошено здравословно състояние, което да му пречи да работи и съответно да реализира доходи. От представения трудов договор на ответника се установява, че същият е реализира месечен доход от трудова дейност в брутен размер от 620 евро.

Същевременно се установява, че детето боледува често, за което се налагат разходи по лечение и медикаменти, както е установен и здравословен проблем със зрението, което се налага да бъде коригирано. Майката отглежда детето и не работи, получава 25 евро месечна надбавка за дете, не притежава имущество, разчита изцяло на издръжката на своите роднини.

С оглед горната фактическа обстоновка съдът приема, че издръжката, която би покрила ежемесечните нужди на детето според неговата възраст и потребности, както и разходите от постоянен характер, към датата на подаване на исковата молба възлиза в размер от общо 250 евро. При определяне на 4 този размер съдът взема предвид възрастта на детето, потребностите му за обичайните разходи за облекло, храна, отопление, разходи за лечение.

Издръжката следва да бъде разпределена между двамата родителите, като се отчетат грижите на майката по отглеждането и възпитанието на детето и към настоящия момент липсата на реализирани от същата доходи. Съобразявайки всичко изложено, както и размера на доходите на бащата съдът намира, че бащата следва да заплаща сумата от 200 евро месечно, като искът следва да се уважи в този размер и отхвърли за разликата до 250 евро.

По отношение на иска с правно основание чл.149 СК.

Съобразно разпоредбата на чл.149 СК издръжка за минал период може да се търси най-много за една година назад от завеждане на иска. Ищцата претендира присъждането на издръжка за минал период, считано 25.01.2025г. до датата на иска - 3067.80 евро за целия период.

От доказателствата се установява, че за процесния период бащата не е участвал пряко в отглеждането на детето. Същият твърди, че след раздялата с майката на детето е изпращал пари чрез Изипей като пази само три от разписките за това.

Ангажирани са гласни доказателства от ответника като разпитания свидетел – негов баща сочи, че ответникът е изпращал постоянно пари, докато е бил в Германия по 250- 300 евро и когато детето имало нужда от лечение и след рождения ден на детето, който е бил на 26.07.2025г. не е давал пари. Сигурни данни от приетите по делото разписки от Изипей се извеждат за предоставяне на издръжка през месец декември 2024г. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Иванов за последващия период от месец януари 2025г. до рождения ден на детето като ги преценява с оглед възможната тяхна заинтересованост по реда на чл.172 ГПК при липса дори и на индиции ответникът да е предоставял издръжка в този период и предвид показанията на майката и бабата на ищцата, които са поели изцяло издръжката на детето. В тази връзка без значение е факта дали бабата и дядото на детето са изпращали пари за детето – 50 лева чрез колежка на жената на свидетеля и дали са купували дрехи и подаръци, доколкото по този начин задължението за изплащане на издръжка от бащата не се погасява.

Размерът на дължимата месечна издръжка за периода от една година назад съдът определя в размер на 200 евро или е дължима сума в общ размер 2400 евро, като искът следва да се отхвърли за разликата до 3067.80 евро.

По разноските :

В полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ съобразно уважената част от исковете – 200 евро , на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.

5

Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса, определена съобразно вр.чл. 69,ал.1,т.7 ГПК, възлизаща в размер на 384 евро.

Воден от горното съдът :

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН: ********** с адрес с.Стожер, общ. Добрич, обл.Добрич, *** да заплаща месечна издръжка в полза на детето Р. С. С., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител П. С. Д., ЕГН:

********** с адрес с.Изворско, общ.Аксаково, обл.Варна в размер на 200 /двеста/ евро, считано от 26.01.2026г. – датата на предявяване на иска, с падеж до десето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на основание чл.143 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 200 евро до 250 евро.