Решение № 707 от 15.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Алина К. Т.а в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602161 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалби на защитниците на подсъдимите Д. К., Г. К., Ж. К., А.

К. и Д. К. срещу присъда от 14.04.2025 г. по нохд № 13742/2018 г. на СРС, НО, 110 състав, с която: подсъдимият Д. С. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 12, пр. 1, вр. чл.129, ал. 2 вр. ал.1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като не му е наложено наказание, поради изтекла давност съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 2, вр. ал.

1, т.4 от НК подсъдимият Г. С. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

С присъдата подсъдимият Г. С. К. е признат за виновен и за извършено 1 престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“.

С присъдата съдът е определил на Г. С. К. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по настоящото производство, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

С присъдата подсъдимият Ж. С. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т. 4, пр. 3, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.

С присъдата подсъдимият Ж. С. К. е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК му е наложено наказание „Пробация“.

С присъдата съдът е определил на Ж. С. К. едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по настоящото производство, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. подсъдимият А. С. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 12, пр.1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 от НК и е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. подсъдимият Д. Д. К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал.

2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като не му е наложено наказание, поради изтекла давност съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НК.

С присъдата подсъдимите са осъдени на основание чл.189, ал. 3 от НПК да заплатят разноските по делото.

В жалбите на защитниците се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани на основание чл. 304 от НПК по повдигнатите им обвинения. След запознаване с мотивите към атакуваната присъда, са постъпили и допълнения към жалбите, в които се излагат подробни съображения в подкрепа на искането за отмяна на първоинстанционната присъда.

2

В съдебното заседание служебният защитник на подсъдимия Д. К. – адв. П., оспорва първоинстанционната присъда като незаконосъобразна и необоснована.

Поддържа, че е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като подсъдимият е признат за виновен, въпреки че наказателното преследване срещу него е погА.о по давност, поради което наказателното производство е следвало да бъде прекратено. Наред с това оспорва като необосновани и неправилни изводите на районния съд относно съпричастността на подсъдимия към вменените му деяния.

Служебният защитник на подсъдимите А., Ж. и Г. К.и – адв. И., оспорва обжалваната присъда като неправилна. Поддържа, че обвинението срещу тримата подсъдими не е доказано по несъмнен начин, тъй като в инкриминираните събития са участвали множество лица и не е установен индивидуалният принос на всеки от подсъдимите към вменените им деяния. Оспорва кредитираните от районния съд свидетелски показания като противоречиви, неясни и неподкрепени от други доказателствени източници. Изтъква, че СРС не е обсъдил редица относими обстоятелства, сред които обидното поведение на пострадалите спрямо подсъдимите, пороците при разпознаването на последните, както и състоянието на подсъдимия Г. К. и на неговия автомобил при пристигането на органите на реда на мястото на инцидента. Поддържа също, че деянието, за което на Г. К. е повдигнато обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК, е несъставомерно. В заключение моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимите.

Защитникът на подс. Д. К. – адв. К., прави възражение за изтекла давност за наказателно преследване на неговия подзащитен.

В правото си на лична защита подсъдимите А. К., Г. К. и Ж. К. поддържат казаното от защитника им. Подсъдимите Д. К. и Д. К. заявяват, че желаят да се ползват от давността и молят наказателните производства срещу тях да бъдат прекратени.

В пледоарията си представителят на СГП сочи, че доказателствата по делото по категоричен начин доказват съпричастността и вината на подсъдимите към повдигнатите им обвинения. Пледира, че абсолютната давност спрямо подсъдимите Д.

К. и Д. К. е изтекла, поради което наказателното производство по отношение на тях следва да бъде прекратено.

В правото си на последна дума подсъдимите А. К., Г. К. и Ж. К. молят да бъдат оправдани. Подсъдимите Д. К. и Д. К. искат наказателното производство спрямо тях да бъде прекратено поради изтекла давност.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбите и допълненията към тях‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

3

На първо място въззивният съд следва да се произнесе по възраженията на защитниците на подсъдимите Д. К. и Д. К. относно неправилното приложение на правилата за давността от първоинстанционния съд, доколкото същите обуславят развитието на наказателното производство спрямо тях. Настоящият въззивен състав намира възраженията за основателни по следните причини:

Районният съд неправилно е оставил без уважение искането за прекратяване на наказателното производство спрямо двамата подсъдими поради изтекла давност, приемайки, че този въпрос следва да бъде разрешен едва с крайния съдебен акт, след произнасяне по вината и съобразяване на правилата за замяна на наказанията на непълнолетните. Този подход смесва определянето на приложимия давностен срок с индивидуализацията на наказанието и води до неправилно приложение както на материалния, така и на процесуалния закон.

Към момента на извършване на вменените им деяния подсъдимите Д. К. и Д.

К. са били непълнолетни - съответно на седемнадесет и шестнадесет години. При определяне на давностния срок това обстоятелство задължително следва да бъде съобразено по силата на чл. 80, ал. 2 от НК, който изрично предвижда давностните срокове за престъпления, извършени от непълнолетни, да се определят след съобразяване на замяната на наказанията по чл. 63 от НК. Следователно тази замяна има значение още при преценката дали наказателното преследване е допустимо и не е обусловена от предварително признаване на подсъдимите за виновни.

В случая след приложението на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК относимото към повдигнатите на двамата подсъдими обвинения наказание е лишаване от свобода до три години. Съответният давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК е пет години, а абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК - седем години и шест месеца.

Инкриминираните деяния са извършени на 13.06.2015 г., поради което давностният срок е изтекъл на 13.12.2022 г., т.е. още преди произнасянето на районния съд по искането за прекратяване.

При изтекла давност производството може да продължи само по искане на подсъдимия съгласно чл. 24, ал. 2 от НПК, след разясняване на това негово право, като в тази хипотеза съдът се произнася с присъда по реда на чл. 289, ал. 2 от НПК. В случая подсъдимите Д. К. и Д. К. изрично са заявили, че желаят да се ползват от давността и производството спрямо тях да бъде прекратено.

Ето защо районният съд е бил длъжен да прекрати наказателното производство още при разглеждане на направеното искане. Отлагането на произнасянето до постановяване на присъдата е довело до постановяване на осъдителен съдебен акт при погА.а по давност наказателна отговорност.

Поради изложеното обжалваната присъда следва да бъде отменена в частта относно признаването на подсъдимите Д. К. и Д. К. за виновни по повдигнатите им 4 обвинения, а наказателното производство спрямо тях - прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във връзка с чл. 81, ал. 3, чл. 80, ал. 1, т. 4 и ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Подсъдимите Ж. К., А. К. и Г. К. са били пълнолетни към момента на извършване на инкриминираните деяния. За повдигнатото им обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК е петнадесет години. Същият срок е приложим и за обвиненията по чл. 325, ал. 2 и чл. 216 от НК. С оглед датите на инкриминираните деяния абсолютната давност не е изтекла към момента на въззивното произнасяне, поради което не е налице основание за прекратяване на наказателното производство поради изтичането . Ето защо въззивният съд следва да извърши цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда в частта относно тези подсъдими.

Въз основа на собствен анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:

Подс. А. С. К., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. София, с постоянен адрес гр. София, кв. „Бенковски“, бул. „********, българин, български гражданин, основно образование, неженен, безработен, неосъждан към дата на инкриминираните събития.

Подс. Ж. С. К., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. София, с постоянен адрес гр. София, кв. „Бенковски“, бул. „********, българин, български гражданин, основно образование, неженен, безработен, осъждан.

Подс. Г. С. К., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. София, с постоянен адрес гр. София, кв. „Бенковски“, бул. „********, българин, български гражданин, основно образование, неженен, безработен, неосъждан към дата на инкриминираните събития.

На 13.06.2015 г., около 18:30 часа, свидетелите Н.П., К.Л., С.М., В. Р., Р.Р., Е.С., С.М., И.К. и С.Б. се намирали в парка в кв. „Орландовци“, гр. София, където играели с топка. По това време в парка имало множество посетители.

Откъм футболните игрища „Орландо Спорт“ към входа на парка се приближил лек автомобил, движещ се с висока скорост. Преди да спре, водачът преднамерено привел автомобила в поднасяне чрез рязко завИ.е. От него слезли няколко младежи, сред които подсъдимите А. К., Д. К. и Д. К.. Те оставили вратите отворени и пуснали силна музика, която смущавала посетителите на парка. По този повод св. Н.П. отправил груба забележка към младежите да спрат или намалят музиката. Последвал словесен спор, който прераснал във физически сблъсък. Пристигналите с автомобила 5 младежи нанесли на П. удари с юмруци и ритници, при което последният паднал на земята, но ударите продължили. Част от младежите от неговата компания се намесили, за да преустановят побоя, при което се стигнало до взаимна размяна на удари. След прекратяването на сблъсъка подсъдимите А. К., Д. К. и Д. К. напуснали мястото с автомобила на А. К..