Решение № 383 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330108463 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба от Д. П. по реда на чл.422 ГПК срещу ответниците "Бебо Груп" ЕООД и Ю. Б., с която се иска установяване, че ответниците солидарно му дължат сумата от 9 000 лв. по запис на заповед от 08.12.2021г. Ищецът твърди, че записът на заповед е издаден от „Бебо Груп“, а физическото лице има качеството авалист по записа на заповед. В исковата молба се сочи, че ищецът се познавал с Ю. Б., който бил управител на „Бебо Груп“ и същият на 08.12.2021 г. му поискал 9 хиляди лева, като имали уговорка, че сумата ще бъде много бързо върната. Казал, че парите му трябват, за да купи стока от Турция, която бързо ще препродаде и ще върне сумата. Сумата била предоставена в заем за плащане на капаро по тези стоки.

При предаване на сумата съставили запис на заповед, като ответникът Ю. Б. подписал декларация, че знае български език и разбира съдържанието на подписаното. Ищецът твърди, че ответникът Ю. Б. владее български език, тъй като от години пребивава в България. Парите така и не били върнати, поради което на 04.01.2022 г. записът на заповед бил предявен, но не последвало плащане. Последвали разговори, в които ответникът Ю. Б. не оспорвал, че дължи сумата, но казвал, че в момента няма пари и не може да я върне.

Поради изложеното ищецът се снабдил със заповед по чл. 417 ГПК. Моли от съда да признае дължимостта на сумата от 9000 лв. спрямо двамата ответници по записа на заповед при условията на солидарност, ведно със законната лихва от подаване на заявлението.

Ответниците подават отговор на исковата молба в срок, заедно с насрещна искова молба, с която искат съда да прогласи за нищожен записа на заповед поради липса на съгласие и при евентуалност, ако не уважи това искане, да унищожи записа на заповед поради измама. Твърденията в отговора 1 и в насрещните искове са идентични. Оспорва се твърдението сумата от 9000 лв. да е предадена в заем, като се сочи, че записът на заповед не може да послужи като доказателство за предаване на сумата. Твърди се, че Ю. Б. не е разбирал текста на предоставените му за подпис документи, като ищецът му предоставил на 10.02.2022 г. да подпише жалба до полицията в Стамболийски по повод неуредени търговски отношения с трето лице (относно развалени лимони), като му представил много документи с твърдение, че са изготвени от адвокат. Тъй като Ю. Б. не разбирал значението на тези текстове, му се доверил, че подписва жалба, а се оказало, че подписва запис на заповед и декларация. Твърди се, че на посочените дати не е бил нито в гр. Пазарджик, нито в гр. Пловдив, където са издадени документите. Във връзка с това заблуждение ответникът подал жалба до РП – Пловдив. Оспорва се датата и мястото на издаване на записа на заповед, на неговото предявяване, както и на декларацията за владеене на български език. Твърди се, че поради изложеното записът на заповед е нищожен поради липса на съгласие, при евентуалност унищожаем поради измама. Идентични са твърденията на ответника „Бебо Груп“. И двамата ответници молят за отхвърляне на иска и да се установи със сила на присъдено нещо твърдяната нищожност на записа, евентуално записът да бъде унищожен.

Ищецът подава отговор по насрещните искове, с който оспорва насрещните претенции и възразява за недопустимост на евентуалния иск, подаден от "Бебо груп" ЕООД. Твърди се, че измамата включва психологически и материален компонент и възникването на погрешна представа е възможно само за физическо, но не и за юридическо лице. Твърди, че Ю. Б. живее от десетилетие в България, владее български език говоримо и писмено. Съпругата му е българка, има тук семейство, регистрирал е дружество, като всички документи, свързани с него, са на български език.

Сочи, че видно от приложен спесимен, заверен от нотариус, е констатирано, че е постоянно пребиваващ в Република България, респективно владее писмено и говоримо български език. Ищецът възразява, че ответникът към м. декември 2021 г. вече твърди, че не владее езика. Ю. Б. имал документ за постоянно пребиваване от 2011 г., което също изисквало владеене на български език.

Сочи, че в Търговския регистър ответникът е декларирал, че владее български език. Сочи също, че разполага с непотвърдена информация, че Ю. Б. е завършил образование в България. Сочи, че цифрите в документа са били разбираеми за ответника, както и че първоначалният ответник не твърди, че не дължи сумата, а че не се е задължил да я върне. По отношение твърдението за жалба в РУ Стамболийски се твърди от ищеца, че такива документи са подадени, но са подписани и изхождат от самия ответник и в тази връзка ищецът не е подготвял никакви документи. Възразява, че не се сочи в кой град е бил ответникът, след като не е бил нито в Пловдив, нито в Пазарджик.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са главни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.

535, вр. с чл.483, вр. с чл.537 ТЗ, както и насрещни искове с правно основание 2 чл. 26, ал. 2, пр. 2 и чл. 29 ЗЗД.

За основателността на главните искове следва да са настъпили следните юридически факти: от ответниците в полза на ищеца да е издаден валиден запис на заповед, по силата на който същите се задължили да му платят сумата от 9000 лева солидарно, във връзка с договор за заем, предоставен от ищеца в полза на Ю. Б. за закупуване на стока по повод търговската дейност на дружеството „Бебо Груп“ ЕООД.

За основателността на насрещните искове за нищожност следва да са настъпили следните юридически факти: записът на заповед да е съставен при липса на съгласие от страна на дружеството и на авалиста, тъй като Ю. Б. е положил подписа си в лично качество и като представител на „Бебо Груп“ ЕООД под внушението, че подписва жалба до полицията, а не - запис на заповед.

По евентуалните искове за унищожаемост на записа на заповед поради измама следва да се установи основанието за унищожаемост – измама, вследствие на която е подписан записът на заповед – а именно горепосочените факти за заблуждението на Ю. Б..

Установява се от представения запис на заповед, че на 08.12.2021г. Ю. Б. като представител на „Бебо Груп“ ЕООД и лично като авалист подписал запис на заповед, с което задължил дружеството и себе си солидарно да заплатят на ищеца Д. П. сумата от 9000 лв. Падежът на записа бил уговорен по следния начин:“ неотменимо и безусловно се задължавам на предявяване в срок до 04.03.2022г. /четвърти март две хиляди двадесет и втора година / да платя по този запис на заповед…“

От така уговорения падеж не става ясно дали страните са уговорили падеж на предявяване или падеж на определен ден – 04.03.2022г. Съгласно чл.537, вр. с чл.486, ал.1 от ТЗ падежът на записа може да бъде или на предявяване, или на определен ден. На основание чл.486, ал.2 от ТЗ запис на заповед, издаден с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожен. Уговарянето на два различни падежа води до определяне падежа по начин, различен от посочения в чл.486, ал.1 от ТЗ. В същото време води до последователни падежи – от една страна, записът е предявен на 04.01.2022г., съгласно представените от ищеца писмени доказателства, от друга страна, в записа е посочено, че следва да се плати до 04.03.2022г., който падеж следва датата 04.01.2022г.

Начинът на уговаряне на падежа не би могъл да се тълкува като основан на нормата на чл.487, ал.1, изр. 3 от ТЗ, а именно – издателят да е определил срок до 04.03.2022г. за предявяване на записа. В този случай в записа на заповед следва да има ясен израз, който недвусмислено да сочи на приложение на чл.487, ал.1, изр. 3 от ТЗ. Например, ясно да се посочи с цяло изречение, че записът следва да се предяви за плащане най-късно до 04.03.2022г. или равнозначен израз. Формалният и абстрактен характер на ценната книга не допуска израз като процесния: „на предявяване в срок до 04.03.2022г. да платя“, който оставя съмнение за волята на страните – дали уговарят срок за предявяване, падеж на предявяване или падеж – на определен 3 ден – 04.03.2022г.

Ето защо, на основание чл.486, ал.2, вр. с чл.537 ТЗ, записът на заповед е нищожен.

Ищецът не успя да докаже, че в негова полза е издаден валиден запис на заповед, което обстоятелство беше разпределено в негова тежест.

Отделно от изложеното, съдът намира, че се установи и възражението на ответниците за нищожност на записа на заповед поради липса на съгласие, предявено и като насрещен иск.

Установява се от извършена и приложена по делото справка, че между страните се водят още две дела с предмет запис на заповед: ГД № 8003/2023 г. с исковата претенция от 9000 лв. и № ГД 8848/2023 г. с исковата претенция от 5000 лв. Както съдът посочи по исканията на страните, документите по тези две дела са служебно известни на съда и от тях се установява, че ищецът претендира от ответниците по ГД № 8003/2023 г. сумата от 9 000 лв. по запис на заповед от 15.12.2021г., с място на издаване: гр. Пловдив, ж.к. "Тракия" № 186, вх.Д, ет.6, ап.21. Към записа е приложена декларация от Ю. Б., че е запознат и е наясно със съдържанието на записа на заповед, подписана на същата дата в гр. Пазарджик. По № ГД 8848/2023 г., ищецът претендира от ответниците сумата от 5000 лв. по запис на заповед от 21.12.2021г., с място на издаване: гр. Пловдив, ж.к. "Тракия" № 186, вх.Д, ет.6, ап.21. Към записа е приложена декларация от Ю. Б., че е запознат и е наясно със съдържанието на записа на заповед, подписана на същата дата в гр. Пазарджик. По същия начин е издаден и записът на заповед от 08.12.2021г. по настоящото дело с място на издаване в гр. Пловдив, а място на подписване на декларация с идентично съдържание от Ю. Б. – гр. Пазарджик.

В тази връзка по делото беше разпитан св. К.Т., който беше допуснат по факта дали Ю. Б. е бил в гр. Пловдив на 08.12.2021г. Свидетелят заяви, че на 08.12.2021г. присъствал на предаването на сумата от 9000 лв. от Д. П. на Ю.

Б., като последният подписал два документа - запис на заповед и декларация.

Показанията на свидетеля са недопустими по факта на предаване на сума от 9000 лв. в заем, тъй като е налице ограничение за свидетелски показания за доказване на договори на стойност над 5000 лв., поради което показанията, освен че са различни от тези, за които е допуснат свидетелят, не следва да се ценят в тази част като недопустими.

Съдът обаче счита, че показанията на св. Т. са и недостоверни. На първо място, същият посочи, че документите, които подписал Б., били изготвени и разпечатани предваритено в гр. Пазарджик, но били подписани в гр. Пловдив, тъй като Б. не дошъл на уреченото място. На въпрос на адв. К., дали документите са били коригирани с новото място, на което ще се предават парите, свидетелят отговаря, че в документите пишело, че ще се предават парите в Пазарджик, но били предадени в Пловдив. Тези показания са несъответни на писмените доказателства, доколкото в записа на заповед не е останало мястото на изготвяне на документите – гр. Пазарджик, а мястото е поправено на гр. Пловдив, където се твърди сумата по записа да е била предадена като заем. Последното не отговаря на показанията на свидетеля, 4 който уж присъствал на разпечатването на документите в гр. Пазарджик, че мястото не било поправено на гр. Пловдив. Освен това се повдига и един въпрос. Ако документите първоначално са изготвени с място на подписване гр. Пазарджик, а след това, мотивиран от закъснението на Б., Д. П. е сменил мястото на издаване с гр. Пловдив (видно от записа на заповед), защо не е сторил това и за изготвената декларация, която е подготвил заедно със записа.

Още по-нелогично е друго, че документите са изготвени така и на трите дати, на които се твърди Ю. Б. да е подписал запис на заповед и декларация и на които присъствал и св. Т.. Това означава, че на 08.12, на 15.12 и на 21.12, 2021г. всички декларации са с място на подписване гр. Пазарджик, а всички записи на заповед - с място на издаване в гр. Пловдив. Ако показанията на свидетеля обясняват разминаването в документите от 08.12.2021г., те не могат да обяснят идентичното разминаване в изготвените на 15 и 21 декември, 2021г. документи. Иначе, би се стигнало до абсурдния извод, че и на трите дати Д. П. е изготвил документите в гр. Пазарджик, но и трите пъти Б. е закъснял и се наложило да се предадат сумите по записите в гр. Пловдив, но и трите пъти Д.