Определение № 17562 от 19.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17562 гр. София, 19.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506327 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№102020/21.03.2025г., подадена от Т. И. Т., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Д.П., с надлежно учредена представителна власт, срещу определение №10906 от закрито съдебно заседание на 06.03.2025г., постановено по гр.дело №57614/2024г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 86-ти състав, с което е прекратено производството по делото поради неподсъдност на спора пред СРС и на основание чл.127, ал.2 СК е изпратено делото по подсъдност на Районен съд - град Пловдив.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния закон. Твърди се, че в случая съдът неправилно е приел, че малолетното дете – П.Т. Т., по отношение на което между страните е налице спор за упражняване на родителски права, каквито искове с правно основание чл.127, ал.2 СК са предявили и двамата родители, живее със своята майка – К.П.Т. и има настоящ адрес в село Бойково, община Родопи, обл.Пловдив, поради което с оглед специалната подсъдност, предвидена в чл.127, ал.2 СК и за която съдът следи служебно, предявените искове не са подсъдни на Районен съд – гр.София, а същите следва да бъдат разгледани от Районен съд - град Пловдив, който се явява местно компетентният съд да разреши спора между страните относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете – П.Т. Т.. Поддържа се, че първостепенният съд не се е съобразил с трайно установената съдебна практика на ВКС по делата за родителски права и лични контакти с децата, която приема, че за настоящ адрес на детето се приема адреса на неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете.

В конкретния случай към датата на подаване на исковите молби от страните в съда – 30.09.2024г., адресът на двете страни, както и на детето е бил в град София. При това положение се поддържа, че предявените от страните искове, които са присъединени да 1 се разгледат в едно общо производство, са подсъдни на Районен съд – гр.София. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Пред СРС е образувано гр.дело №57614/2024г. по описа на ІІІ Г.О., 86-ти състав по искова молба вх.№305843/30.09.2024г., подадена от К.П.Т., с ЕГН **********, с която са предявени срещу Т. И. Т., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете – П.Т. Т., с ЕГН **********, за определяне на режим на лични контакти на бащата с детето, както и за заплащане от бащата на издръжка на малолетното дете.

Пред СРС е образувано гр.дело №57709/2024г. по описа на ІІІ Г.О., 86-ти състав по искова молба вх.№306026/30.09.2024г., подадена от Т. И. Т., с ЕГН **********, с която са предявени срещу К.П.Т., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете – П.Т. Т., с ЕГН **********, за определяне на режим на лични контакти на майката с детето, както и за заплащане от майката на издръжка на малолетното дете.

По гр.дело №57614/2024г. по описа на ІІІ Г.О., 86-ти състав е постановено определение №52329/30.12.2024г., с което на основание чл.213 ГПК е присъединено гр.дело №57709/2024г. по описа на ІІІ Г.О., 86-ти състав към гр.дело №57614/2024г. по описа на ІІІ Г.О., 86-ти състав за разглеждане в едно общо производство и за постановяване на един съдебен акт по тях.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение №10906 от закрито съдебно заседание на 06.03.2025г. е прекратено производството по делото поради неподсъдност на спора пред СРС и на основание чл.127, ал.2 СК е изпратено делото по подсъдност на Районен съд - град Пловдив. В мотивите е прието, че от изготвения социален доклад от АСП-ДСП-Родопи се установява обстоятелството, че П.Т. Т., малолетното дете на страните, живее заедно със своята майка - К.П.Т. в село Бойково, община Родопи, обл.Пловдив и това е неговият настоящ адрес, предвид на което и съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК, която постановява, че спорът за родителските права се разглежда от районния съд по настоящ адрес на детето и за която подсъдност съдът следи служебно, е обоснован извода, че спорът за родителски права между страните не е подсъден на Районен съд – гр.София, а е подсъден на Районен съд - град Пловдив, който се явява компетентния съд да разгледа делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване. Настоящият въззивен състав счита, че доколкото по делото няма данни да е изпращано съобщение до частния жалбоподател за обжалваното определение, следва да се приеме, че частната жалба, с която е сезиран, е подадена в законоустановения 1-седмичен срок и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

При несъгласие между родителите по отношение на упражняване на родителски права, местоживеенето на детето, личните отношения с него и издръжката му 2 съгласно чл.127, ал.2 СК компетентен да разреши спора е съдът по настоящия адрес на детето. Съгласно §1, т.15 ДР на Закона за закрила на детето настоящ адрес на дете, е този, на който пребивава преди подаване на исковата молба. Безпротиворечива е трайно установената съдебна практика (определение №185/23.04.2013г. по ч.гр.дело №2198/2013г. по описа на ВКС, Г.К., ІІ Г.О., определение №77/01.03.2021г. по ч.гр.дело №254/2021г. по описа на ВКС, Г.К., ІІ Г.О., определение №324/29.07.2017г. по ч.гр.дело №2536/2017г. по описа на ВКС, Г.К., ІV Г.О. и др.), която приема, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл.127, ал.2 СК. С оглед защита на интересите на детето законодателят е предвидил особена подсъдност на иска по чл.127, ал.2 СК, която изключва общата подсъдност по чл.105 ГПК, респ. чл.112 ГПК. Следователно основният релевантен въпрос касае да се прецени къде пребивава детето преди подаване на исковата молба. Определящо е трайното установяване на детето в определено място. Затова временното му отвеждане от неговото обичайно местоживеене без съгласие на единия родител, не може да обоснове компетентност на съда да разгледа спор за родителски права на мястото, на което детето е отведено.

Също и административните действия на родителя по деклариране на нов настоящ /постоянен адрес на детето не може да имат значение за определяне на компетентния съд.

В настоящия случай в обстоятелствената част на исковата молба вх.

№305843/30.09.2024г., подадена от К.П.Т., с ЕГН **********, с която са предявени срещу Т. И. Т., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.127, ал.2 СК подробно са изложени обстоятелства относно фактическото местопребиваване на детето, като е посочено, че след раздялата с ответника, която датира от 2020г. детето е останало да живее с майка си, която се грижи за него, посочено е още, че майката и детето живеят на квартира под наем, н а посочен адрес в град София, ж.к.“Манастирски ливади“, ул.“********. С оглед на така изложените обстоятелства въззивният съд счита, че ищцата- К.П.Т. признава неизгоден за нея факт касаещ фактическо местопребиваване на детето към момента на предявяването на иска по чл.127, ал.2 СК, който факт от една страна не се оспорва от бащата - Т. И. Т. в подадената от него искова молба, както и от друга страна кореспондира с приложена по делото кореспонденция по имейл между страните, поради което съдът счита, че не следва да се кредитира посоченото в изготвения на 14.02.2025г. социален доклад от АСП-ДСП-Родопи, в частта, в която е посочено, че детето от месец септември 2024г. живее заедно с майка си в къща в село Бойково, община Родопи, обл.Пловдив. По делото не се съдържат никакви доказателства, дори и косвени такива, че към датата на подаване от страните на исковите молби в съда - 30.09.2024г. детето е имало местопребиваване в друго населено място извън град София.

По горните аргументи въззивният съд счита, че от доказателствата по делото се налага извода, че от своето раждане до датата на подаване на исковата молба в съда детето П.Т. Т. живее и обичайната му среда на живот е именно в град София, което по смисъла на §1 т.15 ДР на Закона за закрила на делото се явява и неговия настоящ адрес. В случая извършените от майката действия след подаване на исковата молба вх.

№305843/30.09.2024г., а именно установяването да живее в друго населено място не може да води до формирането на извод, че е налице необходимата трайност на пребиваването на детето П.Т. Т. в село Бойково, община Родопи, обл.Пловдив, която би определила подсъдност на местния съд. Като не е съобразил изложеното първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва 3 да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №10906 от закрито съдебно заседание на 06.03.2025г., постановено по гр.дело №57614/2024г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 86-ти състав, с което е прекратено производството по делото поради неподсъдност на спора пред СРС и на основание чл.127, ал.2 СК е изпратено делото по подсъдност на Районен съд - град Пловдив.

В Р Ъ Щ А делото на СРС, ІІІ Г.О., 86-ти състав за продължаване на съдопроизводствени действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от съобщението до страните, че е постановено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4