Определение № 122 от 29.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. София, 29.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600051 по описа за 2025 година ., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от процесуален представител на началника на Затвора – гр. *** срещу определение от 11.12.2024 г. на Софийски градски съд, НО, 37-ми състав по ЧНД № 7536/2024 г., с което е допуснато условно предсрочно освобождаване на М. Г. С. от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 46/2024 г. на СГС.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че не са били налице предпоставките за предсрочно условно освобождаване на осъдения, тъй като не е била налице трайна и необратима тенденция за поправяне на осъдения. В това отношение се сочи, че първоинстанционният съд едностранчиво е подходил при формиране на извод за наличието на основанията за предсрочно условно освобождаване, позовавайки се само на данните за участие в трудова дейност на осъдения и за получени две награди, без да обсъди становището на затворническата администрация за незавършен превъзпипателен процес, за 1 липсата на съществена промяна на стойностите на оценката на риска от рецидив и за това, че все още не е заменен първоначално определеният режим на изтърпяване на наказанието в по-лек. Предлага се да бъде отменено атакуваното определение.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от страна, която е легитимирана да обжалва първоинстанционното определение.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В съответствие със събраните в хода на делото доказателства – справка от затворническата администрация и приложените по досието на осъдения документи, първоинстанционният съд е приел за установено, че осъденият М.

С. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от една година и два месеца лишаване от свобода по НОХД № 46/2024 г. по описа на СГС, тъй като към датата на провеждане на съдебното заседание на градския съд – 11.12.2024 г., е бил изтърпял наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца и шестнадесет дни фактически.

Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото първата инстанция е счела, че е налице другата предвидена в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения М. С., а именно той да е дал доказателства, че в резултат на така изтърпяната част от наказанието се е поправил.

Въззивният съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства не може да се формира убедителен и еднозначен извод, че в достатъчна степен са били изпълнени целите на наказанието спрямо осъдения Я. Я. и най-вече неговото поправяне и превъзпитание, така че да не се налага той да изтърпява и остатъка от наказанието му. Сред приложените по делото доказателства, преценени по реда на чл. 439а, ал. 1 и следващите от НПК, са налице данни, че ангажираните пряко с надзора върху изпълнението на 2 присъдата служители от затворническата администрация считат, че е необходимо да продължи изпълнението на наказанието за постигането в пълнота на неговите цели. Това становище е надлежно обосновано с конкретно посочени данни за първоначално установените стойности на оценката на риска от рецидив и нейното незначителни изменение, както и нереализирането в пълен обем на принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието.

Според настоящия въззивен състав, основно значение за формиране на преценката дали осъденият се е поправил в достатъчна степен, така че да не е необходимо да изтърпява остатъка от наказанието, има оценката на риска за рецидив. В процесния случай първоначалната оценка на риска от рецидив спрямо осъденият М. С. е била в рамките на средните стойности – 51 т., като са били идентифицирани проблемни зони по отношение на настоящото правонарушение, начина на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Изтърпяната част на наказанието не е оказала съответното трайно и отчетливо положително въздействие на осъдения, доколкото актуалната оценка на риска от рецидив е отчела незначителна тенденция към понижаване - до 47 т., което настоящата инстанция счита за обективен показател за продължаваща необходимост от изтърпяване на остатъка от наказанието.

В хода на първоинстанционното производство са били представени доказателства за положен труд от страна на осъдения и спазване на вътрешния ред в пенитенциарното заведение. Тези доказателства, обаче, не обосновават категоричен извод за трайно настъпила положителна промяна у осъдения, която да е доказателство за негово поправяне и липса на необходимост от изтърпяване на остатъка от наказанието, предвид продължаващите да съществуват и нуждаещи от продължаване на корекционната работа с осъдения проблемни зони.

Данните за получени две награди, на които се е позовал първоинстанционният съд, за да обоснове извод за поправяне на осъдения, настоящата инстанция на намира за достатъчни за формиране на извод в тази насока. В това отношение следва да се отчете, че първата от тази награди е получена по време на изтърпяване на предходно наказание, а основанията за получаване на втората са свързани с демонстрираното добро поведение по 3 време на изтърпяване на наказанието и участие в трудов процес, което, само по себе си не е равнозначно на трайно дал положителни резултати възпитателен и поправителен процес.

Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай наличието на данни за незавършеност на процеса на поправяне у осъдения е пречка за прилагане на института на предсрочното условно освобождаване по отношение на осъдения М. С., независимо от наличието на първата от предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК. С оглед на това и определението на първоинстанционния съд, с което е постановено такова предсрочно условно освобождаване следва да бъде отменено и вместо него да бъде оставена без уважение молбата на осъдения за такова освобождаване.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, САС, НО, VІ състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 11.12.2024 г. на Софийски градски съд, НО, 37-ми състав по ЧНД № 7536/2024 г. И ВМЕСТО НЕГО

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Г. С., с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 46/2024 г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА

ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4