Решение № 84 от 09.02.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Казанлък, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510102378 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Г.А.Б.-К.” ЕООД, ЕИК 123153531, с адрес: **********, представлявана от управителя Д.И.Д., чрез пълномощника адв. М. Т. - Старозагорска адвокатска колегия, съдебен адрес: ********** против Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д. и Г.Н.Г.. Твърди се, че ищцовото дружество „Г.А.Б.-К.” ЕООД, ЕИК 123153531, е собственик на следното МПС - лек автомобил марка: „Ш.”, модел: „О.”, с рег. № **********. Същото се използвало за осъществяване на търговската дейност на дружеството и в тази връзка то минавало редовно предвидения технически преглед, нужен по закон и му се осигурявала своевременно техническа поддръжка. С оглед на горното на ********** г., около 14:35 часа процесното МПС било управлявано от А.Д., с дата на раждане ********** г.. В този момент, тя се намирала на път Е85, посока С.З. - с. Я. и на този пътен участък претърпяла ПТП по вина на водача С. А. В., с ЕГН **********, който управлявал МПС: марка „Ф.”, модел „Д.”, с рег. № **********. Обстоятелствата по настъпилото ПТП се изразявали в следното: водачът на МПС с рег. № ********** – А.Д., се движела по път Е 85, с посока на движение гр. С.З. - с. Я. като достигнала пътен участък, който е в ремонт и се образувала колона, автомобилът, намиращ се пред нея намалил скоростта си на движение и тя също плавно намалила скоростта и пуснала аварийни светли, в този момент била ударена от МПС: марка „Ф.”, модел „Д.”, с рег. № **********, управлявано от С. В., като същото било застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № **********, валидна до 1

07.05.2026 г. Безспорно причината за процесното ПТП било виновното поведение от страна на горепосочения водач и се изразявало в неспазване на необходимата дистанция между двата автомобила, вследствие на което не успял да установи необходимия контрол над управляваното от него МПС и ударил в задната част управлявания от А.Д. автомобил. По този начин настъпило ПТП с материални щети. След като се уверили, че няма пострадали хора и тъй като нямало спор относно вината за настъпилото ПТП, А.Д. и виновният водач попълнили двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Във въпросния документ подробно бил описан механизмът на ПТП-то, вината за неговото настъпване, както и видимите имуществени вреди по МПС-тата, участвали в него, посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен начин фактите, описани в настоящата искова молба. Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност” към ответното Застрахователна К. „Л.И.” АД, ЕИК 121139788, с полица № **********, още на следващия ден от настъпването на застрахователното събитие 26.06.2025 г. позвънил до офис на техен представител, за да ги уведоми за всички обстоятелства и факти свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка, бил извършен оглед на процесното МПС, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед на това от представител на ответника - вещо лице – М.М., бил съставен опис-заключение по щета № **********. Във въпросния документ се установили конкретните имуществени вреди по отношение на лекия автомобил, собственост на ищцовото дружество, както и тяхната степен на увреда. Щетата била заведена под № ********** и ищецът бил уведомен, че в законоустановения срок, ще бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Видно от изготвения от страна на представител на ответника опис на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на лекия автомобил, собственост на ищцовото дружество, са както следва: облицовка задна броня -ремонт + боя; заден капак ремонт боя; габарит десен - ремонт +боя. Във връзка с горното, когато оставил за ремонт лек автомобил марка: „Ш.”, модел: „О.”, с рег. № **********, собственост на ищцовото дружество, било съобщено, че два от увредените детайли, а именно: заден капак и облицовка задна броня, не подлежат на ремонт и е необходима тяхната подмяна. Горното обстоятелство било надлежно обективирано в издаденото становище от „Бултранс” ООД. В следствие на гореизложеното ищецът получил обезщетение сумата в размер на 591,04 лева от ответника З. К. „Л.И.” АД, с ЕИК 121130788, която сума не отговаряла на реално претърпените имуществени вреди на МПС - лек автомобил марка: „Ш.”, модел „О.”, с рег. № **********, собственост на ищцовото дружество. Застрахователят по никакъв начин не оспорвал, че помежду им е налице валидно облигационно правоотношение, така настъпилия механизъм, вредоносния резултат и настъпилите имуществени последици, единствено отказа да заплати реалното и справедливо2 застрахователно обезщетение по щета № **********. Ето защо в конкретния случай между страните не било налице противоречие по отношение на така настъпилия инцидент и в тази връзка моли съдът да приеме за безспорно по настоящото производство механизмът па тяхното възникване. Сочи, че при определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следва да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следвало да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не била налице.

Размерът на стойността на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 20 591,04 лева.

Това било така, защото принципът на пълната обезвреди, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това било определението на понятията, дадени и в разпоредбата на чл. 402 КЗ възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 386, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането да осъди Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от М.С.М.-Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 761,02 лева (389,10 евро) след допуснато изменение на иска по чл. 214, ал.1 от ГПК, за претърпени имуществени вреди, за застрахователно събитие – ПТП от **********г. за МПС : „Ш.”, модел „О.”, с рег. № ********** както следва: облицовка задна броня -ремонт + боя; заден капак ремонт боя; габарит десен ремонт +боя, ведно със законната лихва, както следва: върху главницата 300,00 лева (153,39 евро), от тези 761,02 лева (389,10 евро), да се счита от завеждане на исковата молба – 03.11.2025 г. до окончателното плащане на сумата и върху главницата 461,02 лв. (235,72 евро) – получена над 300,00 лева (153,39 евро) до 761,02 лева (389,10 евро), законната лихва от 05.02.2026 г. – датата на предприетото изменение на иска до датата на окончателното изплащане на сумата.

От общата сума на претърпените имуществени вреди от ищеца следвало да се извади сумата от 591,04 лева, която е безспорно платена от ответника.

На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя следната банкова сметка:

**********. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва изцяло размера на претендираното 3 застрахователно обезщетение като недоказан, завишен и несъответстващ на действителните вреди, за които се твърди, че са настъпили по лек автомобил марка „Ш.”, модел „О., с рег. № CТ ********** **. Сочи, че претендираната сума - частичен иск от 300 лева от общо заявени 20 000 лева - не се основава на обективни доказателства, не е подкрепена с документи за реално извършен ремонт и не съответства на среднопазарните цени за възстановяване на автомобила към датата на процесното пътнотранспортно произшествие от ********** г. В хода на ликвидационната преписка по щета № ********** били констатирани увреждания, част от които по своя характер, разположение и интензитет не се намирали в пряка причинно-следствена връзка с твърдения механизъм на събитието, изложен в исковата молба. Това обуславяло отказа на застрахователя да изплати обезщетение, доколкото не било доказано, че всички сочени дефекти са причинени именно при инцидента на ********** г.

Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за направени разходи за възстановяване, не е представил фактура, оферта, приемо-предавателен протокол или други документи, установяващи реална цена на твърдените ремонтни дейности. Посочената в исковата молба стойност била предварителна, хипотетична и не отразявала действителните пазарни цени към момента на настъпване на ПТП. Размерът на вредите по застраховка „Гражданска отговорност” също следвало да бъде определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ - като обезщетение само за реално причинените и доказани имуществени вреди, а не според субективните очаквания или предварителни изчисления на пострадалата страна. Съдебната практика приемала последователно, че застрахователното обезщетение не може да надхвърля действителните вреди и подлежи на присъждане само когато последните са установени по безспорен начин. Заявената сума не съответствала нито на средните пазарни цени на резервни части и труд, нито на стойностите, определени при огледа по щета № **********, които били значително пониски. Липсвало документално доказателство за конкретния обем и стойност на уврежданията, което правело предявения размер необоснован.

Недоказаността на реалния размер на вредите водело до неоснователност на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ, доколкото не било изпълнено изискването за пълно доказване на действителните имуществени увреждания. С оглед изложените съображения намира, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК „Л.И.” АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в размер, надхвърлящ размера на извънсъдебно определеното и изплатено обезщетение, поради което моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен. Заявява, че оспорва изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен. Искът за лихви бил акцесорен и неоснователността на главния иск водела до неоснователност на иска за лихви. В случай, че претендираното от ищцовото дружество възнаграждение за адвокат е над минималния размер съгласно НМРАВ, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за процесуално представителство.

4

Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, за ищеца се яви процесуален представител, а за ответника в писмено становище, поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На ********** г. около 14,35 ч. при движение по ********** от републиканската пътна мрежа/, при движение в посока от гр. С.З. към с. Я. е настъпило ПТП между товарен автомобил “Ф.” Д., с рег. № **********, управляван от С. В. и лек автомобил “Ш.” О. с рег. № ** ********** ***, управляван от А.Д.. При движението на товарен автомобил “Ф.” Д., с рег. № **********, управляван от С. В. с технически несъобразена дистанция, като при намаляването на скоростта на движение на предно движещия се лек автомобил “Ш.” О. с рег. № **********, В. не успява да намали или спре своя автомобил и настъпва сблъсък/удар в задната част на предно движещият се л.а. “Ш.” О., в следствие на което му нанася материални щети. Сблъсъкът спрямо товарен автомобил “Ф.” Д., с рег. № ********** е предно челен.