Решение № 260197 от 07.06.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 07.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

РОСИНА ДОНЧЕВА при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева в. гр. дело № 156 по описа на Софийски окръжен съд за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 99 от 26.10.2020 год. по гр.д. № 621/2019 год. по описа на РС-Пирдоп „Д.Б.К.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона, представлявано от Х. П. и Л. Г.-Управители е осъдено да заплати на „Б.Ж.К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***/3, представлявано от инж. Н. Л. Р. – Изпълнителен директор, сумата от 17 812,54 лева, представляваща главница, ведно с мораторна лихва, считано от поканата за доброволно плащане - 01.10.2017 г. до датата на завеждане на ИМ-26.06.2019 г., в размер на 3 127,34 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ-26.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. На „Б.Ж.К.“ ЕАД са присъдени разноски в размер на 1037,60 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Д.Б.К.Б.“

ЕООД, чрез адв. Ф.К. с доводи за недопустимост, по същество незаконосъобразност и необоснованост.

Жалбоподателят счита, че ищецът БЖК не е разполагал с активна процесуална легитимация да предяви иска по чл. 54 във вр. с чл. 50 ЗЗД срещу „Д.Б.К.Б.“ ЕООД, тъй като същият не разполага с право на иск и регресно вземане срещу Д.Б.К. за заплатеното от БЖК на ДП НКЖИ обезщетение за вреди, причинени от вагон, собственост на „Д.Б.К.Б.“ ЕООД и ползван от БЖК.

Излага, че възложителят на работата има регресен иск срещу прекия причинител на вредата. Заплащането на обезщетение по чл. 50 от ЗЗД от лицето, под чиито надзор се намира вещта /в случая БЖК/ не води до право на иск по чл. 54 ЗЗД срещу собственика на вещта, тъй като вредите по чл. 50 ЗЗД не са причинени виновно и не са причинени от „другиго“. Позовава се на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС и на съдебна практика.Счита, че БЖК не е разполагало с право на иск, поради което постановеното решение е недопустимо.

Релевира възражения, че пред първоинстанционния съд следвало да се установи дали отговорността за причинени вреди се дължи изцяло на свойства и характеристики на вещта или и на друго – например човешко поведение, което не било сторено.

Позовава се на окончателния доклад, според който вагонът е дерайлирал и се е движил 21 минути по железния път, което води до извод, че вредите са причинени не поради вагона и неговото счупване, а поради забавено забелязване на инцидента. Дори да се приемело, че БЖК не носи отговорност за забавянето, следва да се приеме, че е налице случайно и/или форсмажорно събитие, което е съпричинител на вредите. В процесния случай твърди, че има изрична уговорка, по силата на която отговорността за вреди, причинени от наетите вагони се носи изцяло от БЖК. Посочва, че вагоните са дадени под наем на А. Б. по силата на договор за наем, сключен на 10.09.2012 г. Същите са преотдадени за ползване от А. Б. на БЖК

АД по силата на представения с исковата молба договор за извършване на товарни превози. Позовава се на чл. 4.1 от представения от ищеца договор с доводи, че рискът от причиняване на вреди от вагоните използвани от БЖК е прехвърлен изцяло на железопътния превозвач.

Не бил доказан и факта, че БЖК е заплатило претендираните суми, както и размерът на вредите. Съгласно приложения към исковата молба протокол от заседание на НКЖИ и БЖК, с който се обсъждат множество пътни инциденти с участие на дружествата, общият размер на вредите е 29 609,15 лева. От БЖК на НКЖИ са заплатени 33022,22 лева, но тази сума е по-висока, тъй като в нея се включват и вреди по други инциденти, причинени от БЖК АД, към които Д.Б.К. няма отношение. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Б.ж.к.“ ЕАД, с който жалбата се оспорва. Изразява се становище за неоснователност. Излага подробни съображения за допустимост на иска – позовава се на Постановление № 4/30.10.1975 г. на Пленума на ВС и Постановление № 17/18.11.1963 г. на ВС. Посочва, че БЖК единствено ползва вагоните и няма задължение да ги поддържа в добро техническо състояние. Нямало е техническа възможност повредата да бъде установена при технически преглед преди заминаване на влака. Позовава се на окончателен доклад № 688 от 26.07.2017 г. на Районната разследваща комисия, според който причината за произшествието не е в състоянието на железопътната инфраструктура и в персонала на БЖК, а е в дефект на вагона, собственост на въззивника.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да обжалва постановеното от Районен съд - Пирдоп решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Пирдоп е сезиран с искова молба от „Б.Ж.К.“

ЕАД срещу "Д.Б.К.Б." ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 50, вр. с чл. 127, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 17812,54 лева, представляваща главница, ведно с мораторна лихва, считано от поканата за доброволно плащане – 01.10.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба, в размер на 3 127,34 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 ГПК, "Д.Б.К.Б." ЕООД е депозирало отговор, с който оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От фактическа страна се установява следното:

Между страните по делото не се спори, че на 05.05.2017 г., вагон № 84525383089-5 от влак №

30690 е дерайлирал след заминаване от гара Гаврилово.

Не се спори, че 03.06.2016 г. е сключен договор за извършване на товарни превози по ЖП, между „Б.Ж.К.“ АД /превозвач/ и „А. Б.“ АД /клиент/, по силата на който, клиентът възлага, а превозвачът се задължава да приема и извършва жп превоз на товари за сметка на клиента. В чл. 1.2.2 е предвидено, че договорът определя превозни цени и условия за прилагането им при превоз на стоки с жп транспорт на територията на РБ във вагони осигурени от клиента и/или превозвача. В чл. 4.1 от договора е предвидено, че превозвачът носи отговорност за всякакви щети, породени от повреди по вагоните и покривалата, включително при отваряне и затваряне на вагоните за концентрат. В тези случаи се изготвя констативен протокол, надлежно подписан от Клиента и Превозвача за установяване на нередността, като последният поема разходите за възстановяване.

Не се спори, а и видно от представения договор за наем, че наемодателя „Д.Б.К.Б.“ АД /предишно наименование „Д.Б.Ш. Р.Б.“ ЕООД/ е предоставил на наемателя „А. Б.“ АД под наем 87, 6 –осни покрити вагони, оборудвани с плъзгащи покриви, годни и сертифицирани за национален превоз на стоки с изключителното право на ползване от „наемателя“. На 04.01.2017 г. в заводска гара Пирдоп е извършено приемане и предаване на 36 броя товарни вагони за меден концентрат, съгласно договор за отдаване под наем между страните Д.Б.К.Б. ЕООД и А. Б.. Под № 14 в приложение № 05 към приемо-предавателния протокол фигурира вагон № 8452538, който е бил предоставен на наемателя „А. Б.“ АД.

От приетия окончателен доклад № 68 от заседание на РРК-П., проведено на 26.06.2017 г. се установява, че дерайлирането на вагона е вследствие на скъсана ос на първа колоос № 368 на първата талига по посока движението, в задглавинната част на дясното колело, на вагон № 84525383089-5 от влак № 30690, материалните щети са в размер на 36 489,80 лева /л. 29 от делото/.

Приет е протокол от заседание на Комисия от представители на ДП „НК ЖИ“ и „БЖК“ АД, състояла се на 20.07.2017 г. в ДП „НК ЖИ“. В протокола е записано, че щетите са причинени от неизправен вагон, собственост на „Д.Б.К.Б.“ ЕООД, използван за превоз на товари на „А. Б.“ АД. Комисията е приела сума в размер на 29 609,15 лева, дължима от „БЖК“ АД за възстановяване на щетите по железния път, осигурителната техника и вдигане на дерайлиралия вагон.

От протокол, издаден от БЖК АД се установява, че освен сумата от 29 609, 15 лева за причинените щети са начислени и други разходи във връзка с инцидента – префактурирана охрана на вагон, използване на кран за сваляне нова талига на 05.05.2017, г., използване на кран за преместване на счупена талига, закъснели влакове, вдигане на дерайлирал вагон или общо сума в размер на 35 625, 08 лева.

Приета по делото е инженерна-техническа експертиза, която дава заключение, че най-вероятната причина породила скъсването на вагонната ос на първа колоос № 368 на първа талига по посока на движението, в областта на задглавнинната част на оста, на дясното колело, на вагон № 84525383089-5 е натрупана умора на материала и натрупано влошаване на физичните характеристики на детайла вследствие на интензивни експлоатационни въздействия.

В проведеното открито съдебно заседание на 06.10.2020 г. вещото лице уточнява, че няма специални вибрации, когато има дерайлирал вагон, в случая дерайлиралия вагон е бил 33-ти, на около 70-80 метра от задния локомотив и от такова разстояние е трудно машинист да види дали има дерайлирал вагон. В процесният случай е нямало как това да се разбере от машиниста.

Прието е платежно нареждане от 05.09.2017 г., с което БЖК е превело на ДП НК Железопътна инфраструктура сума в размер на 33 022,22 лева, обезщетение свързано с безопасност на превози.

При така изяснената фактическа обстановка и съобразно възраженията в жалбата се налагат следните правни изводи:

На първо място неоснователни са възраженията на въззивника, че предявения иск е недопустим, тъй като заплащането на обезщетение по чл. 50 от ЗЗД от лицето, под чиито надзор се намира вещта /в случая БЖК/ не води до право на иск по чл. 54 ЗЗД срещу собственика на вещта. Принципно е вярно възражението, че упражняване на иск по чл. 54 ЗЗД е възможен само при отговорност по чл. 49 ЗЗД, в който смисъл е и Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленума на ВС. Първоинстанционния съд е посочил правно основание чл. 54 ЗЗД и чл. 127, ал. 1, а по същество е разгледан иск само с правно основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД, поради което неточното изписване /вероятно поради техническа грешка/ не влияе върху правните изводи.

По въпроса за отговорността по чл. 45 и чл. 50 от ЗЗД съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 3

ППВС № 4/74 година. Съгласно тази практика "когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 5 ЗЗД".В настоящия случай ищецът изрично е обосновал възникване на вземане срещу ответника, основано на безвиновната отговорност на собственика на вещта, от която е произлязла вредата. От посоченото по-горе правило следва, че когато се ползва вещ с недостатък, който е отстраним, и от този недостатък произлязат вреди за трети лица, отговорността ще е по чл. 45 ЗЗД (или чл. 49 ЗЗД) за този, който е бил длъжен и е могъл да го отстрани, защото отговорността е за виновно бездействие - неполагане на дължимата грижа. В случаите, в които се ползва вещ със скрит недостатък, от който произлизат вреди, и ползващият вещта не знае за него или не може да го отстрани, отговорността за вреди ще е по чл.

Разпечатката съдържа 42 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c996e1cc-181e-41e7-b26a-ade8c2861c28