Решение № 268 от 15.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Пловдив, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20215300900754 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове от „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 825256346, Пловдив, ул.“Димитър Стамболов“ 2 чрез процесуалния си представител адв.П., упълномощена от Синдика Н.М., със съдебен адрес: **** против „БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК 202498021, Пловдив, бул.“Васил Априлов“ 41, ет.1 с правна квалификация чл.232 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 31.03.2020 г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 825256346 предоставя на „БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК 202498021 за временно и възмездно ползване поземлен имот с идентификатор *** с площ 31 108 кв.м., находящ се в **** представляващ парцел ****, ведно с построените сгради: сграда за енергопроизводство със застроена площ 84 кв.м., сграда с площ 232 кв.м. с промишлено предназначение, сграда с площ 523 кв.м. с промишлено предназначение, сграда с площ 543 кв.м. с промишлено предназначение, сграда с площ 228 кв.м. с промишлено предназначение и сграда с площ 53 кв.м. с промишлено предназначение при граници на парцела: северозапад – ****, изток – **** Страните са уговорили заплащане на месечен наем в размер на 4800 лв, платим до 20-то число на текущия месец по посочената в договора банкова сметка на наемодателя. За периода м.04.2020 г. - м.03.2021 г. ответникът е заплатил сумата 5500 лв, представляваща заплатена наемна цена за м.04.2020 г. и частично наемната цена за м.05.2020 г. Поради неплащане на наемните вноски с Предизвестие, получено от ответника на 29.03.2021 г., ответникът е уведомен, че договорът за наем се прекратява в едномесечен срок от получаване на 1 съобщението. Договорът за наем е прекратен на 29.04.2021 г. и наемателят е освободил имота, но не е заплатил дължимия наем за периода м.05.2020 г. – м.03.2021 г. както следва:

- 4100 лв – остатък от дължимия наем за м.05.2020 г. и обезщетение за забава за периода 20.05.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 592.22 лв;

- 4 800лв – дължимия наем за м.06.2020 г. и обезщетение за забава за периода 20.06.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 652 лв;

- 4 800лв – дължимия наем за м.07.2020 г. и обезщетение за забава за периода 20.07.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 612 лв;

- 4 800лв – дължимия наем за м.08.2020 г. и обезщетение за забава за периода 20.08.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 570.67 лв;

- 4 800лв – дължимия наем за м.09.2020 г. и обезщетение за забава за периода 20.09.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 529.33 лв;

- 4 800лв – дължимия наем за м.10.2020 г. и обезщетение за забава за периода 20.10.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 489.33 лв;

- 4 800лв – дължимия наем за м.11.2020 г. и обезщетение за забава за периода 20.11.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 448 лв;

- 4 800лв – дължимия наем за м.12.2020 г. и обезщетение за забава за периода 20.12.2020 г. - 21.10.2021 г. в размер на 408 лв;

- 4 800лв – дължимия наем за м.01.2021 г. и обезщетение за забава за периода 20.01.2021 г. - 21.10.2021 г. в размер на 366.67 лв;

- 4 800лв – дължимия наем за м.02.2021 г. и обезщетение за забава за периода 20.02.2021 г. - 21.10.2021 г. в размер на 325.33 лв;

- 4 800лв – дължимия наем за м.03.2021 г. и обезщетение за забава за периода 20.03.2021 г. - 21.10.2021 г. в размер на 288 лв, като общият размер на неплатените наемни вноски е 52 100 лв, а общият размер на дължимото обезщетение за забава е 5 281.55 лв.

Застъпва становището, че извън действията, за които Законът изисква предварително разрешение от Съда, Синдикът упражнява правомощията си самостоятелно и по своя преценка, като носи съответната отговорност. Заявява се също, че съгласно чл.711 ТЗ с обявяването на длъжника в несъстоятелност той се лишава от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, като това правомощие преминава върху Синдика, а сключеният договор за наем е действие на управление. За да се попълва масата на несъстоятелността, са сключени договори за наем. Отбелязва се, че съгласно чл.293, ал.3 ТЗ страната може да се позовава на нищожност, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Твърди се, че ответникът не се е противопоставял на сключения договор и до момента на прекратяването му е ползвал вещта.

Заплатен е и наемът за м.04.2020 г. и част от наема за м.05.2020 г. Оспорва се твърдението, 2 че договорът е прекратен след изтичането на предвидения в чл.16 от договора срок и че договорът е станал безсрочен, тъй като не е дадено одобрение от Съда. Заявява се, че Съдът е приел договора за действителен, тъй като е разрешил на Синдика да предяви настоящия иск. Доколкото след изтичането на срока на договора използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок съобразно разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД, която е възпроизведена и в чл.17 от договора за наем. В случая наемателят е продължил да ползва имота до 29.04.2021 г. - след изтичането на месечния срок от получаването на предизвестието за прекратяване на договора. Оспорва се твърдението, че ответникът няма непогасени задължения по отношение на ищеца. Подчертава се, че е без правно значение твърдението на ответника, че поради обявената емидемиологична обстановка в страната не е ползвал вещта през исковия период.

Предвид неизпълнението на задължението на ответника да заплати дължимите наемни вноски се иска да се постанови решение, с което да се осъди „БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК 202498021 да заплати на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 825256346:

- сумата 52 100 лв, представляваща неплатени наемни вноски за периода м.05.2020 г. - м.03.2021 г., дължими по силата на Договор за наем от 31.03.2020 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане -сумата 5281.55 лв, представляваща обезщетение за забава върху дължимия месечен наем за времето от 20-то число на съответния месец в периода м.05.2020 г. – м.03.2021 г. до подаването на исковата молба – 21.10.2021 г.

Претендира разноски.

В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се дава следното становище:

- твърди се, че Договор за наем от 31.03.2020 г. е нищожен, тъй като е сключен от Синдика на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 825256346 след обявяването на дружеството в несъстоятелност без разрешение на Съда по несъстоятелността. Решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност е обявено в ТРРЮЛНЦ на 11.10.2019 г., като считано от този момент е прекратена търговската дейност на длъжника. Считано от този момент сключването на нови търговски сделки от длъжника е недопустимо с изключение на сделки, насочени към осребряване на имуществото, а сключването на договор за наем не е действие, насочено към осребряване на имуществото. От нищожната сделка не възникват правни последици и поради това не е налице задължение на ответника. В посочените в чл.658, ал.1 ТЗ, уреждащ правомощията на Синдика, не се включва това за сключване на договор за наем за недвижими имоти. В чл.658, ал.1, т.15 ТЗ се предвижда, че Синдикът извършва и други предвидени от Закона и възложени от Съда действия, от което може да се направи извод, че за сключването на договора за наем е необходимо разрешение от Съда, а такова разрешение не е дадено и 3 поради това договорът е нищожен поради противоречие със Закона.

-твърди се също, че предвид обявената несъстоятелност на ищеца трансформирането на договора за наем от срочен – за един месец в безсрочен договор е недопустимо без одобрението на Съда по несъстоятелността. В тази връзка след изтичането на първоначално определения срок от един месец по силата на чл.18, т.2 от договора същият е прекратен и поради това наем за исковия период не се дължи.

-твърди се, че ответникът няма непогасени задължения по отношение на ищеца.

-твърди се, че през процесния период ответникът не е ползвал посочения в исковата молба недвижим имот поради обявената в страната обстановка поради разпространението на Ковид – 19. Претендира разноски.

Предвид доказателствата Съдът приема за установено:

От представения по делото препис от Договор от 31.03.2020 г. се установява, че страните са се споразумели за следното: „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 825256346 чрез Синдика М. предоставя на „БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК 202498021 за временно и възмездно ползване поземлен имот с идентификатор *** с площ 31 108 кв.м., находящ се в **** представляващ парцел ****, ведно с построените сгради: сграда за енергопроизводство със застроена площ 84 кв.м., сграда с площ 232 кв.м. с промишлено предназначение, сграда с площ 523 кв.м. с промишлено предназначение, сграда с площ 543 кв.м. с промишлено предназначение, сграда с площ 228 кв.м. с промишлено предназначение и сграда с площ 53 кв.м. с промишлено предназначение при граници на парцела: северозапад – ****, изток – **** като „БЪЛГАРСКА ТРАНСПОРТНА КОМПАНИЯ ПЛОВДИВ“, ЕИК 202498021 се задължава да заплаща месечен наем в размер на 4800 лв, платим до 20-то число на текущия месец по посочената в договора банкова сметка на наемодателя; страните са уговорили, че действието на договора е един месец, както и че ако след изтичането на срока на договора, наемателят продължи да ползва имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

От направената служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява че с Решение 222/20.05.2013 г., постановено по т.д. 912/2008 г. на ОС – Пловдив, вписано на 21.05.2013 г. в АВп, по отношение на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК 825256346 е открито производство по несъстоятелност, с Решение 556/08.10.2019 г., постановено по т.д.

912/2008 г. на ОС – Пловдив, „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД, ЕИК 825256346 е обявено в несъстоятелност, както и че на 27.01.2013 г. като Синдик на дружеството е вписан Н.М..

Договорът за наем от 31.03.2020 г. е сключен чрез Синдика М. като представител на наемодателя „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ – ПЛОВДИВ“ АД – в несъстоятелност, ЕИК 825256346. Доколкото договорът за наем е сключен от синдика без 4 разрешение на Съда по несъстоятелността, ответникът изразява становище за нищожност на договора. Съдът не споделя това становище по следните причини:

Чл.658 ТЗ регламентира правомощията на синдика; съобразно разпоредбата на чл.658, ал.1,т.2 правомощие на синдика е управление на текущите дела на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, което означава управление на дейността на предприятието на несъстоятелния; сключването на договор за наем, съставлява действие на управление, за което не се изисква изрично разрешение на Съда по несъстоятелността или решение на ОСК.

Дори и да се приеме, че за сключването на договор за наем от синдика като представител на несъстоятелния е необходима санкцията на Съда, то липсата на разрешение за сключването от синдика на договор за наем не би обосновала нищожност на договора, а би обусловила отговорност на Синдика М., която отговорност в настоящия случай не рефлектира върху действителността на договора.

Ето защо Съдът приема, че договорът е действителен и има действие между страните съобразно постигнатите уговорки, като в тази връзка ответникът, като наемател, дължи заплащане на уговорения месечен наем.

Неоснователно е възражението на ответника, че договорът за наем е със срок на действие един месец с оглед постигнатото съгласие в чл.16 от договора и не е действал в периода, за който се претендира заплащане на месечен наем – м.05.2020 г. – м.03.2021 г.

Вярно е, че страните са уговорили, че срокът на действие на договора е един месец – чл.16 от договора, но също така са се споразумели, че в случай че наемателят продължи да ползва имота при непротивопоставяне на наемодателя, договорът се превръща в безсрочен – чл.17 от договора. В хода на производството ответникът не ангажира доказателства, че след изтичането на едномесечния срок, в качеството си на наемател е върнал имота, предмет на договора за наем, поради което Съдът приема това обстоятелство за недоказано и счита, че след изтичането на едномесечния срок, наемателят е продължил да ползва имота без противопоставянето на наемодателя и поради това договорът се е превърнал в безсрочен. В подкрепа на това становище на Съда е и обстоятелството, че ответникът е заплатил част от дължимия наем за м.05.2020 г. – заплатил е сумата 700 лв от общо дължимия наем от 4800 лв за м.05.2020 г.