Акт № 444 от 12.11.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. Велико Търново, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Христо Томов

Членове:Йордан Воденичаров

Ирена Колева при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20214100500275 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "В.." ООД, ЕИК .. против Решение № 20/27.01.2021г. по гр.дело № 1345/2020г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от дружеството срещу В.

П. П. положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 2 409.82 лв., представляваща стойността на неплатена консумирана вода за обект на потребление с абонатен № 405119 на адрес град Р.., бл. „.", вх.

---, за която сума е издадена фактура № **********/01.11.2019г. Жалбоподателят намира съдебния акт в обжалваната част за неправилен, като излага подробни съображения в тази насока. Счита за неправилни изводите на съда за недостигане до абоната на преписи от съставените протоколи за неосигурен достъп до имота и отчитане на водомера, за липса на изложение на обстоятелствата относно начина, по който са начислени количествата потребена вода във фактура № **********/01.11.2019г., която твърди да е на база реален отчет, и че остойностяването й не е станало по правилата на Наредба № 4/14.09.2004г., както и извода за несвоевременното изпълнение от В и К оператора на задължението му да отчете консумираните количества вода. Намира, че съдът неправилно е възприел показанията на разпитания свидетел и ги е приравнил на експертно заключение. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него съдът да постанови друго, с което да уважи исковата претенция за вземане по посочената по-горе фактура.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата е заела становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и наведените с нея оплаквания, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост 1 на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира разноски за въззивното производство.

В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители поддържат позициите си по спора и излагат подробни съображения в представени писмени защити. Въззивникът, чрез своя пълномощник, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му в случай, че въззивната жалба бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Горна Оряховица е било образувано по искова молба на "В.." ООД срещу В. П. П., с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с която е поискано да бъде прието за установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 2 472.26 лв., представляваща стойност на незаплатена и консумирана вода, от която 44.78 лв. по фактура № **********/01.06.2020г., 17.66 лв. по фактура № **********/01.01.2020г. и 2 409.82 лв. по фактура № **********/01.11.2019г., за обект на потребление с абонатен № 405119 на адрес град Р.., бл. „.", вх. ---, сумата от 84.25 лв. – лихва за забава за периода от 01.12.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1081/05.08.2020г. по ч.гр.дело № 1074/2020г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица. Изложено е, че страните са в договорни правоотношения, основаващи се на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор - "В.." ООД – Р.., одобрени от КЕВР и влезли в сила от 27.09.2014г. Посочено е, че ответникът, като потребител на такива услуги, не е изпълнил задължението си да заплати в 30-дневен срок от датата на фактурирането стойността на предоставените му услуги, вследствие на което е изпаднал в забава. Поради това ищецът подал заявление по чл.410 ГПК за дължимите суми, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1074/2020г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица. По същото дело се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за горепосочените вземания. Заповедта била връчена на длъжника, но в законоустановения срок същият подал възражение за недължимост.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подал писмен отговор на ИМ, в който заел становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Оспорил е издадените фактури и е счел, че същите са издадени на основание служебно начислени количества вода, е не реално потребена такава. Оспорил е съставения на 09.10.2019г. протокол за проверка на процесния водомер в частта относно констатацията, че СИ е изправно. Изложил е твърдения, че ищецът не е изпълнил задълженията си да го уведоми писмено за датите, на които е следвало да бъде отчитан водомерът, съответно за неспазване разпоредбите на чл.2 ал.5 – ал.7 от ОУ. Оспорил е исковата претенция по размер, както и начина и методиката, по които са били начислени сумите по процесните фактури и начисленото количество вода да е реално потребено. Посочил е, че от него не може да бъде търсена договорна отговорност в размер на исковата сума, тъй като няма задължение да следи за техническата изправност на водомера, отчитащ потреблението в имота му, а последният съгласно заключението на БИМ не отговаря на метрологичните характеристики за точност при измерване на студена вода. След направеното в съдебно заседание пояснение от страна на ищеца, че начислената по фактура № **********/01.11.2019г. стойност на консумирана вода е потребена в периода м.декември 2009г. – 07.10.2019г., ответникът е направил правопогасяващо възражение за погасяване на вземането по нея поради изтекла давност.

За да отхвърли исковата претенция за сумата от 2 409.82 лв., за която е издадена фактура № **********/01.11.2019г., районният съд е приел, че съставените от инкасаторите 2 констативни протоколи за неосигурен достъп за отчитане на измервателния уред не са достигнали до абоната и че не е установен начина и методиката, по които са начислени количествата потребена вода в посочената фактура.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Не е спорно по делото, че между страните са налице облигационни отношения, произтичащи от сключен между тях договор за предоставяне на В и К услуги, както и че ответникът е потребител с абонатен № 405119 и на негово име е разкрита партида 405/119 за обект на потребление, находящ се в град Р.., бл. „.", вх. ---. По силата на същия ищецът е длъжен да доставя на потребителите вода, да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете определени в посочените по-горе ОУ и да издава фактури и други разходо-оправдателни документи съгласно изискванията на ЗСч, а ответникът, като потребител, да заплаща ползваните услуги по реда и в срока по чл.33 ал.2 от Общите условия, както и да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от В и К оператора, за отчитане на водомерите в сгради ЕС и за отчитане на индивидуалните водомери в жилищата и другите обекти в сградата. Събраните по делото доказателства са установили, че за периода от монтиране на водомера в обекта на ответника през м.декември 2009г. до датата на проверката на 09.10.2019г. по партидата му е било начислявано служебно потребление на вода, което е заплащано от потребителя. На последната дата е била извършена проверка на процесния водомер в присъствието на ответника, в хода на която е отчетено показанието на същия в размер на 1 222 куб.м и е посочено, че средството за измерване е в изправност. След приспадане на служебно начислените количества вода за този близо 10-годишен период ищецът издал оспорената от ответника фактура за сумата от 2 409.82 лв., която последният не заплатил. Не е спорно по делото, че за целия процесен период имотът, в който водомерът е отчитал потреблението, е бил обитаем и в него е консумирана вода, но ответникът е оспорил цялото начислено количество вода по процесната фактура да е реално потребено.

Съгласно чл.22 и чл.23 ал.2 от ОУ изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран от В и К оператора, като отчитането на индивидуалните водомери следва да бъде извършвано най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер. Разпоредбата на чл.24 ал.1 от ОУ създава задължение за потребителя да осигури достъп на съответните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери в помещенията, в които те са монтирани и за времето, посочено от В и К оператора в съобщението по чл.23 ал.5, поставено на подходящо място или достигнало по друг начин до потребителите не по-късно от три дни преди извършване на отчитането. Според клаузите на Общите условия поради невъзможност да бъде отчетен водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител, същият е длъжен да уточни с В и К оператора отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане /чл.24 ал.3/, а при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл.23 ал.6 /отчет веднъж годишно в извънработно време на В и К оператора/ и чл.24 ал.3 от ОУ длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от 3 него и поне един свидетел. Правилно и обосновано, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и извършена служебна справка на интернет страницата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че дружеството-ищец е изпълнило задълженията си да съобщава своевременно на потребителите в сградата ЕС, в която се намира процесния обект на потребление, за предстоящото отчитане на водомерите, включително и в извънработно за В и К оператора време. От друга страна, ответникът не е изпълнил задължението си да предостави достъп на длъжностните лица на В и К оператора да извършат отчет на водомера, монтиран в имота му в посоченото от тях време. Не са ангажирани по делото доказателства той да е поискал отчитане и в удобно за двете страни време в случай, че не е могъл да присъства или да осигури свой представител в обявеното време. Освен, че този факт не се оспорва изрично от ответника, то по делото са представени и надлежно изготвени констативни протоколи от 11.05.2015г. и 06.12.2018г., установяващ неосигуряване на достъп от страна на ответника за отчитане на измервателния уред в продължение на повече от година. Не съществува нормативно установено задължение за В и К оператора да връчва на потребителя на съставените по този ред констативни протоколи.

Въпреки това по делото са налице данни, че е направен опит за връчване на първия от тях, но видно от приложеното известие пратката не е била потърсена от получателя.

Задължението за заплащане на изразходвана питейна вода от потребителите на В и К услуги е предпоставено от точно и коректно отчитане на същата. В настоящия случай, ищецът е доказал в процеса, че е начислил на ответника исковите суми, спазвайки реда, регламентиран в Наредба 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и ОУ на В и К оператора. Отчитането показанията на водомера в процесния обект на 09.10.2019г. е извършено в присъствието на потребителя, който е удостоверил с подписа си съответствието на показанията на измерващото средство с вписаните показания от съответните длъжности лица в него. Настоящият състав приема за доказано по делото, че начисленото на ответника по процесната фактура количество вода действително е преминало и е отчетено от водомера на ответника. По делото няма спор, че средството за измерване е било монтирано в обекта на потребление след извършена метрологична проверка и е подлежало на последваща съгласно нормативните разпоредби през м.декември 2019г. До датата на демонтирането му на 21.11.2019г. няма данни същият да е бил в неизправност. При извършената по инициатива на ответника в БИМ метрологична експертиза по повод претендирането на процесната сума от страна на оператора е установено, че същият измерва с грешка в рамките на максимално допустимата - +- 3 при МДГ +-5. Съгласно чл.10 ал.1 т.1 б.“д“ от Закона за измерванията, БИМ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и извършва метрологична експертиза на средствата за измерване. Поради това изготвеният в рамките на компетентността му протокол е официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 ГПК съставлява доказателство за съдържащите се в него изявления. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано, че отчитането на вода в имота на ответника е ставало от годно измервателно устройство, така, както повелява разпоредбата на чл.33 ал.4 от Наредба 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл.16 ал.1 от ОУ на В и К оператора.