Определение № 32657 от 09.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32657 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110104850 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по молба с вх. № 250005/07.08.2026 г., уточнена с молба с вх. № 258844/18.08.2026 г., подадена от ищеца А. В. Г. чрез адв. Р. И. и от адв. И. лично в частта относно присъденото в нейна полза възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Иска се изменение на Решение № 14966/26.07.2026 г. в частта за разноските, като не се присъждат разноски на ответника „С-К“ АД и бъде изменено адвокатското възнаграждение за заповедното производство.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е подал отговор с вх. № 274389/04.09.2026 г., с който оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че практиката на Съда на Европейския съюз не изключва присъждането на разноски във всеки случай на частично уважен потребителски иск и че не е представен договор за безплатна правна помощ за заповедното производство.

Молбата е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

С Решение № 14966/26.07.2026 г. съдът е уважил предявения от А. В. Г. срещу „С-К“ АД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата 41,41 евро, равностойна на 81 лв., платена като неустойка по чл. 29 от Договор за потребителски кредит № 958882/04.06.2023 г., и е отхвърлил иска за разликата до 66,06 евро, равностойна на 129,21 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска ищецът е осъден да заплати на ответника 57,23 евро адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

При повторната преценка на отговорността за разноски съдът намира, че съразмерното им възлагане върху потребителя в конкретния случай не е съвместимо с чл. 6, § 1 и чл. 7, § 1 от Директива 93/13/ЕИО, разглеждани във връзка с принципа на ефективност. С решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, S.R.G. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ECLI:EU:C:2024:263, Съдът на Европейския съюз приема, че потребителят може да понесе част от разноските, включително при недобросъвестно упражняване на реституционните си права. Национална процесуална уредба обаче не може да го задължава да понесе част от разноските, когато искането му за връщане на суми, платени въз основа на неравноправна клауза, е уважено само частично поради практическа невъзможност или прекомерна трудност да определи обхвата на правото си на връщане.

В разглеждания случай съдът е установил нищожността и неравноправния характер на клаузата на чл. 29 от договора. От договорните документи потребителят обективно не е могъл да установи точния размер на сумата, която кредиторът е получил и вътрешно е разпределил като неустойка. В договора са посочени лихвен процент 0%, ГПР 0% и обща 1 дължима сума по първия транш 300 лв., докато в стандартния европейски формуляр и погасителния план се съдържат различни и взаимно несъответстващи данни относно лихвата, ГПР и неустойката. Ищецът е извършил едно общо плащане от 429,21 лв., без представеният платежен документ да съдържа разбивка по отделните задължения.

Едва в хода на производството чрез съдебно-счетоводната експертиза е установено, че кредиторът е разпределил плащането като 300 лв. главница, 9 лв. договорна лихва, 81 лв. неустойка и 39,21 лв. „други приходи“. Дори на вещото лице не е предоставена информация как точно е формирана последната сума. Именно поради оспорването от ответника и непълнотата на намиращата се под негов контрол счетоводна информация експертизата е била необходима за определяне на действително осчетоводената като неустойка сума.

Обстоятелството, че точният размер е установен впоследствие чрез експертизата, не означава, че потребителят е могъл практически да го определи при предявяването на претенцията. Частичното отхвърляне е последица именно от непрозрачното едностранно разпределение на общото плащане по счетоводни пера, които не се установяват от предоставените на потребителя договорни и платежни документи. По делото не е установено и недобросъвестно упражняване на права от ищеца, като възражението на ответника за злоупотреба с процесуални права е отхвърлено с решението.

При тези обстоятелства възлагането върху потребителя на адвокатско възнаграждение от 57,23 евро поради частичното отхвърляне на иска би могло да го възпре да упражни предоставеното му от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху неравноправната договорна клауза. Поради това решението следва да бъде изменено, като постановеното на основание чл. 78, ал. 3 ГПК осъждане на ищеца за разноски бъде отменено.

Искането за изменение на присъденото в полза на адв. Р. Х.ва И. адвокатско възнаграждение от 17,81 евро за заповедното производство е неоснователно поради липсата на доказателства, обосноваващи изменението му.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 14966/26.07.2026 г., постановено по гр. д. № 4850/2026 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ постановеното на основание чл. 78, ал. 3 ГПК осъждане на А. В. Г., ЕГН **********, да заплати на „С-К“ АД, ЕИК 2*********, сумата 57,23 евро - адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 250005/07.08.2026 г. в останалата част, с която се иска изменение на присъденото на адв. Р. Х.ва И. адвокатско възнаграждение от 17,81 евро за заповедното производство.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2