Определение № 302 от 25.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Пловдив, 24.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Веселин Г. Ганев

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600338 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХII НПК.

С обжалваното определение състав на Старозагорския окръжен съд е оставил без уважение молбата на осъдения Д. И. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по чнд № 112/23г. на Районен съд Чирпан.

Недоволен останал жалбоподателя и го обжалвал. В жалбата са изложени доводи, свързани с добро поведение по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и трудова ангажираност. Отделно от това, на критика се поставя становището на затворническата администрация, като според служебния защитник то е в резултат на неправилна преценка на обстоятелствата, релевантни за УПО. Претенцията е насочена към отмяна на определението и постановяване на УПО.

Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна.

1

Съдът е приел, че макар и към момента да са налице обективните предпоставки и осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание, то към момента липсват достатъчно данни, от които да се направи извод, че Д. Д. при досегашният си престой в затвора е дал доказателства за своето поправяне.

Изводите на съда са правилни.

За да се приложи института на УПО законодателят е поставил две условия. На първо место осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание и на следващо место с примерното си поведение и честно отношение към труда да е дал доказателства за своето поправяне.

Първата предпоставка очевидно е налице и това не се оспорва от страните.

Не е налична обаче втората изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 НК предпоставка.

В разпоредбата на чл.439а НПК са очертани обстоятелствата, които доказват дали престоя в местата за лишаване от свобода до момента е довел до поправянето на осъдения или е необходимо още време за това.

От приложеното по делото становище за изпълнение на плана на присъдата е видно, че след проведената корекционна работа с лишения от свобода, същият се намира в етап от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на който заложените цели и задачи съобразно установените проблемни зони не са постигнати и е необходимо продължаване на корекционното въздействие.

При отсъствието на тази материалноправна предпоставка, свързана с поправянето на лишения от свобода Д., приложението на института на УПО спрямо него е недопустим.

Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, респективно оставяне на подадената срещу него жалба без уважение.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на Определението и решаване на въпросите в частната жалба от настоящата инстанция.

2

Неоснователно се възразява срещу становището на затворническата администрация за необходимост от продължаване на корекционното въздействие.

В тази връзка споделими са констатациите на началника на Затвора в гр. *. В становището си по повод подадената от жалбоподателя молба за УПО същият е отбелязал, че Д. независимо от демонстрираното дължимо поведение и спазване на режимните ограничения към момента прегледът на оценката по профила му не отчита значими изменения спрямо първоначално констатираните параметри, като осъденият остава формален и социално желателен по отношение на мотивацията за промяна на нагласите и възприемане на законосъобразен модел на поведение. Всичко това сочи, че възпитателния и поправителния ефект от престоя му в Затвора не е постигнат и това е достатъчна пречка за предсрочното му условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието му.

Тук местото да се обърне внимание на жалбоподателя, че с преобладаващ доказателствен потенциал на първо място разполага представеното становище на администрацията на съответното пенитенциарно заведение, която осъществява непрекъснато превъзпитателната дейност върху осъдения и има преки впечатления за промяната на поведението му. Когато на отрицателното становище на администрацията на затвора за предсрочно освобождаване на осъдения не могат да бъдат противопоставени доказателства, които да го оборят или да са със значителен приоритет над него, какъвто е настоящият казус, то тогава основания за УПО липсват.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 345 НПК Апелативният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 554/29.06.2023г. по чнд № 726/23г. на Окръжен съд Стара Загора.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4