Решение № 51 от 28.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Велико Търново, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело за възобновяване № 20244000600364 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Ж. Е. Н., чрез упълномощения му защитник адв.

М. В. от ВТАК, за възобновяване на ВНОХД № 428/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, с решение по което е била изменена присъда № 26/28.02.2024 г., постановена по НОХД № 198/2023 г. по описа на РС – Плевен.

В искането са наведени оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила в хода на производствата пред двете предходни съдебни инстанции. Изтъкват се и оплаквания за неправилна оценка на доказателствата, довела до неправилна фактическа установеност на извършеното и последващо неправилно приложение на материалния закон с признаването на Н. за виновен по предявеното му обвинение и ангажирането на наказателната му отговорност. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС - Плевен.

В съдебно заседание осъденото лице и защитника му поддържат искането изцяло.

Представителят на Апелативна прокуратура - В. Търново пледира за отхвърляне на претенцията за възобновяване, като неоснователна.

Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намира за установено следното:

С присъда № 26/28.02.2024 г., постановена по НОХД № 198/2023 г. Плевенският районен съд признал Ж. Е. Н. за виновен в това, че на 02.02.2022 г. в гр. Д. Дъбник, пред 1 входа на Православен храм „Свети Пророк Илия" причинил на О. А. О. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма - оток в областта на дясната очница /периорбитален оток/, контузия на левия слепоочен мускул с подлежащо спукване на черепа, простиращо към лявата предна черепна ямка /челно - базално/, набиране на кръв под спукването на черепа /слепоочно - базален, епидурален хематом/, които увреждания довели разстройство на здравето, временно опасно за живота и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение, наложеното на подсъдимия Н. по НОХД № 2568/2019 г. на Плевенски районен съд наказание в размер на 5 месеца лишаване от свобода. Постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в" от ЗИНЗС наказанието от 2 години лишаване от свобода и приведеното в изпълнение наказание от 5 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2568/2019 г. на районен съд Плевен, да бъдат изтърпяни при първоначален „строг" режим. Произнесъл се и по отношение на веществените доказателства и разноските.

По жалба на подсъдимия Н. присъдата била предмет на въззивна проверка. С Решение № 187/2.08.2024 г. по ВНОХД № 428/2024 г. на Плевенски окръжен съд присъдата е изменена, в частта й относно режима за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание от 5 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2568/2019 г. на Районен съд - Плевен, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален "Общ" режим за изтърпяване на това наказание. В останалата част присъдата е потвърдена. Решението не е проверявано по касационен ред и е влязло в сила.

Искането за възобновяване на производството по делото е допустимо, тъй като е депозирано в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимиран субект и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред.

Разгледано по същество, искането на осъденото лице за възобновяване на наказателното производство, е неоснователно.

Възраженията за съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

Не могат да бъдат споделени упреците към дейността на първостепенния и въззивния съд.

На първо място следва да се сподели, че в производството по възобновяване, както и в касационното производство, фактическата необоснованост не съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Касационният съд е съд по правото и се произнася в рамките на фактическите положения, приети от предходната инстанция, като проверява единствено доколко са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното й убеждение при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Точно поради прежде изложеното, аргументите на осъдения във връзка с доказателствената съвкупност и с приетата фактическа обстановка следва да бъдат обсъдени от гледна точка на наличието или липсата на съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд и с оценката на доказателствата и доказателствените средства.

Настоящият състав не констатира нарушения на процесуалните норми на чл. 13, чл.

14 и чл. 107 от НПК в съдебната фаза на производството. Същите предписват императивно необходимост от обективно, всестранно и пълно изследване и изясняване на всички обстоятелства по делото, като възлагат задължения на решаващата инстанция за задълбочен и съвкупен доказателствен анализ. В този смисъл настоящата инстанция не констатира да са изведени от решаващите инстанции погрешни изводи по основния факт на наказателния процес - извършване на инкриминираното престъпно деяние и неговото авторство.

Възприетата от съдилищата фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата, които са обсъдени подробно съобразно изискуемостта на нормата на чл.

305, ал. 3 от НПК, респективно съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК. Изложени са съображения кои доказателства и доказателствени средства се приемат за достоверни и защо, при съответно обсъждане на установените противоречия. В мотивите на атакуваните съдебни 2 актове са отразени подробни фактически и правни съображения защо показанията на свидетелите Д. П., части от свидетелските показания на О. О. и Д. И., показанията на свидетеля А. Н., дадени в хода на досъдебното производство, включително и тези на св. Н. Г. и И. О. и обясненията на подсъдимия Н. са изключени от доказателствената маса. Не са подминати и обясненията на подсъдимия, с които отрича авторството на деянието. Самият факт, че подсъдимият отрича извършването на деянието, а от друга страна основният свидетел е пострадалия, не пренебрегнато от съдилищата. Решението съдилищата да се доверят на части от свидетелските показания на пострадалия О., подкрепящи развитата в прокурорския акт обвинителната теза, изцяло е основан на събраната по делото доказателствена маса. От друга страна - право на подсъдимия е да отрича съпричастността си към деянието, респективно да дава обяснения, каквито намери за добре с оглед приетата от същия защитна теза. Когато обаче последната е опровергана по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително и от експертните заключения на вещите лица по приетите множество експертизи, то тогава не би могло да се приеме, наведеното от подсъдимия и защитата му, съмнение относно авторството на деянието и претенцията му за нарушено право на защита. Вътрешното убеждение на инстанциите по фактите е правилно, когато при изграждането му са били спазени съответните процесуални правила за изясняване на всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, като изводите на съдилищата се основават на всички доказателства, а не само на някои от тях. В конкретния случай процесуалните изисквания са спазени, поради което не е налице наведеното оплакване от подсъдимия за нарушаване принципа на оценка на доказателствената съвкупност по вътрешно убеждение. Съдилищата са се позовали на показанията на свидетелите, като са ги обсъдили в тяхната взаимна връзка и обусловеност, приемайки, че извършеното престъпление и неговото авторство са доказани по несъмнен начин, именно от частично кредитираните показанията на свидетелите О. О., Д.

И., показанията на свидетелите А. Н., Г. Г. и включително от експертните становища на вещите лица по множеството приети по делото експертизи. Изложени са мотиви, че показанията на посочените по-горе свидетели от една страна – са вътрешно непротиворечиви, логични и последователни, а от друга са в кореспонденция с останалите по делото доказателства. В този смисъл неоснователно е възражението за неустановеност на авторството на деянието, свързано с телесното увреждане на пострадалия О.. Не е отминат и коментара на съдебномедицинската експертиза на пострадалия, чието заключение е съпоставено с фактите, установени от показанията на свидетели и са изложени мотиви за оспорените от осъдения обстоятелства. Аргументирано е оценено наличието или не на заинтересованост за всеки един от свидетелите от изхода на делото. Правилно са тълкувани показанията на пострадалия свидетел и обясненията на осъдения Н., участвали в инцидента и компетентно е изведено заключението за доказателствената им стойност, като Плевенския окръжен съд е отговорил на възраженията в жалбата на подсъдимия, излагайки спорните моменти, позовавайки се на показанията на посочените свидетели, включително и на опосредстваните такива - свидетелите Д. И., Г. Г.. В същата посока са кредитирани и заключенията по съдебномедицинските експертизи и медицинската документация, касаещи пострадалия и възникналата ситуация, а именно:

– че пострадалият след като пристигнал пред църквата, там го очаквал подсъдимия Н., който пушел цигара. Пострадалият направил забележка на подс. Н., че не е редно да пуши в двора на църквата. Подсъдимият обаче не казал нищо, приближил се към О., извърнал се леко и изненадващо му нанесъл силен юмручен удар в областта на лицето – на дясното око, в резултат на който /нанесения удар/ О. паднал на земята и ударил главата си – лявата слепоочно област, в тротоарните плочки пред храма;

- че след като се съвзел О. се почувствал зашеметен, а от носа му потекла кръв.

Използвал салфетки, за да спре кръвотечението, след което си тръгнал от мястото на инцидента с лекия си автомобил. Прибрал се в дома си, като за състоянието му съдилищата са се позовали и на показанията на св. А. Н. и Н. Г. /негови родители/.

За да приемат, че подсъдимият е осъществил фактическите действия по 3 инкриминираното деяние, предходните съдилища са кредитирали показанията на изброените по- горе свидетели в съответните им части, като са ги обвързали и с констатациите на съдебномедицинските експертизи и медицинската документация. Ценили са показанията им според техния действителен смисъл и съдържание, като относно проверката на тяхната достоверност са съпоставени не само с останалите доказателствени средства, но и са тълкувани според собствената им убедителност, последователност и обективност.

Несподелимо е и оплакването на подсъдимия и защитата му, че постановените съдебни актове почиват на предположения, тъй като са основани единствено на показанията на пострадалия О., каквито възражения са поддържани и пред предходните инстанции. За да приемат с доверие и кредитират показанията на св. О. О., инстанциите са изложили доводи за наличието на връзка между съобщеното от постр. О., касаещо развитието на инцидента в двора на православния храм „Св. Пророк Илия“ в гр. Д. Дъбник и показанията на свидетелите А. Н., Д. И., Г. Г. – от една страна, а от друга са ги съпоставили и с констатациите по съдебномедицинските експертизи, чиито заключения са били ценени от инстанциите. Аргументирано са приели съдилищата, че показанията са вътрешно последователни и логични, без да са обвързани с користни цели и подбуди, и сочещи за автор на инкриминираното деяние подс. Н..

В обобщение - фактическите данни от събраните доказателства категорично установяват инкриминираното по делото поведение на осъдения Н., както и причинно следствената връзка между това поведение и полученото от постр. О. съставомерно телесно увреждане. В резултат на нанасяне от Н. на юмручен удар в областта на лицето на О., е настъпил оток в областта на дясната очница /периорбитален оток/ и загубвайки равновесие пострадалият е паднал на земята, ударил главата си в земната повърхност, в областта на ляв слепоочен мускул, като по този начин е настъпила контузия на левия слепоочен мускул с подлежащо счупване на черепа, простиращо се към лявата предна черепна ямка, набиране на кръв под счупването на черепа. Увреждане, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота и представляващо средна телесна повреда по смисъл на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Инстанциите са извели логични и обосновани изводи за наличието на пряка причинно-следствена връзка между увреждащите действия от страна на осъдения Н., с настъпилия престъпен резултат - черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота на О., като в тази насока са спазени задължителните указания, дадени в Постановление № 3/79 г. на Пленума на Върховния съд.