Решение № 1317 от 16.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1317 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20245330203081 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-002687/19.04.2024г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на В. В., ЕГН **********, с адрес: **, са наложени административни наказания: Глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137а, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; Глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наред с това на основание Наредба N Iз 2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят В. В., по съображения, изложени в жалбата, в писмено становище, лично и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Моли да се присъдят разноските по делото за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от страната, в 1 което се пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който моли да бъде намален до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004г.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против В. В., затова, че на 28.03.2024г. около 08:50 часа в гр. Пловдив, на кръстовище на бул. „Марица“ и бул. „Цар Борис III”, жалбодателят, управлявайки личния си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № **, извършва следните нарушения: не използва обезопасителен колан при наличието на такъв с какъвто е оборудван автомобила; не спира на ясно подаден звуков и светлинен сигнал от обозначен полицейски автомобил, не изпълнява многократно отправено устно полицейско разпореждане да отбие автомобила вдясно на платното за движение. Автомобилът е спрян принудително по-надолу по булеварда. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство ARNA 0184 с фабричен номер ARNA 0184, като пробата е отчела „0“ промила алкохол.

Констатираните нарушения са установени на място от контролните органи към ОД МВР Пловдив, сред които свид. Н. И. Ф. и колегата му И.К..

С оглед констатираното е прието, че В. е извършил нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП. две отделни

Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН Серия GА АКТ № 1141000 от 28.03.2024г., съставен от свид. Ф., на длъжност „**“ в ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН. Свидетел по съставянето на акта станал свид. Д. Н. М., поради служебен ангажимент на И.К..

Фактическите положения, при които са осъществени съставите на изследваните нарушения съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени и свидетелските показания на свид. Ф. и свид.М..

2

Свид. Ф. в показанията си потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. С категоричност заявява, че след устното разпореждане да преустанови движението на автомобила вдясно, жалбоподателят не само не го послушал, а последвало преследване със звуков и светлинен сигнал от автопатрула, продължило 30-50 метра, като при всяко изравняване на колите, било отправяно ново разпореждане от полицейския орган до момента на принудителното спиране на нарушителя. Свидетелят по спомен твърди, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС без обезопасителен колан, като в промеждутъка - от принудителното му спиране до продължаването му напред, за да отбие, е поставил колана си, за да избегне отговорност.

От своя страна свид. М. също потвърждава констатациите в акта, възпроизведени му от свид. Ф.. Потвърждава и това, че е станал свидетел по съставяне на акта, поради служебен ангажимент на колегата му И.К..

Съдът кредитира показанията на свид. Ф. и свид. М. като произтичащи от достоверен източник, съответстващи и допълващи се помежду си, кореспондиращи и на писмените доказателства по делото, които съдът също кредитира.

При тези фактически установености съдът намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършени от жалбоподателя В. вменените му две административни нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП.

Безспорно се доказва, че, управлявайки МПС, водачът В., на процесната дата и място, не е ползвал обезопасителен колан при наличието на такъв, с какъвто е оборудван автомобила; не спира на подаден от контролните органи сигнал на пътно превозно средство плавно в най-дясната част на платното за движение.

По-конкретно за второ нарушение. Сигналът е бил ясно подаден, звуков и светлинен, от обозначен полицейски автомобил. От доказателствата по делото безспорно се установява, че сигналът за спиране е възприет от жалбоподателя, като последният безсъмнено е формирал представа за качеството на контролен орган на изпълняващия го свид. Ф.. Вместо подчиняване е последвало преследване, в продължение на 30-50 метра, като при всяко изравняване на автопатрула с процесния автомобил, полицейският 3 орган е отправял и ново разпореждане жалбоподателят да преустанови движението на автомобила вдясно, което било сторено едва след принудителното му спиране. Всъщност съставомерността на деянието по чл.

103 от ЗДвП по никакъв начин не изключва възможността проверка все пак да бъде извършена, тъй като признаците от състава му изискват единствено при подаден сигнал за спиране, деецът да е отказал да го изпълни, като е възможно впоследствие да е бил настигнат от контролните органи /както в случая/; да е установен по-късно или дори доброволно да спре в даден по-късен момент.

Горните обстоятелства се потвърдиха от приложените и събрани по делото писмени и гласни доказателства, допълващи се и съответстващи помежду си, които съдът изцяло кредитира и включи в доказателствената съвкупност за установяване на обективната истина.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за различна от установената фактическа обстановка, както и доводите на процесуалния му представител в съдебно заседание, че подаденият от полицейския орган сигнал за спиране на автомобила противоречал на установения в чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от ППЗДвП ред - чрез постоянно светещ или мигащ надпис „полиция спри“.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са задължени при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Възможните подавани от полицейските органи сигнали за спиране са визирани в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, изцяло и буквално пренесени в разпоредбата на чл. 207 от Правилника за прилагане на ЗДвП /ППЗДвП/ – чрез стоп-палка, чрез описваща полукръг червена светлина, чрез подаване на сигнал само с ръка от униформен полицай, като всички предвидени сигнали за спиране могат да бъдат подадени и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. С една разлика: правилото в последното изречение на разпоредбата на чл. 207 от ППЗДвП дописва идентичното такова на чл. 170, ал. 3, изр. последно от ЗДвП, като е добавен конкретен способ за подаване на сигнал от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет – само чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ – СПРИ! Последното представлява „дописване“ съдържанието на нормативен акт от по-висока 4 степен, доколкото в ЗДвП няма такова правило, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ правилото е неприложимо – правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, като с правилник не може да се доразвива закона. С оглед горното, съществуващата законова регламентация не изключва възможността водачите на ППС да бъдат спирани и от движещ се полицейски автомобил, като не съществува законова пречка в такъв случай да бъде използван и светлинен и звуков сигнал. В случая това е бил единственият възможен начин в конкретната пътна ситуация.

Не се обоснова с никакви доказателства и твърдението за различна от безспорно установената фактическа обстановка, а сочените в жалбата реплики и обиди, са ирелевантни, доколкото не са предмет на изследване в конкретния казус.

Сочените възражения са неоснователни, израз на линията на защита, която жалбоподателят следва единствено с цел да се освободи от административнонаказателна отговорност.

Деянията на В. са правилно квалифицирани под така посочените правни норми в АУАН и НП. Описанието на нарушенията е пълно, точно и ясно, с което жалбоподателят е разбрал за какво свое поведение е санкциониран.

Правилно за установените нарушения по пункт 1 и 2 съответно: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП. Наказанието по пункт 1 е фиксирано от законодателя и не подлежи на редуциране от страна на съда. По отношение на наказанието за нарушението, посочено в пункт 2 от НП, съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението като е наложил глоба и лишаване от право да управлява МПС около средния им размер. Съдът намира наложеното наказание за справедливо и съобразено с конкретната обществена опасност на извършеното нарушение и на неговия деец. Деянието се отличава със завишена обществена опасност, съпоставено с обикновените случаи на такъв вид нарушения. Така, след като не е изпълнил устното разпореждането на 5 контролния орган от полицейски автопатрул да спре движението си, жалбоподателят е предизвикал преследване от полицейските служители, поставяйки в риск и други участници в движението. Фактът, че полицаите са го последвали с включени светлинен и звуков сигнал, също не е отказал В. от намисленото, което демонстрира твърдата му решимост да осуети проверката.

Дори намесата на полицейските служители под формата на преследване от патрулен автомобил не е разколебало нарушителят да преустанови противоправната си дейност, осъзнавайки, че ситуацията е ескалирала. С поведението си жалбоподателят показва, че не притежава тези задръжки, което категорично сочи и завишената опасност на дееца в случая. В тази посока е и наличната по административната преписка справка за нарушител/водач – категорична индиция за липса на изолираност на установените нарушения, поради многократното наказване на жалбоподателя все за нарушения по ЗДвП.

За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон се забранява приложението на нормата по чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай, още повече, че такъв определено не се установи по делото.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна или изменение на обжалваното наказателното постановление. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.