Решение № 2636 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2636 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330106365 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. И. Н., ЕГН ********** против „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 15,22 лева - главница по Изпълнителен лист № ***** г., издаден по ч. гр. д. № 5504/2017 г., по описа на Районен съд – Пловдив, което притезание на ответника е предмет на принудително изпълнение по образуваното Изп. дело № **** г., по описа на ЧСИ******, рег.

№**** поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение за вземането, настъпило след издаването на изпълнителния лист.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист № *****г. по ч. гр. д. № 5504/2017 г., по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 15,22 лева – главница, представляваща незаплатени суми по договор за далекосъобщителни услуги от 13.03.2015 г. По изпълнителния лист имало и други суми, които ищцовата страна уточнява, че не са предмет на предявения в настоящото производство иск. Сочи се, че при ЧСИ *****, рег.

№*****, било образувано изп. дело № ****г., като със съобщение изх. № ***** г. ищцата била уведомена за задължението й по посоченото изпълнително дело. След извършена справка в кантората на частния съдебен изпълнител се установило, че въз основа на същия изпълнителен лист било 1 образувано предходно изп. дело № *****г. по описа на ЧСИ ******. По това дело на 28.02.2022 г. взискателят поискал извършване на изпълнителни действия. Излагат се твърдения, че образуваното през 2018 г. изпълнително дело било прекратено поради настъпила перемпция. Ищцата се снабдила със съобщение с изх. № ******* г., което било връчено на **** й Н. Б. на дата 24.05.2018 г. С молба от 03.01.2024 г. ответникът поискал изпълнителния лист, като било образувано изп. дело № **** г., по описа на ЧСИ *****. Сочи се, че не са извършвани плащания от длъжника – ищец на суми по изпълнителния лист.

Твърди се, че в периода от 24.05.2018 г. до 28.02.2022 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия по изп. дело № ***** г. по описа на ЧСИ ******, поради което и процесното вземане за главница, предмет на изпълнителния лист, е погасено с тригодишна давност, изтекла на 10.05.2021 г. Извършено е позоваване на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, досежно дадените разяснения за понятието „периодични плащания“ каквото се твърди, че се явява процесното.

Поддържа се, че вземането на ответника спрямо ищеца е погасено с изтичането на тригодишната давност, която се сочи, че е започнала да тече от датата на изпращане на съобщение с изх. № ****** г. и е изтекла на дата 10.05.2021 г. Предвид изложеното се предявява исковата претенция.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Йеттел България“ ЕАД (съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея е редовно връчено на дата 09.09.2024 г.).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на кредитора „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ е издаден Изпълнителен лист № ****г. по ч.гр.д. № 5504/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив за процесните вземания, въз основа на който е образувано Изпълнително дело № ******г. по описа на ЧСИ*****, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, за което ищцата е била уведомена от ЧСИ на 10.05.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Следва да се посочи, че правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, 2 лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.

№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Актуалната съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

В настоящия случай, Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 5504/2017г. по описа на Районен съд – Пловдив е издадена на 21.04.2017г. и е влязла в сила най-късно на 09.08.2017г. /датата на издаване на изпълнителния лист/.

Спорно по делото е дали след влизане в сила на заповедта са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата молба се твърди, че такива не са предприети.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното 3 валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Съдът намира за необходимо да посочи, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността виж практиката на ВКС - определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС.

Установява се по делото, че след 09.08.2017г. /датата, на която е започнала да тече погасителната давност/ от страна на ответника не е проявено бездействие, а напротив – извършвани са изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на погасителната давност /налагане на запор по 4 банкова сметка на длъжника в „Обединена българска банка“ АД от 10.05.2018г., искане за извършване на справка за трудови договори и налагане на запор върху трудово възнаграждение или извършване на опис и оценка на движими вещи от 28.02.2022г. /л. 86 от делото/ и други последващи изпълнителни действия, които обосновават прекъсване на погасителната давност.

Съдът приема, че тези изпълнителни действия са довели до прекъсване на погасителната давност, доколкото не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни действия, а не „извършени” или друга подобна формулировка. Ето защо, от момента на извършване на това изпълнително действие, макар и неуспешно, е започнала да тече нова 5годишна погасителна давност за вземането.