Решение № 124 от 30.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пловдив, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300503252 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, чрез пълномощника по делото адвокат Т. А. против Решение №4297 от 07.10.2025 г., постановено по гр. д. №1906/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с., с което са отхвърлени предявените от К. Д. Т. против Областна дирекция на МВР – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ №7 обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 във вр. с ал. 7 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3396,22 лева, представляваща сбора от дължими допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен, за периода 30.01.2022 г.- 30.01.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска- 31.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 527,71 лева- сбор на обезщетения за забава върху всяко отделно месечно неизплатено допълнително възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен за периода от края на всяко тримесечие, включено в исковия период от 30.01.2022 г. до 30.01.2025 г. до датата, предхождаща датата на предявяване на исковата претенция и К. Д. Т. е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата са релевирани подробни доводи за неправилност и необоснованост на първоинстaнционното решение, като постановено в 1 противоречие с материалния закон. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковите претенции да бъдат уважени с присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Областна дирекция на МВР – Пловдив, представлявана от директора – ст. комисар С.К. чрез пълномощника - гл. юрк.

И.П., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба подадена от К. Д. Т., с ЕГН ********** против Областна дирекция на МВР – Пловдив /ОДМВР-Пловдив/, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3396,22 лв. (след допуснатото увеличение на иска), представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 30.01.2022 г. до 30.01.2025 г., получен в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, както и за заплащане на сумата от 527,71 лв., представляваща сбор на обезщетения за забава върху всяко отделно месечно неизплатено възнаграждение за периода от края на всяко тримесечие, включено в исковия период до датата, предхождаща датата на предявяване на исковата претенция, ведно със законна мораторна лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.01.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът К. Д. Т. е държавен служител, работещ по служебно правоотношение при ответника, като предвид характера на заеманата длъжност, *** К. Д. Т., полагал труд и през нощта (за времето от 22,00 часа до 06, 00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното работно време до този момент е изчислявано сумарно, без часовете положен от него нощен труд да са преобразувани в дневен труд и съответно да му се изплати възнаграждение за полагания извънреден труд. Сочи се, че през периода от 30.01.2022г. - 30.01.2025г. и до момента К. Д. Т. изпълнява служебните си задължения на смени /дневни-от 07.00 часа до 19.00 часа и нощни- от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден/, всяка от които е с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното време. Посочва се съответната правна уредба на проблема, като се цитират и тълкуват норми от ЗМВР. Наредби, КТ, ТР и решения на СЕС. Излагат се подробни съображения за това, че полицейските органи в МВР били неравностойно третирани спрямо останалите служители в МВР и лицата по трудово правоотношение досежно заплащането на полагания нощен труд, като 2 разликата в третирането не се основавала на обективен и разумен критерий. За положения нощен труд за период от три години назад липсвало преизчисление с коефициент 1.143, за да бъде приравнен към дневен. Съгласно подадената молба по чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът твърди, че неизплатеният му нощен труд е в размер на 2142,8 часа за сумата от 3396,22 лв. Дължима била още и мораторна лихва, която се изчислявала на тримесечие, като е направена разбивка на сумите за обезщетението за забава, които в общ размер възлизали на 527,71 лева съгласно уточнителна молба от 14.04.2025 г. и молбата по чл.

214 ГПК. В този смисъл се моли за осъждането на ответника. Претендират се и разноските в процеса.

В писмения си отговор на исковата молба ответникът ОДМВР-Пловдив, оспорва предявените искове и настоява за отхвърлянето им като неоснователни. Поддържа, че не са налице четирите предпоставки, установени в нормата на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а именно - подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощно работно време по – малка от продължителността на дневното, трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Счита, че последните две предпоставки не са налице за служителите от МВР, работещи на смени, какъвто е настоящия случай. Твърди, че прилагането на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ спрямо държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР изрично е изключено с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Излага подробни правни доводи. В отговора на исковата молба се твърди, че няма празнота в закона, а съществува специална нормативна уредба, предвиждаща заплащането на нощния и извънредния труд на служителите на МВР, който не се заплаща по правилата на НСОРЗ, нито се умножават часовете нощен труд по посочения от ищеца коефициент от 1,143.

Предвид това поддържа, че главният и акцесорният иск са неоснователни.

Излагат се съображения, че няма дискриминация в различното законово третиране на отделните групи държавни служители, нито пък привилегия на едни спрямо други. Твърди, че не е налице противоречие с европейското законодателство, а съществува специален ред за организацията и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове, като е приел, че не са налице предпоставките нощният труд на служителите в МВР да се заплаща след преизчисляването му с коефициент 1.143, съобразно КТ и НСОРЗ.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Установено е безспорно от фактическа страна и спор пред въззивната инстанция не се повдига, че ищецът е работил при ответника през процесния период 30.01.2022г. - 30.01.2025г. по служебно правоотношение на длъжност „***“ към ОДМВР-Пловдив и е полагал нощен труд за времето от 22:00 часа до 06:00 часа по утвърдени графици, на 12-часови смени, като отработеното от него работно време е изчислявано съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, без 3 часовете положен нощен труд да са преобразувани в дневен труд.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза през процесния период ищецът К. Д. Т. е положил е 1874 часа нощен труд за 2311,72лв., като след приравняването им на дневен труд с К=1,143 стават 2142,8 часа. Като разликата от 268,8 часа се явява извънреден труд, който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 3396,22 лева. Размерът на мораторната лихва, изчислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд, считано от падежа на задължението (1во число на месеца, следващ тримесечието на начисляване) до датата на завеждане на исковата молба възлиза общо на 572,71 лв.

Предмет на делото са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл.

86 от ЗЗД за заплащане на трудово възнаграждение за положен нощен труд от служител на МВР, преобразуван в дневен труд с коефициент 1,143, както и на лихва за забава.

Спорен по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба е въпросът за приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ по отношение на положените часове нощен труд от служители на МВР.

По този въпрос е постановено ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, което уеднакви практиката на съдилищата и прие, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА), тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.

187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.

Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за 4 преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни.