Решение № 260414 от 11.02.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ …………………/11.02.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,

50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА при секретаря Мариана

Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2252 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р.В.Ф. срещу Б.Д.Б. осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за приключване на строително-ремонтни дейности на таванско помещение в срок до 18.11.2018 г., уговорена в сключено между страните Споразумение от 05.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, и в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за настъпили вреди, изразяващи се в повреди на жилището на ищеца и в общите части на сградата, съобразно притежаваните от него 50% ид.ч., причинени вследствие на некачествени и недовършени строително-ремонтни дейности в таванско помещение в жилищна сграда, находяща се в гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.

По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД ищецът твърди, че е собственик на апартамент, представляващ с.о.с. с идентификатор * в жилищна сграда, находяща се в гр. *, както и собственик на 50 % ид.ч. от общите части на сградата, като насрещната страна по иска е собственик на таванско помещение в същата сграда. Твърди се, че поради лошо стопанисване и поддръжка на собствения си обект ответникът е нанесъл щети на собствения на ищеца апартамент и общите части на сградата. В тази връзка сочи, че на 28.07.2017 г. е проведено общо събрание на собствениците в сградата, на което е взето решение на Б. да бъде възложено извършване на ремонт и реконструкция на таванския жилищен етаж за своя сметка в срок до 20.11.2017 г. Уточнява, че ответникът следвало да извърши ремонт на покрива на сградата без да променя фасадата и да разкрива покривната конструкция. Сочи, че ответникът е поел и задължение за при пълна или частична повреда на имуществото на ищеца да отстрани настъпилите вреди или да заплати разходите за отстраняването им в срок от три дни от настъпването им. Поради неизпълнение на поетото задължение в срок, се излага, че на 05.10.2018 г. е подписано споразумение между Ф. и Б., съобразно което страните са договорили продължаване на срока за изпълнение на поетото задължение до 18.11.2018 г., като в т. 1 от същото са уговорили заплащане на неустойка в размер на 10000 лв. при неспазване на уговорения срок и завършване на строежа. Договорили са довършването на СМР да бъде установено от тричленна комисия. Излага се, че на 03.12.2018 г. избраната комисия в съставен протокол от същата дата е установила, че СМР не са довършени, като междувременно са нанесени множество щети на сградата, които подробно описва. Сочи се, че към настоящия момент СМР в таванското помещение не са завършени, посочените в споразумението задължения не са изпълнени, като покривът на сградата е премахнат и създава предпоставки за разрушаване на сградата. Твърди, че в резултат на некачествените и незавършени строително-монтажни работи апартаментът на ищеца се намира в лошо състояние и се нуждае от ремонт. Намира, че с уговорената неустоечна клауза в еднократен размер от 10000 лева ще се обезщетят причинените от неизпълнението в срок вредите, претърпени от ищеца. По евентуалния иск с правно основание чл. 45 от ГПК ищецът твърди, че от некачествено изпълнени и незавършени СМР в таванското помещение са му причинени вреди, за репарирането на които претендира заплащане на 10000 лева. Подробно описва по отделни пера твърдените щети на собствения му апартамент и на общите части в сградата, както и стойността на разходите, необходими за поправката им. Сочи, че разходите за поправка на общите части в сградата произтича от задължението на всеки етажен собственик да заплати тези разходи. При твърдения за притежание на 50 % ид.ч. от общите части на сградата, твърди, че неговото участие възлиза на претендираната с иска стойност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Б. депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Искът по чл. 92 от ЗЗД намира за неоснователен, при твърдения за нищожност на уговорената неустоечна клауза, тъй като споразумението, в което същата е уговорена, урежда само нейната дължимост, но е и главно насрещно задължение, което да обезпечава, а решението на общото събрание, на което ищеца се позовава, не го прави кредитор. От друга страна, сочи, че не е налице виновно неизпълнение от страна на ответника, тъй като съобразно взетото решение на ОС Б. се е задължил да изгради нов покрив на сградата в срок до 20.11.2017 г. и след получаване на разрешение от община Приморски- *. Сочи, че такова разрешение е издадено едва на 11.04.2018 г., след което ищеца с поведението си е дал пречки за изпълнение на възложената работа чрез подаване на жалби в различни институции. Твърди, че строително-монтажните работи били спирани многократно с разпореждания на компетентните органи, което поставили в невъзможност да завърши дейностите. В тази връзка сочи, че новият покрив на сградата е завършен едва на 15.02.2019 г. С тези твърдения намира, че ищецът е бил отговорен за неизпълнението, което го освобождава от задължението, евентуално води до намаляване на обезщетението. Релевира възражение за прекомерност на неустойката. Сочи и недопустимо съединяване на иск за забава плащането по чл. 86 от ЗЗД. Развива съображения и за неоснователност на евентуалния иск по чл. 45 от ЗЗД по размер. Сочи, че необходимите разходи за възстановяване на щетите в апартамента възлизат в по-нисък размер от претендирания с исковата молба. Обоснова по всяка от посочените вреди стойността на необходимите разходи. Оспорва наличието на вреди, причинени от ответника, които да се намират в причинна връзка с ремонта на третия етаж и покрива на сградата. По отношение на претенцията за причинени от ответника вреди на общите части, намира същата за неоснователна, тъй като твърди да са настъпили твърдените от ищеца повреди, както и връзката между ремонта и реконструкцията на сградата и заявените вреди, като напр. монтаж и демонтаж на климатици и щори за почистването им.

Сочи, че ищецът е притежател на 29,2095 % от общите части на сградата и не може да заявява претенции над този размер от разходите за възстановяване на общите части.

В срока по чл. 131 от ГПК и на основание чл. 211 от ГПК Б.Б. предявява и насрещен иск срещу Р.Ф., с който претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 11102,20 лева, представляваща припадащата му се част от 29,2095 % ид.ч. от общите части в сградата от направените разходи в периода от м.09.2018 г. до 01.04.2019 г. за обновяване на покрива на сградата, представляващ обща част, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане.

С протоколно определение от 17.01.2020 г. е допуснато изменение на насрещния иск от Б.Д.Б. срещу Р.В.Ф., с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, чрез неговото намаляване, като се претендира осъждане на ответника да заплати сумата от 10101,93 лева, представляваща припадащата му се част от 26,5788 % ид.ч. от общите части в сградата от направените разходи в периода от м.09.2018 г. до 01.04.2019 г. за обновяване на покрива на сградата, представляващ обща част, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане, като производството е прекратено на основание чл. 232 от ГПК за разликата до първоначлно определения размер от 11102,50лв.

По насрещния иск на Б.Б. срещу Р.Ф. с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС: Твърди се в исковата молба, че страните са собственици на обособени обекти в сграда в режим на етажна собственост. Сочи, че на 28.07.2017 г. е взето решение на общото събрание на ЕС във връзка с извършването на спешна нужда от ремонт на покрива на сградата – неотложни ремонтни дейности по направата на нова покривна конструкция, като с оглед на ремонта и реконструкцията третия тавански етаж е решено цялостната му подмяна, за което задължение е поел ищеца Б.. Твърди, че с нарочна декларация с нотариална заверка на подписа от 05.09.2017 г. ответникът Ф. е декларирал, че е съгласен Б. да извърши основен ремонт, реконструкция и промяна на предназначението на етажа в две самостоятелни жилища, съгласно нормативните изисквания. Сочи, че със свои средства е изготвил инвестиционен проект за ремонта и реконструкцията на сградата, за което е получил разрешение за строеж на 11.04.2018 г. Сочи, че в началото на м. октомври започнал строително-монтажните работи като на 15.02.2019 г. получил Акт обр. 14. Твърди, че изцяло със свои сили и средства е изградил покрива на сградата в режим на етажна собственост. Подробно описва извършените СМР по количество и стойност. С уточнителна молба излага, че жилищната сграда включва шест самостоятелни обекта, като общите части са изчислени съобразно площообразувателен протокол и ответникът притежава 26,7678% ид.ч. от общите части на сградата. Подчертава, че разходите са извършени със знанието и без противопоставянето на етажния собственик, като предприетата работа е била предприета в интерес на етажните собственици, включително и в интерес на ответника. Уточнява, че решение на ОС на ЕС за възстановяване или прихващане на дължимите суми по чл. 50 от ЗУЕС не е взимано. Сочи, че предприетите неотложни ремонтни дейности са съвпаднали с предприетите действия от Белеви за извършване на реконструкция, поради което и собствениците в ЕС са настоявали за бързо изграждане и завършване на строежа. Сочи, че разходите сторени от Б. възлизат на сума в общ размер на 38008,87 лева, като съобразно притежаваните 26,5788 % ид.ч. от общите части в сградата ответникът Ф. дължи заплащане на сумата от 10101,93 лева, сторени от ищеца разходи в периода от месец 09.2018 г. до датата на исковата молба 01.04.2019г. Претендира сумата, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р.Ф., с което оспорва иска по основание и размер.

Твърди, че в резултат на извършените от ответника СМР съществуващият покрив е премахнат с цел извършване на надстройка на таванския етаж. Намира, че тези разходи са извършени единствено във връзка с поведението на самия ищец Б. и в негов интерес, поради което не му се дължи заплащането им. Сочи, че не се касае за обикновени, текущи ремонтни дейности на покрива. Оспорва твърдението, че е бил необходим неотложен ремонт на покрива, като разходите са сторени единствено във връзка с инвестиционните намерения на ищеца Б.. Сочи, че таванското помещение е преустроено в два самостоятелни обекта с идентификатори * и * с предназначение жилище-апартамент. С това цялостно преустройство на таванския етаж се е стигнало до разрушаване на покрива от ищеца, поради което и общото събрание е взело решение разходите за покрива да са в по-голямата част за сметка на Б., тъй като другите собственици му разрешават надстройката на неговата собственост тавански етаж без заплащане. Настоява се, че понастоящем ремонтните дейности не са завършени, както и липсват доказателства за сторени разходи от ищеца. Отделно от това, твърди, че в изграждане на покрива ищеца влага материали от съборения вече такъв, поради което не е сторил разходи в твърдяния размер. Противопоставя се на назначаването на експертиза с доводи, че твърдените разходи следва да се установяват с разходооправдателни документи, каквито ищецът по насрещния иск не представя. С допълнителна молба оспорва протокола за площообразуване, като счита, че същият не отговоря на действителното фактическо и правно положение. Сочи, че двата апартамента на третия етаж не са завършени и не са въведени в експлоатация, като собствеността върху идеалните части от тях е предмет на висящ спор по гр. д. № 3779/2019г. по описа на ВРС. Противопоставя се на твърдението, че Ф. е бил уведомен за вида и размера на разходите. Настоява, че представената декларация се отнася до други обстоятелства, а не до ремонт на покрива на сградата. Подчертава, че в протокола на ОС от 20.11.2017 г. не се съдържат констатации, че покривът се нуждае от ремонт. Намира, че със споразумението между страните от 05.10.2018 г. са постигнати уговорки, че разходите остават за сметка на Б., поради което намира иска за неоснователен.

Разпечатката съдържа 18 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c994a7eb-761f-4a52-a340-ce14067c8608