Решение № 813 от 29.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Бургас, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100500892 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 437 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №3391 от 17.05.2022 г. на ЧСИ Георги Михалев от „Евротрак лизинг“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, партер, с ЕИК 201729137, подадена чрез процесуален представител адв. В.Фотева БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Македония“№61- 63,оф.1-Адвокатско дружество: „Фотева, Танев, Минчев“, срещу действията на ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703, с район на действие - БОС, обективирани в постановление от 19.04.2022 г., с което е приет като разноски на взискателя по делото адвокатски хонорар от 400 лв., както и ПДИ с изх. № 3340 от 19.04.2022 г. по изпълнително дело № 20227030400150 по описа на същия ЧСИ, в които са вписани като дължими следните суми: сумата от 402,30лв., включваща освен приетия адвокатски хонорар и 2,30лв., платени за пощенски разходи; сумата от 139, 13 лв. – разноски по изпълнението. В жалбата се излагат доводи, че приетия адвокатски хонорар е недължим, поради липсата на доказателства за заплащането му, евентуално се явява прекомерен и следва да бъде намален. Сочи се, че в тежест на длъжника са възложени разноски, които или изобщо не са извършвани или по делото не са приложени документи, установяващи тяхното осчетоводяване със съответната фактура или тези разноски са за изпълнителни способи, които не са приложени, поради което и на основание чл.79, ал.1, т.3 от ГПК следва да останат в тежест на длъжника. Срещу адвокатското възнаграждение от 400 лв., уговорено за 1 представителството и защитата на взискателя в изпълнителното производство се възразява конкретно, че такива разноски не са сторени- те били отразени само върху лист, който не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, установяващ заплащане в брой, поради което представлява разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение по сключения договор за правна помощ и съдействие, като обвързва само тях, но не и съда, респективно другите страни в процеса, на които биха били възложени сторените деловодни разноски и не доказва действително осъществено плащане на такова възнаграждение. Последното не се дължало и като уговорено в противоречие с добрите нрави, при осъществена злоупотреба с процесуални права. Това е така, защото за вземанията си против длъжника взискателят се бил снабдил с пет изпълнителни листове, с които образувал пет отделни изпълнителни производства и по всяко от тях заявил разноски за процесуалноправно представителство от по 400 лв. Шиканата би могла да се избегне, според страната, със събиране на всички вземания спрямо длъжника в един изпълнителен процес, респективно със заплащането на общ хонорар за процесуално представителство на взискателя. При условие на евентуалност, ако съдът намери хонорара за валидно уговорен и действително заплатен, се моли за неговото намаляване до 200 лв., поради прекомерност, тъй като адвокатът на взискателя не е извършил никакво друго процесуално действие, освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, съдържаща и искане за налагането на запор до размера на същото вземане, което обезпечително действие не е било необходимо. Длъжникът се сочи за платежоспособен, с оглед видимите от ГФО по партидата му в Търговки регистър добри финансови резултати и обстоятелството, че е платил цялото вземане в срока за доброволно изпълнение. Затова счита, че на адвоката се следва възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на възнагражденията за процесуално представителство. Подкрепя становището си с цитирана съдебна практика. По отношение на определените и възложени в тежест на длъжника разноски по ТТРЗЧСИ и сумата от 2, 30 лв. за пощенски разходи, се излагат доводи, че са неправилно определени и възложени в тежест на длъжника. Сочи, че в получената покана за доброволно изпълнение е посочено, че се дължи сумата от 139, 13 лв., която представлява дължми такси по ТТРЗЧСИ. От така посочените такси за сметка на длъжника следва да бъдат таксата за образуване на изпълнителното дело, за изготвяне на поканата за доброволно изпълнение, както и за налагане на запора и посочената пропорционална такса. Не следвало да бъде в тежест на длъжника таксата по т.4 за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, доколкото по делото липсвали данни такива да са изпращани.

Посочва се, че в кориците по делото не се съдържат и доказателства за извършването от взискателя или съдебния изпълнител на разноски от 2, 30 лв., поради което същите не са дължими и неправилно са посочени в ПДИ като разноски по изпълнителното дело. Моли се за отмяна на постановлението на ЧСИ Михалев, приемащо като разноски адвокатския хонорар за защита и процесуално представителство на взискателя по изпълнително дело №150/22 г. по описа на същия ЧСИ, както и за намаляване на приетите с ПДИ разноски за изпълнението. Представени са писмени доказателства.

2

С молба-уточнение от 01.06.22г. е заявено обжалване и на Постановление от 17.05.22г. по изп.д.№150/22г., с което ЧСИ Михалев е отказал да намали приетия с Постановление от 19.04.22г. като разноски по делото адвокатски хонорар от 400лв., като съобразен по размер с НМРАВ и поради доказателства за плащането му.

В срок е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело- „Каси Транс“ ЕООД, с което е оспорил двете жалби като неоснователни. Твърди, че по процесното изпълнително дело между „Каси Транс“ ЕООД и адв. Генов е налице договор за правна защита и съдействие, по който е налице реално заплащане и изпълнение. За посочените разходи, извършени от взискателя, са представени съответните писмени доказателства.

Цитира практика, според която приложения договор има характера на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Сочи, че възнаграждението на адвоката е авансово и платимо към датата на сключване на договора. Поради това дължимото възнаграждение за процесуално представителство се определя винаги предварително, на база естеството на правния спор и прогнозната му фактическа и правна сложност. Поради това счита, че твърдението на жалбоподателя, че на пълномощника на взискателя не се дължи друго възнаграждение, освен за образуване на делото, тъй като до момента не са извършени други действия на процесуално представителство е изцяло неоснователно и следвало да бъде отхвърлено.

Счита недължими и съдебно-деловодните разноски в настоящото производство, предвид естеството му и цитира относима съдебна практика, сочеща, че производството по спорове за размера и дължимостта на разноските няма самостоятелен характер, а е свързано с производството по съществото на спора. Разрешението било относимо и за производствата по чл. 435 ал. 2, т.7 ГПК. Моли за отхвърляне на жалбите и за потвърждаване на отказа на съдияизпълнителя да уважи искането за намаляване на заплатените от взискателя разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело 150/22 г.по описа на ЧСИ Георги Михалев.

На основание чл.436,ал.3 ГПК ЧСИ Г.Михалев е представил мотиви, проследяващи последователността в администрирането на жалбата, със становище, че по същество е неоснователна. Изпраща заверено копие на изп.д.№150/2022.

Бургаският окръжен съд, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 202270304001510по описа на ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703 и район на действие-този на БОС, е образувано на 19.04.22 г. по молба на взискателя „Каси Транс“ ЕООД, чрез адвокат Пламен Генов от БАК, срещу „Евротрак лизинг“ ООД за събиране на сумата 450 лева, представляваща съдебноделоводни разноски, сторени по гражданско дело №5173/2019 г.по описа на Районен съд Бургас, за което е издаден изпълнителен лист на 29.03.2021 г. В същата молба се прави искане за прихващане на дължимите съдебно – деловодни разноски в размер на 430,62 лв. от „Каси Транс“ ЕООД към „Евротрак лизинг“ ООД по гр.д.5173/2019 г по описа на БРС, както и се 3 иска налагането на обезпечителни запори върху банкови сметки на длъжника ведно с връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен изпълнителния лист от 29.03.2021 г., издаден от БРС по гр.д.5173/2021 за сумата от 450 лв., дължима от длъжника „Евротрак лизинг“ ООД към „Каси транс“ ЕООД. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между „Каси транс“ ЕООД и адвокат Пламен Генов, с който е уговорено възнаграждението на последния от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и от 200 лв. за процесуалното представителство на страната в производството по изпълнението, т.е. хонорар от общо 400 лв., чието плащане в брой е отбелязано в договора.

С Постановление от 19.04.22 г. на ЧСИ Михалев, горното възнаграждение е прието за разноски по изпълнителното производство.

С Постановление от 17.05.22г. на ЧСИ Михалев е отказано намаляването на хонорара по размер.

На 03.05.22г. на дружеството длъжник е връчена ПДИ за обща сума от 650,81 лв., включваща вземането по изп.лист от 109,38 лв.; 402,30лв. разноски по изпълнителното дело, както и 139, 13 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 03.05.22г., които се възлагат на длъжника като разноски. На същата дата е изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с което на основание чл.450, ал.3, вр. чл.507 и чл.508 от ГПК е наложен запор на всички сметки на длъжника „Евротрак лизинг“ ООД открити в банката до размера на сумата от 650,81 лв. По делото е постъпило запорно съобщение от ЧСИ Мариян Петков, с което на основание чл.507 от ГПК е наложен запор върху вземанията на лицето „Каси транс“ ЕООД в качеството му на взискател по процесното изпълнително дело в полза на „Евротрак лизинг“ ООД за дължима сума към последното в размер на 434, 49 лв. Запорът е наложен считано от 16.05.2022 г. По делото е приложена фактура и сметка по чл.79 от ЗЧСИ, видно от които по делото са извършени и дължими разноски по т.1, т.5 и т.9 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 66 лв.

По делото е постъпила молба от 19.07.2022 г., с което са представени доказателства за извършени плащания на сумите, дължими по процесното изпълнително дело в пълен размер По допустимостта на подадените жалби:

На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Ето защо жалбата от „Евротрак лизинг“ ООД е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване действие на съдебен изпълнител и е допустима.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи: По същество съдът намира, че подадената жалба е частично основателна по следните съображения:

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че разноските за адвокатско възнаграждение не са реално извършени. Видно от представения и съдържащия се в изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. Генов и 4 взискателя „Каси Транс“ ЕООД, с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнително дело по изпълнителен лист №261252 от 29.03.2021 г. по описа на БРС, договореното възнаграждение е в общ размер от 400 лв., като е посочено, че 200 лв. са за образуване и 200 лв. са за водене на изпълнителното дело. В договора е отбелязано, че платената сума в брой е 400 лв., като последният е подписан от двете страни по договора. В мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК е застъпено виждането, че се присъждат разноски тогава, когато е доказано тяхното реално извършване. Поради това се приема, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Възраженията на длъжника, че в договора не са спазени изискванията на чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството при попълването му, съдът намира за неоснователни. Действително тези изисквания касаят изготвянето на първичните счетоводни документи, какъвто за целите на данъчното законодателство е договорът за правна помощ, когато в него има отбелязано плащане в брой. Също така обаче процесуалният закон не съдържа изискване за конкретно съдържание на договора за правна помощ, предвид което последният е действителен след като съдържа типичните за такъв тип договори белези и не съдържа уговорки, противоречащи на общите изисквания за действителност на договорите /чл.26 и сл. от ЗЗД/. Неизпълнението на изискванията на счетоводното и данъчно законодателство при оформяне на договора е ирелевантно за преценката дали разноските са извършени реално и дали те подлежат на присъждане. /Така Определение № 83 от 6.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 704/2020 г., II т. о. ;