Решение № 260058 от 05.11.2020, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260058

05.11.2020 г. гр. Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД

ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав на седми октомври ...………..……………………………….… две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав :

Председател : ДЕЛЯНА

ПЕЙКОВА

Членове : ГЕОРГИ

ГОЧЕВ

КАПКА ВРАЖИЛОВА секретар ……… Р.Г………….. ……. ...

.….……….…………………………………..….……… прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….……....... като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….

В гр. дело № 697......... по описа за 2020 год., ...………....................…………….....................….

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от адв.В. К., пълномощник на Г.К.Г. от гр.***.

С Решение

№ 178 от 24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1653 по описа за 2019 г., РС Димитровград е признал на основание чл.108 от ЗС за установено по отношение на Г.К.Г. от гр.***, че К.Н.Н. от гр.*** и Д.Н.Н.-П. от гр.*** са съсобственици при права по ¼ идеална части за всяка една от тях от следните поземлени имоти: 1.ПИ с идентификатор ***, в с.***, обл.

Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес. С. ***, местност ***, с площ от 1514 кв.м, с трайно предназначение на територията-земеделска, с начин на трайно ползване – нива, пета категория; 2. ПИ с идентификатор ***, в с.***, обл. Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес. С. ***, местност ***, с площ от 17939 кв.м, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване – нива, пета категория; 3. ПИ с идентификатор ***, в с.***, обл. Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес. С. ***, местност***, с площ от 2301 кв.м, с трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване – нива, пета категория и осъдил Г.К.Г. от гр. *** да отстъпи собствеността и предаде владението на К.Н.Н. от гр.*** и Д.Н.Н.-П. от гр.*** на ½ идеална части общо или за всяка една от тях по ¼ идеални части от описаните имоти.

Съдът е отменил нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давност № 142 том 2, рег.№ 2826, нот.дело № 315 от 2019 г. на нотариус Румяна Велева с район на действие, района на РС Димитровград, вписан в службата по вписвания по вх.рег№ 2247 от 30.07.2019 г, акт№ 107, том.VII, дело № 1145, партидна книга стр.92516,в частта, в която ответникът Г.К.Г. е бил признат за собственик на ½ идеална част от посочените по-горе земеделски имоти.

Съдът е осъдил Г.К.Г. на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД да заплати на К.Н.Н. от гр.*** и Д.Н.Н.-П. от гр.*** суми в размер на по 855,87 лв., представляваща припадащата се на всяка една от ищците ¼ идеална част от изплатената на ответника отстрана на ползвателя ППЗК „ Доверие“,с.***, общ.Димитровград рента за ползване на ПИ с идентификатор ***, в с.***, обл.

Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес. С. ***, местност ***, с площ от 17939 кв.м. за стопанските 2013-2014г., 2014-2015 г., 2015-2016 г.,2016-2017 г. и 2017-2018 г.; както и сумите в размер на по 57,22 лв. представляваща припадащата се на всяка една от ищците ¼ идеална част от изплатената на ответника отстрана на ползвателя „ Л и М“ ООД гр.Димитровград рента за ползване на ПИ с идентификатор ***, в с.***, обл. Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес. С. ***, местност ***, с площ от 2301 кв.м. и ПИ с идентификатор ***, в с.***, обл. Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-805/21.03.2018 г. на ИД на АГКК, с административен адрес с. ***, местност ***, с площ от 1514 кв.м. за стопанските 2015-2016 г. и 2016-2017 г.

Съдът е осъдил Г.К.Г. да заплати на К.Н.Н. от гр.*** сумата от 824 лв. направени по делото разноски.

Съдът е осъдил Г.К.Г. да заплати на Д.Н.Н.-П. от гр.*** сумата от 700 лв. направени по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Г.К.Г., който чрез пълномощника си адв. К. обжалва в срок. Твърди, че постановеното от РС Димитровград решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото било установено,че в периода от 2006 г. до лятото на 2018 г ответникът Г. непрекъснато владял процесните три имота, като през целия този 12 годишен период нито ищците, нито тяхната майка, били предявявали претенции към тези имоти. Този факт не се оспорвал и от самите ищци, които в исковата молба твърдели, че ответникът сам е отдавал тези имоти под наем, представяйки се за техен собственик. Събраните по делото гласни доказателства също водели на извода, че Г. се е легитимирал като собственик на тези имоти и единствено и само той е осъществявал непрекъснато и необезпокоявано владение върху имотите за период от 12 години и че е придобил по давност правото на собственост върху тях. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Димитровград и постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

В срок не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. К., поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание въззиваемата К.Н., чрез пълномощника си адв. Ч. и въззиваемата Д.Н., чрез пълномощника си адв. Я. вземат становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърдят,че от събраните по делото доказателства, вкл. от ангажираните от ответника гласни доказателства не се установявало по безспорен и категоричен начин, че ответникът, въззивник в настоящото производство, е владял спокойно и необезпокоявано процесните недвижими имоти и което е по-съществено- да е демонстрирал намерението си да свои идеалните части на останалите съсобственици и това негово намерение да е достигнало до знанието им. Молят да бъде потвърдено постановеното от РС Димитровград решение. Молят да бъдат присъдени направените по делото , пред въззивната инстанция разноски.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на по 500 лв. за всяка една от тях, представляващи платено възнаграждение за адвокат, съгласно Договори от 11.09.2020 г.

РС Димитровград е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и чл.537 от ГПК, предявени от К.Н.Н. и Д.Н.Н. – П., двете от гр. *** против Г.К.Г.

***.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и допустими доказателства.

Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявените обективно съединени искове са основателни и доказани, поради което ги е уважил. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. Пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства.

Спорният по делото въпрос е придобил ли е по давност правото на собственост върху ½ идеална част от всеки един от тези имоти ответникът Г.. Първоинстанционният съд, след обсъждане задълбочено на събраните по делото писмени и гласни доказателства, наведените от страните доводи и възражения, е приел,че ответникът не е осъществил едно трайно, необезпокоявано и несмущавано владение върху процесните имоти в продължение на повече от 10 години, поради което и не е могъл да придобие по давност правото на собственост върху тях. Този извод на съда е правилен и както се посочи – се споделя от настоящия съдебен състав.

Неоснователно е направеното от въззивника възражение,че събраните по делото доказателства сочат на извод,че е осъществил спокойно и необезпокоявано владение върху процесните имоти за период повече от 10 години и че за този период от време ищците не са имали никакви претенции върху тези имоти, поради което и е придобил по давност правото на собственост върху тях.

Ищците са наследници на А.Г.Н., б.ж. на гр.***, починала на 19.09.2017 г. тяхната наследодателка и ответника Г.К.Г. са наследници на Г. Р.М., б.ж. на гр.***, починал на 01.12.1972 г. На наследниците на Г. Р.М. са възстановени земеделски земи в землището на с***, обл. Хасково, между които и процесните три ниви - ПИ с идентификатор *** в местност ***, с площ от 1514 кв.м, ; ПИ с идентификатор *** в местност***, с площ от 17939 кв.м. и ПИ с идентификатор *** в с.-*** в местност „***, с площ от 2301 кв.м.

Ответникът Г.К.Г. през 2003 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост № 127 н.д № 1709/2003г. по описа на Нотариус рег.№398 относно земеделските земи, които са били възстановени на наследниците на Г. Р.М. С Решение № 21 от 17.02.2006 г., постановено по гр.д. № 677/2004 г. РС Димитровград е признал за установено по отношение на Г.К.Г., че А.Г.Н., К.Н.Н. и Д.Н.Н. – П. са собственици на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти, а именно: 1. Нива с площ от 2.302 дка в м.***, в землището на с. ***; 2. Нива с площ от 1,514 дка в м. ***, в землището на с.***; 3. Нива с площ от

9,199 дка в м.*** , в землището на с.***; 4.

Нива с площ от 17.940 дка в м.*** , в землището на с. ***; 5. Нива с площ от 6.999 дка в м.***, в землището на с.***; 6. Нива с площ от 9.205 дка в м.*** , в землището на с.***. На основание чл. 431 ал.2 от ГПК /отм./ е отменил нотариален акт за собственост №

127 н.д № 1709/2003г. по описа на Нотариус рег.№398 по отношение на посочените имоти до размер на 1/2 идеална част от тях. Т.е между страните е възникнал спор относно собствеността върху наследствените недвижими имоти, вкл. и относно процесните три имота, приключил с влязло в сила на 01.12.2006 г. съдебно решение, с което по отношение на ответника е признато за установено правото на собственост на ищците и на тяхната наследодателка А. Н. на 1/2 идеална част от посочените имоти. Това от своя страна изключва твърдението на въззивника,че ищците не са имали претенции към тези имоти. И независимо от това дали са ги посещавали редовно, дали са получавали рентата от тях и др. не би могло да се направи извод,че са загубили правото на собственост върху тях.

Ответникът Г. отново се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност за ½ идеална част по отношение на три от имотите, които са били предмет на разглеждане в производството по гр.д. № 677/2004 г. по описа на РС Димитровград, а именно: нива с площ от 2.302 дка в м.***, в землището на с.*** ; нива с площ от 1,514 дка в м.***, в землището на с.*** и нива с площ от 17.940 дка в м.***, в землището на с.*** - нот.акт № 142 том 2, рег. № 2826 нот.д. № 315/2019 г. на Нотариус Р. Велева, с район на действие - района на РС Димитровград.

Действително законът дава право на едно лице, което упражнява фактическа власт и установи свое непрекъснато владение за период от 10 години и ако това владение е спокойно, непрекъснато и необезпокоявано, да придобие по давност правото на собственост върху определен имот. Трайно установената съдебна практика приема, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставени в наследство имоти, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме,че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са достигнали до тях. Такива действия могат да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите до него или да ползва имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници.

Разпечатката съдържа 43 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c99287f6-cfb4-4fd4-9cfa-f235deb5e36f