Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 371 от 27.11.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1551/2024
Вид
Решение № 371
Подписан
27.11.2025
В сила
23.12.2025
Състав
Велина Иванова Полежанова

Цитирани разпоредби

  • чл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.3 · Закон за кредитните институции
  • чл.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Разлог, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20241240101551 по описа за 2024 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от К.С.Н., ЕГН*, от г.Р., у.“З.“№44, ч/з адв.

Н.М.М. от АК-Ямбол, против „Б.Е.Д.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р-н „И.“, у.“Н.“№25, е.5, с управители Б.К.Б. и С.И.Г..

Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че сключения м/у страните Договор за потребителски кредит №*/13.06.2023 г. е нищожен на основание чл.26, чл.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 ЗПК.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, чл.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор, с който оспорва претенциите на ищцата за недействителност а договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗКП, ЗЗП и ЗЗД, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото док-ства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, чл.2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

От приетия като писмено доказателство по делото е безспорно, че м/у ищцата и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №*/13.06.2023 г., по силата на който „Б.Е.Д.К.“ООД е предоставило на ищцата сумата от 1`300.00 лв. за срок от 12 месеца, при договорен ГПР от 43,9012% и годишен лихвен процент (ГЛП) от 38,47%. Всяка погасителни вноски е от 132.22 лв. Общата дължима сума по кредита е 1`586.52 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 20.06.2024 г.

С клаузата на чл.10, чл.1 от договора, страните уговорили и заплащане сума за „Бързо разглеждане на искането“ за кредит от 552.84 лв., платима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, а в чл.10, чл.2 от договора уговорили и заплащане на сума за „Експресно обслужване по кредита“ от 829.20 лв., дължима на равни части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска. Съгласно чл.10, чл.3 от договора, размерът на общо дължимото по кредита е 2`968.68 лв. при погасителен план, на 12 равни месечни вноски, всяка от 472385 лв.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

В тежест на ищцата К.С.Н. е да докаже, при условията на пълно и главно доказване съгласно 1 чл.154, чл.1 от ГПК, че м/у нея и ответното дружество са възникнали облигационни отношения по процесния Договор за кредит, както и че този договор е нищожен на заявените в ИМ правни основания, в т. ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Безспорно ответното дружество „Б.Е.Д.К.“ООД е финансова институция по смисъла на чл.3, чл.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени ч/з публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, чл.4 от ЗПК.

Страните не спорят, че ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, чл.3 от ЗПК, и §.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Сключеният м/у ищцата и ответника Договор за кредит по своята правна хар-ристика и съдържание е потребителски кредит по смисъла на чл.9, чл.1 от ЗПК, и за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, чл.1, чл.11, чл.1, т.7-12 и 20 и чл.2 и чл.12, чл.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Цитираните разпоредби са императивни за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл.11, чл.1, т.10 от ЗПК, предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Целта на посочената разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите Във вр. с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Съгласно чл.19, чл.1 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Същият не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на МС на Р.Б..

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на §.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС, 9-ти състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички разходи, които ще понесе потребителят.

Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл.3, б.„ж“ от Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на главница.

В настоящия случай в Договор за потребителски кредит №*/13.06.2023 г. е посочен процент на ГПР от 43.90%. Същият не надвишава максималния по чл.19, чл.4 от ЗПК, и формално е изпълнено изискването на чл.11, чл.1, т.10 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – „Бързо 2 разглеждане на искането“ от 552.84 лева и „Експресно обслужване по кредита“ от 829.20 лева. Видно от съдържанието на процесния договор общият размер на тези допълнителни действия („Бързо разглеждане на искането“и „Експресно обслужване по кредита“) надхвърлят дори размера на предоставената в заем сума. Настоящият съд. състав намира за неоснователно твърдението на ответника, че ищецът сам е пожелал допълнителните действия за индивидуално уговорени клаузи в договора, тъй като е видно, че се касае за типови договори, в/у съдържанието на които потребителят, като икономически по – слаб участник в правоотношението, не може да влияе.

Двете услуги – за бързо разглеждане и за експресно обслужване са били известни на кредитора при сключване на договора за кредит, поради което възнагражденията, които се разсрочват и включват в размера на погасителните вноски е следвало да бъдат включени в ГПР, тъй като несъмнено се явяват разход по кредита. И за да е спазена разпоредбата на чл.11, чл.1, т.10 от ЗПК, е необходимо в Договора за кредит да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В настоящия казус в чл.5, чл.5 от Договора за кредит е посочена общата сума за заплащане от потребителя – 1`586.52 лв., но тя е некоректно отразена, защото в тази величина не е включена дължимата по чл.10, чл.1 и чл.2 от Договора за кредит сума за бързо разглеждане и за експресно обслужване общо на 1`382.04 лв. Т.е., налице е разминаване м/у посочения в Договора за кредит ГПР, посочената в Договора за кредит обща дължима сума по кредита и действително дължимата сума по кредита в края на заемния период. Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл.19, чл.4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.11, чл.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл.22 от ЗПК.

Ето защо съдът намира, че предявеният от ищцата против „Б.Е.Д.К.“ООД иск за прогласяване нищожността на Договор за потребит. кредит №*/13.06.2023 г. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл.78, чл.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски от 714.75 лв., съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №*/13.06.2023 г., сключен м/у К.С.Н., ЕГН*, от г.Р., у.“З.“№44 и „Б.Е.Д.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р-н „И.“, у.“Н.“№25, е.5, с управители Б.К.Б. и С.И.Г., поради противоречие със закона на основание чл.26, чл.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11, чл.1, т.10 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р-н „И.“, у.“Н.“№25, е.5, с управители Б.К.Б. и С.И.Г., да заплати на К.С.Н., ЕГН*, от г.Р., у.“З.“№44, сумата от 714.75 лева разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3