Решение № 2004 от 27.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2004 гр. София, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20241110202678 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-4332020980/13.09.2023г. издадено Началник „Сектор“ към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. П. Г. , ЕГН: ********** са й наложени: 1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и 2). административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за административно нарушение по състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения против издаденото НП. Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се доводи за липсата на административни нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се.

Представлява се от професионален защитник, които излага допълнителни съображения в подкрепа на изложените такива от въззивната жалба.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, като представя становище по жалбата в 1 писмена защита. Не се релевират доказателствени искания. Претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН – на 08.02.2024г., от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 25.01.2024г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):

Жалбоподателят Н. П. Г. станала правоспособен водач на МПС категория В на 25.07.2016г. За периода от 19.07.2018г. до 27.08.2023г. била санкционирана по ЗДвП с общо 11 (единадесет) електронни фиша за нарушения, основно свързани с управление на МПС при висока скорост.

Жалбоподателят Н. П. Г. употребила алкохол след полунощ на 27.08.2023г.

Въпреки, че е била алкохолна повлияна, тя се качила на 27.08.2023г., около 05:00 часа сутринта в лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ********, нейна собственост (техническо годно и изправно), за да го правоуправлява. Била с пътник. Тя седнала на шофьорската седалка. Привела в движение лекия си автомобил. Само тя била водачът (и в рамките на развоя на цялото инкриминирано събитие). Карала на трета предавка в гр.София, по дясното платно на улица „Атанас Узунов“ (принципно натоварен през деня пътен участък) с посока на движение от улица „Калиманци“ към улица „Гео Милев“. Улица „Атанас Узунов“ била осветена. Ясно се виждало по нея във всички посоки. Имало маркировка и пешеходна пътека по улицата. По дясното пътно платно по цялата дължина на улица „Атанас Узунов“ не е имало неравности или други препятствия по него – виж справка на Столична община на л.66 от СП – „асфалтът бил равен към 27.08.2023г., без неравности и дупки“. Положеният асфалт по улица „Атанас Узунов“ бил равен. Не е имало интензивно движение в този ранен час по улица „Атанас Узунов“ в района на „Зала Фестивална“ – „Арена Асикс“.

Жалбоподателят Г. преминала през легнал пътен полицай на улица „Атанас Узунов“. Движела се в рамките на дясното платно на улицата (в неговите граници без да навлиза в насрещното платно за насрещно движение). Ускорила на трета скорост автомобила си. Пътното платно било влажно, заради сутринното време. Изминала разстояние около 150.00 метра (от точката на легналия пътен полицай, през който преминала), движейки се с МПС в посока напред. Поради несъобразената си скорост от около 70.00 км/ч с пътната настилка на движение (след като изминала разстояние от около 2

150.00 метра и проявеното от нея ускорение с управляваното МПС), жалбоподателят Г. загубила контрол върху лекия си автомобил и около 05:30 часа сутринта на 27.08.2023г. самокатастрофирала с управляваното от нея МПС в района на Зала „Фестивална“ – „Арена Асикс“ в бордюр, с последвало завъртване и удар в метален стълб на улично осветление, а след това и в крайпътен противопожарен кран (хидрант, собственост на Столична община).

Настъпили материални щети по автомобила. Били засегнати (с удар и съприкосновение чрез завъртялото се МПС) крайпътния противопожарен кран и стълб на уличното осветление (възстановени впоследствие от Столична община).

От настъпилия удар, автомобилът на жалбоподателя Г. останал разположен странично на пътното платно. Щетите по него били интензивни – със смачкана предна дясна страна. Автомобилът бил с включени аварийни светлини. Крайпътни минаващи автомобили чрез водачите им възприели самокатастрофиралия автомобил. В него нямало човешко присъствие, тъй като жалбоподателят Г. с още едно лице, което я е придружавало в автомобила, като неин пасежер, излезли от МПС. Напуснали местопроизшествието. Искали да си тръгнат. След известно разстояние на отдалечаване (движела се пеш), жалбоподателят Г. звъннала на телефон 112 (а през това време до Националния телефон 112 също бил подаден сигнал от водач на преминаващ покрай самокатострафирилото МПС лек автомобил).

Съобщила за случилото се на оператора на телефон 112. Върнала се обратно при мястото на ПТП. Останала там до появата на служители на СДВР-ОПП.

На местопроизшествието пристигнали, след около 10-15 минути, служители на СДВР-ОПП в лицето на свидетеля Б. З. К. и Х. И. Х., на длъжност автоконтрольори. Свидетелите К. и Х. фиксирали (огледали, възприели, погледнали) местопроизшествието.

Били извършени снимки на самокатострофиралия автомобил. Те установили присъствието на жалбоподателя Г. извън лекия автомобил. Тя била сама. Същата била във видимо нетрезво състояние. Свидетелят К. възприел нейното алкохолно повлияване. Тя говорела завалено. Лъхала на алкохол. Била разстроена.

Свидетелят К. бил в непосредствена близост от около 50-60 см от жалбоподателя Г.. Усетил миризмата на алкохол от нея. Пред свидетеля К., жалбоподателят Г. самопризнала, че е била употребила алкохол. Тя посочила, че е била водача на лекия автомобил – факт, който е бил потвърден в сигнала й до Национален телефон 112 и в декларацията й за ПТП. Пристъпило се от свидетеля К. към проверка по ЗДвП за наличие на употреба на алкохол.

Свидетелят К. към 11.02.2022г. бил (вече) преминал курс за квалификация за работа и използване на техническо средство за проверка на алкохол у водач на МПС чрез издишане на въздух. На 27.08.2023г., в 06:00 часа при начало на проверката в 06:05 часа (в същия ден) жалбоподателят Г. отказала доброволно (при предварително разяснение на правата й и че не е длъжна да предостави алкохолна проба) пред свидетелите К. и Х. да бъде проверена за наличие на концентрация на алкохол в кръвта си чрез предоставяне на проба с изправно (и калибровавано още на 14.08.2023г.) техническо средство „Алкотест“ дрегер 7510 с фабричен № 0388.

3

Отказът й бил удостоверен в 06:05 часа на 27.08.2023г. от свидетеля Х.

И. Х., който издал талон за изследване № 0176975. Жалбоподателят Г. се подписала в талона. В него било отразено предписанието, че до 45 минути тя следва да посети УМБАЛ „Света Анна“ гр.София за предоставяне на кръвна проба. Жалбоподателят Г. не посетила лечебното заведение, нито предоставила кръвна проба за изследване за проверка на наличието на алкохолна концентрация в кръвта й. На по-късен етап, самокатастрофиралият автомобил бил преместен от товарно превозно средство на Пътна помощ и със съдействието на бащата на жалбоподателя Г. (пристигнал също на местопроизшествието). Свидетелите К. и Х. съставили протокол за ПТП с № 1897324/27.08.2023г. в 06:15 часа, скица на местопроизшествието.

Жалбоподателят Г. попълнила декларация за ПТП. Срещу жалбоподателя Г. бил съставен АУАН серия GA № 1014486/27.08.2023г., от свидетеля Б. З. К. в присъствието на свидетеля Х. И. Х.

Въз основа на съставения АУАН серия GA № 1014486/27.08.2023г. е постановено от административно-наказващия орган НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №

23-4332-020980/13.09.2023г. издадено

Началник „Сектор“ към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. П. Г., ЕГН: ********** са й наложени: 1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и 2). административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за административно нарушение по състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН и от показанията на свидетелите Б. З. К. и Х. И.

Х. – в качеството си на служители на СДВР-ОПП на длъжност автоконтрольори, въз основа на които е издадено обжалваното НП.

Решаващата инстанция на СРС намира, че показанията на свидетелите Б. З.

К. и Х. И. Х. са пълни, логични, точни, изчерпателни, достоверни, чистосърдечни, хармонични, непротиворечиви, безпристрастни, незаинтересовани, добросъвестни, единни, последователни, взаимодопълващи се и корелиращи помежду си и на останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Те притежават качествени характеристики във висока степен на надежден и сигурен доказателствен източник на факти и доказателствена информация.

Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед 4 неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са би ли изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

Липсват в показанията на свидетелите К. и Х. тенденциозност или недобросъвестност. В показанията им липсва преиначаване на фактите или придаване на друг смисъл, какъвто не притежават. Същите спомагат за изясняването на обективната истина и фактите по делото, водещи до безспорна доказаност на извършените от жалбоподателя Г. административни нарушения, за които е била правилно и законосъобразно ангажирана отговорността й.