Решение № 70 от 04.09.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Бургас, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600037 по описа за 2025 година С присъда №27 от 29.11.2024 г. по НОХД №351/2024 г. Ямболският окръжен съд признал подс. Х. Н. Б. за виновен в това, че на 29.01.2020 г., около 22 часа, на път I – 7, км.317, Община Елхово, обл. Ямбол, с посока на движение и в платното за движение от ГКПП Лесово към гр. Елхово, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Опел Виваро“, с рег.№ ** **** **, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДП, вследствие на което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на A. И., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“ вр. чл.342, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г от НК лишили подс. Х. Н. Б. от право да управлява МПС за срок от една година.

Осъдил подс. Х. Н. Б. да заплати направените по делото разноски в размер на 12 342,33 лева по сметка на ОД на МВР – Ямбол и в размер на 210 лева по сметка на Окръжен съд – Ямбол.

Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подс. Х. Н. Б. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.

Защитникът претендира въззивният съд да отмени изцяло

1 първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. В условията на алтернативност претендира да се отмени наложеното по чл.343г от НК наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година или да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС – Ямбол или на ОП – Ямбол.

Въззивната жалба на защитника на подс. Х. Н. Б. е бланкетна и не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи срещу първоинстанционната осъдителна присъда. Въпреки дадените му от настоящата инстанция нарочни указания, защитникът не изложи допълнителни съображения, обосноваващи оплакванията му за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваната осъдителна присъда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че атакуваната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че извършената от първоинстанционния съд процесуална дейност и изложените от него мотиви към присъдата разкриват неточно изпълнение на задълженията му като основна съдебна инстанция при решаване на настоящия спор. Приема, че допуснатите нарушения на процесуалните правила се изразяват в неясната и противоречива воля на съда при постановяване на присъдата и изложените мотиви към нея, което от своя страна обуславя извода, че като цяло вътрешното убеждение на първостепенния съд по правно релевантните факти, е изградено в противоречие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК. Смята, че съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че подс. Х. Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и правилно го е осъдил за това престъпление. Изтъква, че в присъдата съдът е приел, че при управление на процесния автомобил подсъдимият е допуснал нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.1 от ЗДП, но впоследствие в мотивите към присъдата подробно е изложил съображения, че нарушението е по чл. 20, ал.

2 от ЗДП, който задължава водача на МПС при избиране на скоростта на движение да се съобрази с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Отбелязва, че по-нататък в мотивите съдът отново посочва, че е нарушено правилото за движение по чл.20, ал.1 от ЗДП.

Подчертава, че съгласно утвърдената съдебна практика двете А.неи на чл.20 от ЗДП, уреждащи съответно задължението на водача за непрекъснат контрол на превозното средство и за управлението му със съобразена скорост, са взаимно изключващи се и деецът не би могъл да извърши с едно деяние едновременно нарушения и по двете разпоредби. Изразява позиция за неяснота на волята на съда касателно нарушените в случая от водача Б. правила за движение, довели до настъпилото ПТП и съставомерния резултат. Приема, че констатираното противоречие между диспозитива на присъдата и мотивите към нея 2 съставляват съществено процесуално нарушение от категорията на поправимите при ново първоинстанционно разглеждане на делото, поради което счита, че обжалваната присъда следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първия съд. В условията на алтернативност пледира да се потвърди първоинстанционната осъдителна присъда. Изложи становище, че при управление на процесното МПС подс. Б. е нарушил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДП, но не конкретизира дА. допуснатото нарушение е по изр.1 или по изр.2 на въпросната ал.2 от цитирания законов текст. Счита, че конкретният пътен участък, макар и намиращ се извън населено място, се е характеризирал с множество спрени товарни автомобили, образуващи колона от 6 км и заемащи почти цялата насрещна пътна лента, като е имало шофьори извън товарните си автомобили, явяващи се пешеходци и тези обстоятелства е следвало да дадат индикация на подсъдимия да намА. скоростта на управлявания от него автомобил. В същата насока, за да обоснове необходимост от намаляване на скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил, изтъква, че друга опасност за движението и приемащо се като препятствие на пътя е нА.чието на товарния автомобил, позициониран в отбивката, така нареченото уширение, в противоположна посока на движението на подсъдимия. Приема, че тези обстоятелства ведно с отворената бяла на цвят, достатъчно голяма и видима дясна врата на въпросния товарен автомобил, са изисквА. намаляване на скоростта на процесния автомобил, управляван от подсъдимия. Заяви, че в случая опасността за движението е възникнала не в момента на появяването на пострадА.я пешеходец на пътното платно, а в един предходен момент и това е основание подсъдимият да намА. скоростта на своя автомобил и да избере такава, която да му позволява да наблюдава всеобхватно пътя и да се съобразява с поведението на останА.те участници в движението. Заключава, че разследваното ПТП е настъпило поради допуснатото от водача Б. нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДП, но отново без да уточни дА. нарушението е по изр.1 или по изр.2 от ал.2 на чл.20 от ЗДП, които вменяват различни задължения на водача на МПС. Споделя становището на първата инстанция за нА.чието на сериозно съпричиняване на резултата от страна на пострадА.я пешеходец, който предприел пресичане на пътното платно, без да се съобрази с конкретната пътна обстановка. Изрази пълно съгласие с вида и размера на наложените от първостепенния съд наказания, както и с приложения институт на условно осъждане по чл.66, ал.1 от НК касателно изпълнението на определеното наказание една година лишаване от свобода. По тези съображения и в условията на алтернативност предложи въззивният съд да потвърди изцяло обжалваната осъдителна присъда.

Повереникът на частните обвинители О. И., А. И., Л. И., Ф. И. и А. И. оспори основателността на въззивната жалба на защитника на подс. Х. Б..

Счита, че осъждането на подсъдимия с атакуваната присъда за допуснато нарушение на правилото за движение по чл.20, ал.1 от ЗДП, вместо за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДП, каквото е вменено с обвинителния акт, 3 представлява фактическа грешка в присъдата и не следва да се приема за допуснато съществено процесуално нарушение, изискващо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция.

Намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена, а подсъдимият още от момента на привличането му като обвиняем е бил наясно за какви нарушения на правилата за движение следва да отговаря. Изразява пълно съгласие с приетата от съда за установена фактология по делото. Приема, че при движение на къси светлини, осигуряващи видимост на 70 метра за десния фар, подсъдимият е имал обективната възможност на такова разстояние да възприеме пострадА.я пешеходец и да реагира своевременно с намаляване на скоростта на управляваното от него МПС, както и да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП. Не оспорва изводите на първата инстанция за допуснато съпричиняване на вредоносния резултат от пострадА.я и за оказана на същия помощ от подсъдимия, който веднага слязъл от автомобила си, отишъл при блъснатия пешеходец и поискал за него спешна медицинска помощ чрез обаждане на тел. 112. Заяви, че атакуваната осъдителна присъда е законосъобразна, обоснована и справедлива и моли същата да бъде потвърдена.

Частните обвинители О. И., А. И., Л. И., Ф. И. и А. И., редовно призовани чрез своите повереници, не се явиха лично пред настоящата инстанция и не изразиха непосредствено становището си по въззивната жалба на подсъдимия.

Упълномощеният защитник на подс. Х. Н. Б. заяви, че поддържа въззивната и моли за нейното уважаване. Присъедини се към изразеното от прокурора становище за допуснати в първоинстанционната осъдителна присъда съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на компетентния окръжен съд. Смята, че фактическата обстановка по спора не е напълно изяснена и в тази връзка изтъква, че не е установено кога подсъдимият е осветил с късите светлини на своя автомобил пострадА.я пешеходец и къде се е намирал същият в този момент, разговаряйки с водача на унгарския товарен камион – на платното за движение или на уширението, или той е бил стъпил на някое от стъпалата на кабината на въпросния камион и преди да слезе на платното и да предприеме пресичане на лентата, по която се е движил процесният автомобил на подсъдимия. Изказва позиция, че подсъдимият е видял спрелия в уширението товарен автомобил, неговата отворена дясна врата и пешеходец зад нея на разстояние от 50 метра, което е по-малко от установената от вещите лица опасна зона за спиране от 61,56 метра на управлявания от него автомобил. При тези данни приема, че подзащитният му е бил в обективна невъзможност да предотврати удара с пешеходеца и поради това следва да се приеме, че като водач на процесния автомобил подсъдимият няма вина за настъпилото ПТП и за смъртта на пострадА.я. Като се позова на устните разяснения, дадени от вещото лице проф. С. К. от състава на изслушаната в първоинстанционното съдебно следствие тройна автотехническа експертиза, заяви, че пешеходецът, намиращ се извън 4 платното за движение и без активни действия за пресичане, представлява опасност на пътя, която обаче не е непосредствена и не задължава водача да предприеме спиране, а само да намА. скоростта на движение. Отново подчерта, че разстоянието от 50 метра, от което водачът Б. е възприел пешеходеца, не са били достатъчни да предприеме ефективни действия по спиране на процесния автомобил, с които действия да предотврати удара.

Смята, че пострадА.ят вероятно рязко се е обърнал и е предприел пресичане на лентата, по която се е движил процесният автомобил, като до този момент нищо в поведението му не е подсказвало, че той ще излезе на платното за движение пред автомобила на подсъдимия. По тези съображения намира осъдителната присъда за неправилна и моли въззивният съд да я отмени и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае изцяло. В условията на алтернативност претендира да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане на първия съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, за каквито цени посочените от прокурора и към които добавя липсата на задълбочен анА.з на доказателствените материА. в първоинстанционните мотиви, както и отсъствието на съдебни съображения относно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година.