Определение № 1683 от 19.07.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1683 гр. Бургас, 18.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20212100501991 по описа за 2021 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 1277/07.07.2021г. по описа на Районен съд – Царево против Определение № 62 от 21.06.2021г., постановено по гр. дело № 220/2021г. по описа на Районен съд – Царево, което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл. 496, ал.

3 от ГПК. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим предвид обстоятелството, че Банката е атакувала издаденото постановление за възлагане, тъй като по този начин съдът е ограничил правата на банката да оспори законосъобразността на продажбата по исков ред и на предвидените в чл. 496, ал. 3 от ГПК основания, които не са идентични с предпоставките за обжалване на постановлението по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК. В частната жалба се посочва, че съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Банка ДСК“ АД със седалище гр. София против действията на съдебния изпълнител и по този начин единственият способ за защита против недействителността на продажбата и незаконосъобразно изготвеното постановление за възлагане по реда на чл. 505 от ГПК е предявяването на иск за оспорване по исков ред по чл. 496, ал. 3 от ГПК.

Твърди се, че съдът е въвел едно предположение относно настъпването на определени факти, чието настъпване не е доказано по делото.

1

С жалбата се претендира да бъде отменено постановеното определение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна по жалбата – „Мепс“ ЕООД със седалище гр.

Бургас, Д. Н. Г. и Д. К. Г. не депозират писмено становище и не изразяват конкретно становище по основателността на жалбата.

Производството по делото е образувано и по повод депозирана частна жалба с вх. № 2288/08.09.2021г. по описа Районен съд – Царево против Определение № 111 от 19.08.2021г., постановено по гр. дело № 220/2021г. по описа на Районен съд – Царево, с което е оставена без разглеждане молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от „Банка ДСК“ АД за изменение на Определение № 62/21.07.2021г., постановено по гр. дело № 220/2021г. по описа на Районен съд – Царево в частта за разноските поради недопустимост. В жалбата

С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното определение и вместо него да бъде постановено ново определение, по силата на което да бъде уважено възражението на ищцовата страна и да бъде намалено претендираното възнаграждение за адвокат поради прекомерност.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред Районен съд – Царево по повод депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД със седалище гр. София против „Мепс“ ЕООД, Д. Н. Г. и Д. К. Г., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че извършената по изпълнително дело № 496/2018г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова продажба на следния недвижим имот – ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 4 603 кв.м., находящ се в местността „Пясъка“, гр. Приморско е недействителна поради допуснато нарушение на чл. 490 от ГПК и невнасяне на цената на имота.

С Разпореждане № 137 от 14.05.2021г., постановено по гр. дело № 220/2021г. по описа на Районен съд – Царево производството по делото е оставено без движение като е указано на ищцовата страна да уточни кое 2

Постановление за възлагане на имот, издадено по изпълнително дело № 496/2018г. по описа на ЧСИ обжалва в настоящото производство, като посочи точно и ясно датата на издаване на постановлението, както и датата на влизане в сила на постановлението.

С Определение № 62 от 21.06.2021г., постановено по гр. дело № 220/2021г. по описа на Районен съд – Царево е прекратено производството по гр. дело № 220/2021г. по описа на Районен съд – Царево поради недопустимост на предявения иск по чл. 496, ал. 3 от ГПК и е осъдена ищцовата страна – „Банка ДСК“ АД да заплати на ответната страна – „Мепс“ ЕООД със седалище гр. Бургас сума в размер на 1 100 лева, представляваща възнаграждение за адвокат. В своите мотиви съдът е приел, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от ГПК изисква при завеждане на делото да е налице влязло в сила постановление за възлагане на имота, приключващо продажбата, срещу която се брани ищеца. Съдът е приел, че при липсата на приложено по делото влязло в сила постановление за възлагане на имота, се налага извода за недопустимост на иска по чл. 496, ал. 3 от ГПК, въз основа на който е образувано делото, тъй като цитираната разпоредба изисква при завеждане на делото да е налице влязло в сила постановление за възлагане на имота, приключващо продажбата, срещу която се брани ищеца.

Впоследствие (след постановяване на определението за прекратяване на делото) по делото е депозирана Молба от страна на „Банка ДСК“ АД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде изменено постановеното определение в частта му за разноските, тъй като делото е прекратено на етап – размяна на книжа и размера на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 100 лева от страна на ответната страна – „Мепс“ ЕООД се явява прекомерен и следва да бъде намален до минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минимален размер на адвокатските възнаграждения.

С Определение № 111 от 19.08.2021г., постановено по гр. дело № 220/2021г. по описа на Районен съд – Царево е оставена без разглеждане молбата с правно основание чл. 248 от ГПК, подадена от „Банка ДСК“ АД за изменение на Определение № 62 от 21.07.2021г., постановено по гр. дело № 220/2020г. по описа на Районен съд – Царево. В своите мотиви съдът е приел, че доколкото ищецът „Банка ДСК“ не е представил по делото списък на 3 разноските, то тази страна не разполага с процесуалното право да иска изменение на разноските. Съдът е приел, че липсата на списък обуславя недопустимостта на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските.

По отношение на Жалба с вх. № 1277/07.07.2021г. по описа на Районен съд – Царево против Определение № 62 от 21.06.2021г., постановено по гр. дело № 220/2021г. по описа на Районен съд – Царево, съдът намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Царево е образувано по повод предявен от „Банка ДСК“ АД против „МЕПС“ ЕООД, Д.Г. и Д.Г. иск с правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК за обявяване недействителността на продажбата на 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в м. „Пясъка“, в землището на гр. Приморско, който имот е възложен по реда на чл. 505, ал. 1 от ГПК на ответната страна – Д. К.

Г. с Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.01.2021г. по изп. дело № 496/2018г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова. В исковата молба са изложени твърдения, че банката-ищец е отпуснала кредит за покупка на недвижим имот на Д.Г. в качеството му на кредитополучател и Д.Г. (съпруга на кредитополучателя), като съдлъжник в размер на 180 000 евро. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ипотекарните длъжници Д. и Д.Г.. Поради неизпълнение на задълженията по кредита, Банката се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 702/24.08.2017г. и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 997/2017г. по описа на РС Карнобат, въз основа на които е образувано изп. дело № 1540/2017 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова.

В исковата молба се посочва, че ипотекираният в полза на Банката имот, собственост на Д. и Д. Г. е реализиран на публична продан, проведена на 14.09.2020 г. по изп. дело № 496/2018 г. на ЧСИ Ивелина Божилова, с първоначален взискател „Мепс“ ЕООД и присъединен взискател - Банката, в качеството й на ипотекарен кредитор.

На 21.06.2021г., с Определение № 62, постановено по гр. дело № 220/2021г. по описа на Районен съд Царево, производството по делото е 4 прекратено с мотиви, че процесното постановление за възлагане не е влязло в сила, което води до недопустимост на исковата претенция с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че на 20.03.2006г. с Договор за кредит на покупка на недвижим имот, Банката е отпуснала кредит на Д. Н. Г. за закупуването на 1/6 ид. ч. от имот № 56007, находящ се в гр. Приморско, м. „Пясъка“. На основание чл. 25 от договора, съпругата Д. К. Г. е уведомена, че носи солидарна отговорност за задължението на Д.Г. и че за обезпечаване на кредита ще бъде сключена договорна ипотека върху общия имот. Видно от представения Нотариален акт № *** по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд - Царево за учредяване на договорна ипотека от 28.03.2006 г., за обезпечаване на кредита е учредена ипотека в полза на банката за 1/6 ид. ч от имота. На 22.03.2016г. е подадена молба за подновяване на договорната ипотека, съответно извършване вписване.

От представените по делото доказателства се установява и обстоятелството, че в полза на Банката е издаден изпълнителен лист № 1051 от 24.08.2017г. по частно гр. дело № 997/2017г. по описа на Районен съд Карнобат, с който Д. Н. Г. и Д. К. Г. са осъдени да заплатят солидарно на Банката суми въз основа на сключения договор за кредит за покупка на недвижим имот от 20.03.2006г. По делото е представено Удостоверение от ЧСИ Станимира Николова, видно от което длъжникът Д. Н. Г. има задължение към взискателя „Банка ДСК“ АД в размер на 532 937, 41 лева.

Изрично в представеното удостоверение е отразено, че Банката - взискател е ипотекарен кредитор, тъй като вземането е обезпечено с договорна ипотека по отношение на 1/6 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Приморско, собственост на ипотекарните длъжници Д.Г. и Д.Г..

От събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че на 22.01.2021г. е издадено Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. Дело № 496/2018г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, от което е видно, че имотът – 1/12 ид.ч. от имот, съставляващ имот № 056007 се възлага на Д. К. Г. поради това, че съпругът - недлъжник Д.Г. е упражнила правото си по чл. 505, ал. 1 от ГПК и е внесла по сметка на 5 съдебния изпълнител сумата от 11 736 лева, представляваща равностойността на дела на съпруга – длъжник.

При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира депозираната частна жалба с вх. № 1277/07.07.2021г. по описа на Районен съд Царево против Определение № 62/21.06.2021г., постановено по гр. д. № 220/2021 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е прекратено производството по делото, за основателна.

Не е спорно по делото, че постановлението за възлагане от 22.01.2021г. е обжалвано от Банката – ищец. След извършена служебна справка, съдът констатира, че по жалбата на „Банка ДСК“ АД против Постановление за възлагане от 22.01.2021г. е образувано гр. дело № 875/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас и с Определение № 628 от 01.07.2021г., постановено по гр. дело № 875/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас жалбата на „Банка ДСК“ АД е оставена без разглеждане. С Определение № 321 от 28.09.2021г., постановено по частно гр. дело № 408/2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас атакуваното определение е потвърдено и е влязло в законна сила.

Съдебната практика, обективирана в горепосоченото определение се споделя и от настоящия състав. Както е посочено и в самата норма на чл.

505, ал. 1 от ГПК, при внасяне от съпруга – недлъжник на равностойността на дела на съпруга –длъжник от цената на имота, се осуетява публичната продан. В чл. 505 от ГПК не е предвидена процедура по обжалване на постановлението за възлагане, което издава съдебния изпълнител в тази хипотеза. В нормата на чл. 435, ал. 3 от ГПК изрично са посочени субектите и основанията, на които може да се атакува постановлението за възлагане, след проведена публична продан, които са неприложими в случая, тъй като няма проведено наддаване, а проданта е осуетена. Постановлението за възлагане в конкретния случай е влязло в сила с постановяването му.