Решение № 2087 от 04.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8408/2025
- Вид
- Решение № 2087
- Подписан
- 04.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.2, т.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.2, т.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2087 гр. София, 04.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110108408 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Д. .. срещу ЗК „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 1172,35 лв., представляваща неизплатената разлика между заплатената от ищецата сума за ремонт на имуществените щети, вследствие на ПТП от 29.03.2024г., причинено от застрахован при ответника автомобил, по собствения й лек автомобил марка „..“, модел „..d ” , с рег. № .. в размер на 3487,18 лева и вече изплатеното застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество в размер на 2314,83 лева, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 142,93 лева, представляваща лихва за забава, считано от 29.03.2024г. до 12.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба.
Ищцата твърди, че на 29.03.2024 г. в гр. София, по ул. „Иван Вазов“, с посока на движение от бул. „Васил Левски“ към ул. „Георги С. Раковски“, се движил лек автомобил (л.а.) „..“ с рег. № .., управляван от .., който в района на кръстовището с ул. „Шести септември“ отнел неправомерно предимството на управлявания от .. нейна собственост л.а. „.. .. d” с рег. № .., съответно било 1 реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП). За настъпилото събитие бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП. Ищцата твърди, че произшествието било реализирано по вина на водача на л.а. „..“, който нарушил изискванията на ЗДвП, като вследствие от съприкосновението между двата автомобила били нанесени щети по л.а. „.. .. d” с рег. № ... Ищцата уведомила ответното дружество за настъпилото събитие, доколкото същото осигурявало застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „..“ с рег. № .., с оглед което била образувана преписка по щета № .... Твърди, че необходимите ремонтни дейности за възстановяването на щетите по автомобила възлизали на стойност от 3487,18 лв., като на 09.05.2024 г. ответникът изплатил на ищцата сумата от 2314,83 лв., като отказал да погаси разликата до пълния размер на дължимото вземане. В тази връзка, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 1172,35 лв., предявена като частична претенция от общо дължимото в размер на 2000 лв., представляващо дължимото застрахователно обезщетение по повод настъпило ПТП на 29.03.2024 г., както и законна лихва за забава, начислена върху главницата, считано от 29.06.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва вината на водача на л.а. „..“ за настъпилото събитие, както и образуването на преписка по щета № ..., по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 2314,83 лв. Счита, че изплатеното обезщетение съответства на действително нанесените щети по увреденото имущество.
Твърди, че търсеното вземане е прекомерно по размер. Претендира разноски.
Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 29.03.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор 2 застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване:
1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между застрахователя – ответник и деликвента, респ. наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, който покрива гражданската отговорност на деликвента.
С определението по чл.140 ГПК са отделени са като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че на 29.03.2024 г. било реализирано ПТП по вина на водача на л.а. „..“ с рег.
№.., чиято гражданска отговорност към датата на застрахователното събитие била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вследствие от което били нанесени щети по л.а. „.. .. d” с рег. № .., за обезщетяването на които застрахователят е изплатил в полза на увреденото лице сумата от 2314,83 лв.
Спорен остава въпроса за размера на обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди. По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът намира за обосновано и компетентно и кредитира изцяло. Вещото лице е констатирало, че механизмът на ПТП отговаря на описаното в двустранния протокол, като причината за същото е поведението на водача на л.а. „..“ с рег. № .., който при движение по ул. „Иван Вазов“ не пропуска движещия от дясно по път с предимство лек автомобил „..
..Д“ с рег. №... Щетите нанесени по лек автомобил марка „..“, модел „..d ” , с рег. № .. са: ляв фар комплект, преден капак, преден ляв калник, преден ляв 3 опорен носач, основа предна броня, предна лява декоративна решетка, закрепваща лайсна ляво уплътнение, ляв фар за мъгла, клаксон нисък тон, лява лайсна предна броня, предна броня облицовка, тониране, като всички са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице е изчислило, че за възстановяване на лекия автомобил на база средни пазарни цени към датата на ПТП е необходима сума от 5750,45 лева, за отстраняване на щетите на база средни пазарни цени с нови оригинални части към датата на ПТП е необходима сума от 7021,85 лева, при използване на алтернативни доставчици към датата на ПТП е необходима сума от 4300,84 лева. Вещото лице е посочило, че в случай не е налице тотална щета, поради което не се определя стойност на запазени части.
С договора по чл.429 от КЗ ответникът се е задължил да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди през периода на застрахователния договор. Доколкото и трите стойности, посочени от вещото лице за възстановяване на щетите по лек автомобил марка „..“, модел „..d” , с рег. № .. вследствие на процесното ПТП надвишават заплатената от ищцата сума, то предявеният иск се явява основателен в пълния предявен размер. Ответното дружество е заплатило обезщетение, което не покрива изцяло реално сторените разходи, като в настоящото производство се установи, че дължима е и разликата над изплатената от него сума от 2314,83 лв., в размер на 1172,35 лв. до пълния размер на реално сторените от ищцата разходи - 3487,18 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" дължи лихва за забава от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Представено е по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие от ищеца до ответното дружество от 29.03.2024г., по което е образувана щета № .... Поради изложеното претенцията за мораторна лихва се явява установена по основание за периода от 29.03.2024г. до 12.02.2025г. С оглед извода на съда за основателност на исковата претенция по иска за присъждане на обезщетение за претърпените от ПТП имуществени вреди, то основателен е и искът за присъждане на лихва за забава. Същият следва да бъде уважен в 4 пълния предявен размер от 142,93 лева.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 100 лева и 250 лева депозит за изготвяне на експертиза. Пълномощникът на ищцата адв. А. В. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. В. е предоставил на ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът (осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие) има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 НМРАВ. В такива случаи съдът осъжда другата страна да заплати възнаграждението на съответния адвокат. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, фактът, че спор между страните е имало единствено по отношение размера на претенцията, а не и по обстоятелствата, от които произтича, намира че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер по НМРАВ на 450 лева. Следва да се съобрази и актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С428/16 по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС).
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ
„.. ..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „.., да заплати на
Д. Д. .., ЕГН **********, със съдебен адрес
5 гр. София, ..., сумата от 1172,35 лв./ 599,41 евро, представляваща неизплатената разлика между заплатената от ищецата сума за ремонт на имуществените щети, вследствие на ПТП от 29.03.2024г., причинено от застрахован при ответника автомобил „..“ с рег. № .., по собствения й лек автомобил марка „..“, модел
„..d”, с рег. № .. в размер на 3487,18 лева и вече изплатеното застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество в размер на 2314,83 лева по щета
№ ..., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба – 12.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер н а 142,93 лева/ 73,08 евро, представляваща лихва за забава, считано от 29.03.2024г. до
12.02.2025г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 350 лева/ 178,95 евро.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв „.. ..“ АД, ЕИК .. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. С. В., ЕГН **********, сумата от 450 лева/ 230,08 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Разпечатката съдържа 37 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c990c6c5-c5c0-4ee6-86d6-a71dda9d225c