Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7642 от 09.10.2025, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 1049/2025
Вид
Решение № 7642
Подписан
09.10.2025
В сила
12.02.2026
Състав
Цветомира Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 30 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 74 · Закон за защита на класифицираната информация
  • чл.127, ал.12 · Закон за устройство на територията
  • чл. 190 · Закон за устройство на територията
  • чл. 190, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 190, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл. 192 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215, ал. 1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7642

Хасково, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20257260701049 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Я. С. З. срещу Мотивиран отказ с рег. индекс № 94 Я-148-1#12 от 16.04.2025г. издаден от кмета на Община Хасково.

Оспорващата твърди, че е поискала на основание чл. 192 от ЗУТ да има право с автомобил да се добира до имота си на площад „Общински“ в [населено място], преминавайки през поставена от Кмета на Община Хасково бариера. По искането бил сформиран мълчалив отказ, който обжалвала и който бил отменен с решение на съда. Издаден бил обжалвания мотивиран отказ, който се счита, че е незаконосъобразен и неправилен. Въпреки, че жалбоподателката била посочила като основание на искането си чл.192 от ЗУТ, й било отказано да се издаде административен акт, с който да прокара временен път до имота й на основание чл. 190 от ЗУТ.Т.е. отказвало й се нещо, което въобще не била поискала и то въпреки, че площад „Общински“, на който се намирал имотът на оспорващата бил с автомобилен достъп.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорения отказ, със следващите се правни последици.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител. Допълнително се излага, че административната зона по чл.74 от Закона за защита на класифицираната информация не осуетявала правото на оспорващата да получи достъп до имота си и то не пешеходен, а за м.п.с., какъвто се искало.

Ответникът - Кмет на община Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Излага, че административният орган изцяло се е съобразил с мотивите на съдебното решение, с което е отменен предходно издадения мълчалив отказ и се произнесъл по искането на жалбоподателката за осигуряване на транспортен достъп. В случая не били налице предпоставките на чл. 190 от ЗУТ за предоставяне на такъв, тъй като имота на жалбоподателката не бил урегулиран, и понеже за последния нямало проектирана улична регулация. Претендират се разноски.

Административен съд – Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.02.2024 г. Я. С. З. е подала искане вх. № 94Я-148-1 до Кмета на община Хасково за предоставяне достъп до имота й находящ се в [населено място], с административен адрес площад“Общински“ № 3, по реда на чл. 192 от ЗУТ, през чужд имот, като й се даде възможност да преминава с моторно превозно средство през бариерата на паркинга, находящ се в [населено място] на площад ***. Към молбата са приложени документ за собственост касаещ имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес - [населено място], пл. ***, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с [идентификатор] и разрешение за промяна на предназначение на същия имот - от офис в жилище.

По искането е сформиран мълчалив отказ оспорен от Я. С. З. пред АдмС-Хасково. С Решение № 2775 от 05.07.2024г. постановено по адм.дело № 238/2024г. по описа на АдмС-Хасково оспореният акт е отменен и преписката върната на органа за ново произнасяне по подаденото заявление, съобразно дадените в мотивите на същия съдебен акт указания. В Решението е посочено, че при новото произнасяне органът следва да установи какво е естеството на искането и какви са целените правни последици от, отстранявайки недостатъците му по чл. 30 от АПК, едва след което, извършвайки проверка за допустимостта му и изяснявайки относимите факти следва да се произнесе със съответен административен акт. Решението е оставено в сила с Решение № 2352 от 10.03.2025г. постановено по адм. дело № 8001/2024г. по описа на ВАС.

След връщане на преписката при органа, с писмо рег. № 94Я-148-1#10 от 23.03.2025г. е указано на Я. З. да уточни характера на искането си – дали е такова по чл. 190 или по чл. 192 от ЗУТ, като съобрази че посочените разпоредби уреждат два самостоятелни сервитута, съответно за временен път и за преминаване през чужд имот.

В отговор, с писмо рег. индекс № 94Я-148-1#11 от 02.04.2025г. жалбоподателката посочила, че искането й се основава на чл. 192 от ЗУТ и предвид поставената бариера на *** в [населено място], желанието й е да има право да преминава с автомобила си по всяко време до своя имот.

С Мотивиран отказ рег. индекс 94Я-148-1#12 от 16.04.2025г. Кмета на Община Хасково, като е приел, че е сезиран с искане по чл. 190 от ЗУТ е отказал да издаде административен акт, с който да се прокара временен път по реда на посочената норма, за да се осигури транспортен достъп до [ПИ] КККР, в който ПИ е ситуиран самостоятелен обект № *** КККР, поискан със заявление от Я. С. З. с вх. № 94 Я-148-1 от 12.02.2024г. уточнено със заявление с вх. № 94Я-148-1#11 от 02.04.2025г.

Мотивираният отказ е съобщен на оспорващата на 17.04.2025г./л.10/. Жалбата срещу същия е депозирана в АдмС-Хасково чрез административния орган, като е регистрирана с вх. № 94Я-148-1#3 от 23.04.2025г. при Община Хасково.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства и от материалите съдържащи се в приложеното към настоящото адм.дело № 238/2024г. по описа на АдмС-Хасково.

За изясняване на всички релевантни факти по делото бе допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза приета без оспорване от страните.

Вещото лице сочи, че [ПИ] е част от множество имоти, за които е отреден УПИ I, кв. 549 по ПУП на [населено място]. УПИ I обхваща един квартал и по тази причина няма дворищно регулационни а само уличнорегулационни линии, и е с предназначение за обществено обслужване – за търговска структура“Чаршията“ и „кинотеатър“. Площа му е 18 975 кв.м., отреден е за множество частни и общински имоти, а специфичното е че включва терени реално функциониращи като улици и площади. [ПИ] има допир с уличната регулация откъм площад общински, понеже не е вътрешен, а се намира в периферията на територията на УПИ I, но уличната регулация, до която ПИ*** се опира не е установена конкретно за [ПИ], а за всички имоти за които УПИ I е отреден. Видно от експертизата, към момента няма започнала процедура по изменение на ПУП, [населено място], касаещо УПИ I кв. 549, нито за улиците около него. Съответно няма и процедура по заявени нови подробни устройствени планове за имот с [идентификатор] по кадастралната карта на [населено място]. Същия имот е в границите на урбанизираната територия на [населено място], но не е урегулиран. Текущо в ПУП на УПИ I няма конкретно зададени устройствени параметри. От 11.04.2025г. [населено място] има действащ ОУП, който представлява план от по-високо ниво спрямо досега действащия ПУП, поради което заварените устройствени параметри в ПУП се променят според новите предвиждания на ОУП. В приложение 4 към експертизата вещото лице е представило извадка от Общия устройствен план на Община Хасково одобрен с Решение № 224 от 11.04.2025г. на Общински съвет, [населено място]. Сочи, че според предвижданията на ОУП поземлените имоти текущо принадлежащи към УПИ I нямат еднакво отредена принадлежност към устройствената зона. Предвижданията в ОУП са улиците попадащи в УПИ I да си останат улици, а площад общински да остане цял, но да е пешеходен. Това означава, че с УПИ I повече не би могло да се борави, че всяко следващо инвестиционно намерение за имот попадащ в УПИ I ще наложи изменение на ПУП така, че да приведе територията в съответствие с предвижданията на ОУП, т.е. да се оформят нови квартали, а те съответно да приемат устройствените ограничения на ОУП.

Експертизата съдът кредитира във всички части, с изключение на извода че площадите са фактически улици. В ЗУТ не се съдържа легално определение за понятието "Площад", а същевременно навсякъде в същия нормативен акт термините"[улица]са разграничени. Разграничени са и думите в българския тълковен речник, съобразно който площадът е голямо, незастроено място в селище, от което започват много улици, а улица е път между сградите в населено място. Съответно и на посоченото обстоятелството, че площадите са предназначени за публичен достъп и комуникация не води автоматично до извода, че същите по естеството си са улици.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспореният административен акт се явява издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.

Актът е постановен в писмена форма, съдържа правни и фактически съображения за издаването си, които си кореспондират, и е подписан от издателя си. Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Актът е постановен след като е органът е изяснил волята на жалбоподателката, така както му е указано с Решение № 2775 от 05.07.2024г. постановено по адм.дело № 238/2024г. по описа на АдмС-Хасково, оставено в сила с Решение № 2352 от 10.03.2025г. постановено по адм. дело № 8001/2024г. по описана ВАС. Неоснователно се твърди, че органът е отказал на жалбоподателката учредяване на сервитут по чл. 190 от ЗУТ, без същата да е поискала такъв. Действително в уточнително писмо рег. индекс 94Я-148-1#11 от 02.04.2025г. оспорващата е посочила, че молбата й е с правно основание чл. 192 от ЗУТ. Същевременно видно е от същото писмо, че искането е свързано с разрешение да преминава през имот общинска собственост до собствения си имот с автомобил, т.е. иска се предоставяне на транспортен достъп до жилището й. Основанието на едно искане се състои във фактическите твърдения на искателя обективирани в обстоятелствената част на документа, с които сезира органа, а подвеждането на тези фактически съображения под определена правна норма е задължение на органа. Да, искателят може да посочи и правното основание, на което счита, че следва да бъде разгледано искането му, но тази квалификация не обвързва административния орган и последния е длъжен служебно да определи последната, изхождайки от фактическите основания в нея.

Ето защо съдът намира, че органът не се е произнесъл свръхпетитум, а съобразно фактическото искане на жалбоподателката.

По отношение основния спорен по делото въпрос, а именно спазени ли са материално-правните разпоредби на закона, съда намира следното:

В случая няма спор между страните, а и се установява от приобщения по делото писмен доказателствен материал, че Я. З. е собственик на жилищен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в сграда попадаща в ПИ, *** по КККР на [населено място].

От изготвената по делото експертиза, която съдът кредитира съобразно посоченото по-горе в мотивите на решението, се установява несъмнено, че [ПИ], в който се намира имота на жалбоподателката попада в УПИ I, кв. 549 по ПУП на [населено място], обхващащ един квартал. В последният попадат имоти частна собственост, имоти със смесена собственост и и имоти общинска собственост, вкл. улици и площади – част от площад “Общински“. Не е спорно между страните, а и се установява от посоченото заключение, че Площад „Общински“ включващ и паркинг “Запад“, с [идентификатор] по КККР на [населено място], през който оспорващата е заявила искане за предоставяне право на транспортен достъп, е публична общинска собственост. Със заповед на кмета на община Хасково целият общински паркинг е с контролиран достъп - част от административна защитна зона пред сградата на Община Хасково, на основание чл. 74 от ЗЗКИ. От приложената по делото - Заповед № ОМП-2 от 07.03.2022г. на Кмета на Община Хасково и от съдържанието й е видно, че на основание чл. 74, от ЗЗКИ Паркинг „Запад“ е обособен като Административна Зона 1, по отношение на която следва да се организира най-ниско ниво на сигурност – извършва се контрол на моторните превозни средства, хората, чрез изградения пропускателен режим и се записват в дневниците. Въведен е и режим на влизане, движение и излизане от административните зони, като по отношение процесния паркинг е посочено, че режима се въвежда в работно време и само с издаден пропуск за моторните превозни средства.От Заповед ОМП-11 от 12.11.2019г. става ясно, че във времето от 17.30ч. до 08.00ч., събота след 14.00 ч. и в неделя, влизането на този паркинг е свободно. При липса на въведени ограничения в заповедта, то ясно е че свободното преминаване важи и за моторните превозни средства.