Определение № 8207 от 26.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8207 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110175106 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕАД срещу М. Л.

Т., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 11 154,86 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, .., с абонатен номер .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 1409,98 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 10.05.2024 г., 34,31 лв. – главница за цената на услугата за дялово разпределение, дължима за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г. в размер на 7,41 лв.

Ищецът излага, че разполага с издадена в полза на дружеството срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35457/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла изцяло в законна сила. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Според приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок, като ответникът изпаднал в забава за плащане на цената за потребената топлинна енергия. Ищецът сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „..с“ ЕООД, поради което ответникът следвало да заплати цената на предоставената услуга. Ответникът бил подал заявление-декларация за откриване на партида, което представлявало предложение за сключване на договор, което било прието чрез доставката на топлинна енергия. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи вземанията, 1 предмет на издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35457/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва качеството потребител на ответника, тъй като не са представени доказателства да е собственик или вещен ползвател на имота. От представените по делото доказателства се установявало, че процесния имот бил завещан на ..., като в завещанието изрично било посочено, че волята на наследодателя е да лиши М. Л. Т. от наследство. Доколкото не били представени доказателства завещанието да е оспорено, нито по друг начин ответникът да е придобил собствеността върху процесния имот, то същият не бил потребител на топлинна енергия и не отговарял за процесните задължения. В допълнение сочи, че фактурите за процесния период са издавани не на името на ответника, а на Мирослав Т..

Противопоставя се на допускането на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Оспорва размер на претендираната сума, както и коректното и законосъобразно отчитане на подадената и начислена топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже фактите, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „..с” ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно, поради което следва да бъде уважено.

С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК. Следва да бъдат оставени без уважение исканията на ищеца за допускане на 2 съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, доколкото ответникът е направил общо оспорване без посочване на конкретни възражения.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.03.2026 г. от 09.55 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани (включително конституираното трето лице-помагач), като им указва, че на основание чл.146, ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 35457/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на изслушването на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза със задачите, формулирани от ищеца в исковата молба.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.

78, ал. 9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.

Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3