Решение № 54 от 05.08.2022, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Средец, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20222170100190 по описа за 2022 година

Предявени са искове от Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***, чрез пълномощника адв.М.Д., против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР, представлявана от Директора Главен комисар Д.В.М..

В исковата молба се твърди, че през периода 19.05.2019г. до 09.07.2020г. Д.К. е полагал труд като мл.инспектор/ст.полицай в група „Охрана на държавната граница“ в Гранично полицейско управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово, която била структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична полиция” – София. Съобразно Закона за Министерство на вътрешните работи ищецът е със статут на държавен служител. Брутното месечно възнаграждение на държавните служители и продължителността на работното им време е уреден в ЗМВР, като същото се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определя от наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 02.06.2016г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, обн. ДВ бр. 40/02.06.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., обн. ДВ бр.59 и влязло в сила на 29.07.2016г. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи /обн. ДВ бр.69 от 2014г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Сочи се, че в рамките на процесния исков период са действали Наредба № 8121з776 от 29.07.2016г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. Излага се, че в посочените наредби липсвало изрично правило за преизчисляване при сумарно отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1,143, каквото правило съществувало в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищеца липсата на това правило в наредбата не означавало, че подобно преизчисляване не следва да се извършва, като 1 съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Ищецът релевира, че нормативната празнота поради липса на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за допълнително възнаграждение за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – т.е. с приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен с 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. С изменението на чл.187, ал.4 от ЗМВР е въведено правилото, че положеният нощен труд следва да се преизчислява с коефциент единица, но тази разпоредба е с материално правен характери и се прилага за напред от обнародването й в ДВ бр.60 от 07.07.2020г.

За периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като в този смисъл полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Общо положеният нощен труд от него бил 620 часа, който преизчислен с коефициента 1,143 възлизал на 708 часа. Преизчисляването нощния към дневния труд водило до извънреден труд от 88 часа, който работодателят не му заплатил и следвало допълнително да му заплати. През исковия период К. получавал различно основно месечно възнаграждение – 1129 лева през 2019г., 1142 лева през 2020г.

Предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и доколкото протоколите от положения нощен труд от ищеца се съхранявали в Регионална Дирекция „Гранична полиция” – гр.Елхово, предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР е посочен в приблизителен размер от 846,56 лева. Твърди, че работодателят дължи и лихва за забава върху дължимите суми от момента, в който са станали изискуеми, като ориентировъчният размер на акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД е 61,08 лева, като момента на изпадане в забава се сочи месеца следващ отчетения тримесечен период, съобразно чл.186, ал.3 от ЗМВР.

Отправя се искане Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР да бъде осъдена да заплати на Д.К. сумата в размер на 907,64 лева, от които 846,56 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 88 часа за процесния период от 19.05.2019г. до 09.07.2020г., получени в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, сумата в размер на 61,08 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми и законна лихва върху дължимите суми от депозиране на исковата молба на 19.05.2022г. до окончателното им заплащане.

Претендира сторените в производството разноски.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от пълномощника адв.М.Д., който поддържа исковата молба и отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира сторените разноски.

С определение по чл.214 от ГПК в открито съдебно заседание на 22.07.2022г. съдът е допуснал изменение на иска за главница, като следва да се счита за предявен за сумата от 745,74 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба на 19.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща възнаграждение за положен нощен труд за периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г., както и на иска за лихва за забава, който следва да се счита за предявен за сумата от 168,81 лева, съобразно заключението на вещото лице по Съдебно – икономическата експертиза. С протоколно определение от същото съдебно заседание е прекратено производството по делото в частта за горницата над размера от 745,74 лева до първоначално предявения размер от 846,56 лева, претендирана с иска по чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, чрез юрисконсулт Я.Т., е ангажирала отговор, с който заявява, че оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба. За процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 24 – часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно, като в резултат на това чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от 2

ЗМВР като извънреден труд. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труди, била приложима нормативната уредба на специалния ЗМВР, а КТ не намирал субсидиарно приложение по отношение на държавните служители и тези работещи в МВР. Ответникът счита, че за процесния период редът бил регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. Относно неприложимостта на НСОРЗ се твърди, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по – високо заплащане и по – висока степен на социална закрила, намираща изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по – благоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Излага се в отговора на исковата молба, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР, отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и затова им гарантира едно по – високо основно възнаграждение в сравнение с други категории служители. Прилаганата система за образуване на възнагражденията на служителите същевременно включвала и заплащането на нощния труд, независимо дали той реално бил положен и затова не им се начислявало допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Релевира се, че ЗМВР винаги изчерпателно уреждал регламентираната материя и липсвало празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. За нощния труд държавните служители в МВР разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ била неприложима и поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощно работно време било необходимо да са налице следните предпоставки: а/ подневно отчитане на работното време, б/ работа на смени и в/ продължителност на нощното работно време по – малка от продължителността на дневното и г/ трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, като предпоставките на в/ и г/ не били налице. Отправя искане да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.

При проведеното открито съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника юрисконсулт Я.Т., която поддържа отговора на исковата молба и отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, включително и с оглед прекратяване на делото досежно сумата, за която е допуснато намаление на иска.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Основателността на иска за заплащане на извънреден труд е обусловена от установяването на следните материално правни предпоставки: 1. че между страните е съществувало служебно правоотношение по ЗМВР през процесния период; 2. че ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; 3. че положеният от ищеца труд през процесния период надхвърля продължителността на нормативно определеното работното време, изчислявано на тримесечие; 4. продължителността на работното време и 5. подлежащия на заплащане размер на трудовото възнаграждение.

Не е спорно между страните, че за периода, за който се претендира трудовото възнаграждение за извънреден труд – от 19.05.2019г. до 09.07.2020г., Д. Г. К. е бил в служебно правоотношение по ЗМВР с Гранично полицейско управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово, структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична полиция” – София, на длъжността мл.инспектор/старши полицай в група „Охрана на държавната граница“.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата Съдебно –икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като същото не е и оспорено от страните по делото, се установява, че за периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г. Д.К. е положил нощен труд, равняващ се общо на 616 часа. Положеният нощен труд в размер на 616 часа не бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 616 часа ставал на 704,09 часа. В резултат от преизчисляване на нощния труд с посочения коефициент, се получавала разлика между преизчисления и отчетения по протоколи и платен нощен труд в размер на 88,09 часа, като въпросната разлика от 3 преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно не е заплащана от ответника. Общият размер на трудовото възнаграждение за нощен труд от 88,09 часа върху основното месечно възнаграждение възлизал на 745,74 лева, като нетното трудово възнаграждение било изчислено от вещото лице по размер за всеки месец на час, съобразно основното месечно възнаграждение и броя на работните часове в месеца. Съответно месечното възнаграждение на ищеца е посочено в колона 2 от Приложение № 1, към заключението, видно от което за периода от май 2019г. до декември 2019г. основното месечно възнаграждение е 890 лева, за периода от януари 2020г. до юли 2020г. основното месечно възнаграждение е 990 лева.