Решение № 331 от 13.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Пазарджик, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Д.Г.М. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220200451 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ХЕБЪРБУС“ АД, с ЕИК 201309208, с адрес на управление гр. Пазарджик, ул. Х.К. **, представлявано от М.Я.Ф., против Наказателно постановление № ДАИ-0000071 от 12.12.2022 г. издадено от Главен секретар на ИА „Автомобилна администрация- София, с което за нарушение на 38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ на основание чл.93г ал.2 пр.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция от 3 000 лева.

В бланкетната жалба се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като вмененото нарушение е неясно формулирано, както и че е постановено при нарушение на процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище за незаконосъобразност на НП, доразвито с представени писмени бележки, в подкрепа на искането за отмяна на същото, Претендира присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател, съгласно представения договор за правна помощ и списък на разноските.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище в подкрепа на искането си за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложените в същата доводи и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че на 04.11.2022 г., около 14,00 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Х.К. **, в офиса на „Хебър Бус“ АД, след извършване на комплексна проверка, съгласно Заповед РД-01-442/21.10.2022 г., относно транспортната дейност на превозвача „Хебър Бус“ АД, притежаващ Лиценз №10360 валиден до 21.02.2026 г. за пътнически превози в Общността с известие № 11-54-4374/11.07.2022 г., в качеството си на превозвач не е осигурил извличането на данните от паметта на дигиталния тахограф Continental с № 001С1AFD, монтиран в автобус „М.С.“ с рег. № ****, най-малко един път на 90 дни, което било видно от представената информация.

По повод на това против жалбоподателят бил съставен АУАН № 329177 н а 04.11.2022 г. за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ, в присъствието на представляващия дружествотонарушител, на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта не били вписани обяснения и възражения по така направените констатации.

Въз основа на акта на 12.12.2022 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на представляващия дружеството-жалбоподател на 22.02.2023 г., видно разписката към НП. Жалбата против последното е подадена санкционираното дружество чрез представляващия го, до съда чрез АНО, която била входирана в деловодството на ОО „АА“- Пазарджик на 07.03.2023 г., поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя2 св. Б. Д.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последният е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел. Надлежно е предявен и връчен. АУАН и НП са издадени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН и от компетентни органи в кръга на правомощията им.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за липса на териториална компетентност на актосъставителя, като се оспорва и начина на извършване на проверката от контролните органи. В настоящия случай изискването за териториална компетентност произтича от специален административен закон, подзаконов нормативен акт по прилагането му и друг акт, който урежда статута и правомощията на длъжностното лице. Затова принципно липсата на териториална компетентност е съществено неотстранимо процесуално нарушение и води до отмяна на санкционния акт.

Действително в настоящия случай проверката на дружеството е извършена от инспектори на РД „АА“- София, които не разполагат с териториална компетентност за това. Св. Д. и колегата му обаче са били командировани в гр. Пазарджик за да извършат проверка на дружество „Хебър Бус“ със Заповед на изпълнителния директор на ИА АА № РД-01442/24.10.2022 г. за времето от 25.10.2022 г. до 28.10.2022 г. На 04.11.2022 г. била издадена нова заповед- № РД-01-464, с която била изменена предходната заповед, в частта относно срока на проверката, като била установена нова крайна дата- 07.11.2023 г. Втората заповед била издадена след като изтекъл срока на действие на първата заповед, поради което не може да се приеме, че втората е изменяща първата заповед, а тя е нова такава. По този начин със 3

Заповед № РД-01-464 от 04.11.2022 г. е установен нов срок на командироване на инспекторите, а именно от 04.11.2022 г. до 07.11.2022 г.

При това положение и с оглед на обстоятелството, че проверката на дружеството е извършена на 04.11.2022 г. и на същата дата е бил съставен АУАН от св. Д., т.е. в срока на действие на втората заповед на изп. директор на ИА АА, то безспорно актосъставителят е бил компетентен да извърши проверка на дружеството.

В случая не е от значение за териториалната компетентност на актосъставителя дали той е изпълнявал задължения по цитираната заповед или по КТ и Закон за държавния служител, защото задълженията му по последните два нормативни акта засягат трудовото, респ. служебно правоотношение, но не делегираната му компетентност за изпълнение на задължения по ЗАвПр в друга административна област.

На следващо място св. Д. е бил компетентен и да състави АУАН за констатираното нарушение, тъй като тези му правомощия произтичат от закон- чл.91 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗАвПр, където е разписано, че контролът по този закон се осъществява чрез длъжностните лица на ИААА. С цитираната по-горе втора заповед на изп. директор на ИА АА на св. Д. с възлагането на проверката са били делегирани и права по чл.91 ал.3 т.1-13 от ЗАвПр да установява нарушения, извършени в обл. Пазарджик и при констатирани такива да съставя актове (по арг. на чл.92 ал.1 от ЗАвПр.). В този смисъл са и разпоредбите на чл.41-42 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. Поради изложеното съдът не приема и възражението, направено в насока за липса на компетентност на св. Д. да състави АУАН.

На следващо място, както се посочи по-горе, съдът намира, че и наказващият орган, издал процесното НП е компетентен, съгласно оправомощителна Заповед № 342/01.09.2022 г. на изп. директор на ИА АА.

Съдът обаче намира, че е налице допуснато СПН, доколкото е налице неяснота относно вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение, тъй като словесното описание на същото направено в НП, а и в предхождащия го акт е непълно. Видно от обстоятелствената част на НП и АУАН, при описване на нарушението, е посочено, че се обвинява дружеството-жалбоподател в качеството му на превозвач, че не е осигурило извличането на данни от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в цитираното МПС, най-малко 4 един път на 90 дни, което било видно от представената информация. На първо място е неясно кой е този период от 90 дни, нито коя е представената и от кого информация, от която се установява неизпълнението на горното задължение. Освен това в словесното описание на нарушението не е посочена и датата на неговото извършване. В АУАН и НП е посочена само датата на установяването на нарушението- 04.11.2022 г., когато е била извършена проверката на дружеството. Непосочването и на конкретния 90-дневен период, също води до невъзможност да се установи дата на извършване на нарушението.

Датата на извършване на нарушението е съществен съставомерен елемент от състава на нарушението и неговата липса води до нарушение на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Както се посочи по-горе липсата на конкретизация на процесния 90дневен период или най-малко неговата начална дата, води до невъзможност да се установи дали в рамките на този период действително не са били извлечени данни от паметта на дигиталния тахограф.

Непосочване на датата на извършване на нарушението или най-малкото посочване на конкретни обстоятелства, от които тя може да бъде установена, води до неяснота относно повдигнатото адм. обвинение и от там лишава наказаното лице от възможността за реализира пълноценно своята защита.

Следва да се посочи също, че в показанията си св. Д. също не успя да уточни кой е визирания в АУАН и НП 90-дневен период, като само посочи, че от превозвача е били изискани документи и информация за период от 21.08.2021 г. до 31.06.2022 г., като за този целия период не била представена информация от тахографа. Видно обаче от посочения период е, че в себе си той съдържа няколко периода от по 90 дни, като по този начин отново остава неясно както за наказаното дружество, така и за съда, кой именно от тези периоди, включени в този по-големия период от време е имал предвид актосъставителя и съответно АНО. Установи се пак от показанията на св. Д. и от приложените по АНО справки, че те съдържат данни само за м. октомври 2022 г., което пак е само част от определен 90-дневен период.

Дори и да бе станало ясно от показанията на св. Д. кой е 90-дневния период, визиран в АУАН и НП, то не би могло да се санира допуснатото СПН, защото тези конкретни факти следва да са включени в словесното 5 описание на нарушението в двата административни акта, за да може наказаното лице да има възможността да се защити срещу същите.

Предвид изложеното до тук следва да се посочи, че липсата на конкретно посочен период от време, респ. дата на извършване на нарушението, прави невъзможна и проверката на съда относно обосноваността на повдигнатото административно обвинение и нарушава драстично правото на защита на наказаното дружество. Всичко това обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно и липсата на необходимост от обсъждане и на други възражения по същество.

За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя възражението на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, относно това, че от АУАН и НП не ставало ясно кой е нарушения нормативен акт поради липсата на изписване на целия акт и органът, който го е издал, защото съдът намира, че посочената в този вид наредба ясно дава възможност за установяване на нарушения подзаконов нормативен акт.

С оглед изхода на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в полза на дружеството-жалбоподател. Това е искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна помощ (л.23) и списък на разноските (л.33), от който се установява, че пълномощникът на дружеството-жалбоподател е заплатил 600 лева за адвокатско възнаграждение на адв. В.Д. от ПзАК. При това положение ИА „АА“- Софи- учреждението в което е структуриран наказващият орган, издал НП, ще следва да бъде осъдена да заплати разноските, чиито размер съответства на размера на наложената имуществена санкция и на осъщественото процесуално представителство.